Определение № 20051 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20051 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510390 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 128150/16.08.2025 г. по ч.гр.д. № 37803/2025 г. на СРС, 182 състав, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя срещу „Киоско“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължима по договор за електронни съобщителни услуги № 503461943 от 17.03.2017 г. сума от 1678,08 лв., от която: сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201839, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201845, сумата 208,98 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация, в това число и 8 месечни такси за допълнителен пакет Diema Xtra за ТВ услуга 201004201838, сумата 208,98 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация, в това число и 8 месечни такси за допълнителен пакет Diema Xtra за ТВ услуга 201004201840, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201843, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201849, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201848, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201847, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201846, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201837, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201841, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201842, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201850, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201851, сумата 206 лв., представляваща сбор от начислена лихва за забава върху претендираните неустойки за периода 08.04.2024г. - 24.06.2025 г., както и в частта за разноските за сумата над 17,65 лв. до сумата от 49,68 лв. за държавна такса, както и за сумата над 142,12 лв. до сумата от 400 лв. 1 адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че в случая е неприложима цитираната от заповедният съд съдебна практика, тъй като е постановена във връзка с договор за наем, който демонстрира съществени различия с договора за предоставяне на електронни услуги. Твърди, че посочената неустойка е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й, направено с оглед обезпечаване качествено и в срок изпълнение на задълженията по конкретния договор за целия му срок на действие. Оспорва извода на заповедният съд за нищожност на неустоечните клаузи поради противоречие с добрите нрави, с оглед критериите, установени в ТР 1/15.06.2010 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК, като неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Твърди, че дължимостта на посочените неустойка следва и от мотивите на Решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дел.о С-295/2017 г. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за посочените суми.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото намира за установено следното:

Производството по ч. гр. д. № 37803/2025 г. на СРС, 182 състав е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А1 България“ ЕАД за заплащане на следните суми по договор за електронни съобщителни услуги № 503461943 от 17.03.2017 г.:

876,53 лв. – месечни такси за потребление за периода от 23.10.2023 г. до 22.03.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 25.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 119,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.12.2023 г. до 24.06.2025 г., сумата от 37,59 лв., представляваща такса за събиране на дължими суми по фактура от 25.01.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 25.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 5,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2024 г. до 24.06.2025 г., както и сумата от 1678,08 лв., както следва: сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201839, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201845, сумата 208,98 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация, в това число и 8 месечни такси за допълнителен пакет Diema Xtra за ТВ услуга 201004201838, сумата 208,98 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация, в това число и 8 месечни такси за допълнителен пакет Diema Xtra за ТВ услуга 201004201840, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201843, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201849, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201848, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201847, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201846, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201837, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201841, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201842, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201850, сумата 105,01 лв., формирана като сбор от стойността на 8 бр. месечни такси и индексация за ТВ услуга 201004201851, сумата 206 лв., представляваща сбор от начислена лихва за забава върху претендираните неустойки за периода 08.04.2024г,- 24.06.2025 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че клаузите, с които са уговорени претендираните неустойки са нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като дават възможност на мобилния оператор по прекратения договор да претендира имуществена облага в размер, който би получил, ако договорът не е прекратен, като същевременно е освободен да осъществява своите задължения. Достигнал е до извод, че това положение създава значителна нееквивалентност в отношенията между страните, 2 нарушава принципа за справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване, което обосновава противоречие с добрите нрави.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, на уговорените неустойки, предвиждащи при прекратяването на договора по вина на абоната, заплащането на месечните абонаменти такси до изтичане на уговорения срок за ползване на съответния абонамент. По същество, с тях абонатът се задължава да заплаща цената по договора без възможността да използва услугите по него. Уговорена по този начин неустойка създава предпоставки за неоснователното обогатяване на оператора – заявител, тъй като той би получил изпълнение по договора, в размер дори по-голям ако договорът не бе развален, но без да дължи насрещната престация. Това води до извод, че неустойката излиза извън отредените й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, поради което се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е и формираната практика на ВКС във връзка с валидността на неустоечни клаузи, предвиждащи при прекратяване на договора заплащането на всички вноски до изтичане на уговорения срок по договори за наем и лизинг - Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., І ТО на ВКС, Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ТК, І ТО на ВКС, Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д.

№ 2659/2014 г., ТК, І ТО на ВКС и др. Действително, посочената практика е формирана във връзка с договор за лизинг и договор за наем, които се различават от договора за предоставяне на телекомуникационни услуги, но в случая изводът за нищожност на клаузите е достигнат въз основа на общата забрана за неоснователно обогатяване, без да е отдадено значение на предмета на договора. В този ред на мисли, следва да се посочи, че при неустоечни клаузи с разглежданото съдържание в договор за телекомуникационни услуги възможността за неоснователна обогатяване е още по-осезаема. При договор за наем, респ. лизинг, след прекратяването на договора, е необходимо технологично време за намиране от страна на наемодателя/лизингодателя на друго лице, на което да отдаде вещта, през което той не би могъл да реализира доход от нея и по тази причина търпи вреди. Не такъв е случаят за доставчика на телекомуникационни услуги, за когото не са налице технически ограничения относно броя на потребителите, на които той може да предоставя услуги и сключването на договора с неизпълняващия задълженията си абонат не би препятствало привличането на нови клиенти. Що се касае до това как приходите и разходите (вкл. административно наложени такива за инвестиции в съответната телекомуникационна мрежа) на доставчика се отразяват на цените които предлага, това е въпрос на икономическа целесъобразност, към който отношение има колко ефективно оператора упражнява своята търговска дейност. В условията на пазарна конкуренция не би могло да се приеме, че намаляването на доходите от неустойки по-необходимост би довело до повишаване на цените за останалите крайни потребители. Ето защо изложените съображения от икономически характер не могат да оправдаят отклонение от принципа за забрана на неоснователното обогатяване.

Доводите, че възможно е получаването на възнаграждение над уговорената месечна такса, която е минимална, са неотносими доколкото в случая неустойките са начислени във връзка с телевизионни услуги.

Въззивният съд намира, че посоченото Решение от 22.11.2018 г. на СЕС по делото С295/17 г. е неотносимо в конкретната хипотеза. То касае данъчното облагане на суми, платени от клиента при предсрочното прекратяване на договора. В него по никакъв начин не се обсъжда въпросът за валидността на клаузите, въз основа на които тези суми са събрани.

Ето защо правилно е било отхвърлено заявлението в тази му част.

3

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 128150/16.08.2025 г. по ч.гр.д. № 37803/2025 г. на СРС, 182 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4