Решение № 260168 от 15.12.2020, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1557/2020
- Вид
- Решение № 260168
- Подписан
- 15.12.2020
- В сила
- 07.09.2021
- Състав
- ЙОВКА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.197 · Закон за горите
- чл.211, ал.1 · Закон за горите
- чл.124 · Кодекс на труда
- чл.187 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.192, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.358 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.2, т.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш
Е Н И
Е №...... гр.К., ……….2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на първи декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П. при секретаря........................Х. К.….........................................като разгледа докладваното от съдията
............................................гр.дело №1557 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №00108/25.08.1987 г. и последващи допълнителни споразумения към него, работил на длъжност Н.Г.с.у.“ „С.“ при ответника. На 18.03.2020 г. в присъствието на двама свидетели му била връчена Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г., с която на основание чл.192, ал.1, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ му е наложено наказание „Д. у.“, във връзка с което на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчването на заповедта. Изразил несъгласие с посочената заповед и отказал да я получи срещу подпис, което било отразено от присъстващите при връчването двама свидетели. Според разпоредбата на чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Разпоредбата на § 13 от ПЗР на същия закон определяла, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон ДВ. С оглед на това следвало да се приеме, че двумесечният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение започнал да тече на 21.05.2020 г. и изтичал на 21.07.2020 г. Ето защо подадената в рамките на този срок искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ била своевременно предявена и в този смисъл допустима. Оспорва изцяло Заповед №РД-11-4 /17.03.2020 г. като незаконосъобразна и необоснована, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. От съдържанието на процесната заповед се установявало, че същата не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, тъй като нарушенията на трудовата дисциплина не били описани достатъчно пълно и ясно, вкл. не били посочени конкретни периоди от време, през които последните са били извършени. Дисциплинарните нарушения не били посочени по разбираем начин, който да даде възможност на работника да проведе пълноценно своята защита. Действително в мотивите към заповедта било посочено, че визираните нарушения са констатирани на 14.02.2020 г. при извършена проверка, но не бил очертан периодът от време, през който със съответни действия или пък поради липса на дължими действия са осъществени нарушенията на трудовата дисциплина.
Сочи, че не е спазено и изискването за пълно и изчерпателно посочване на законовия текст, въз основа на който се налагало дисциплинарното наказание.
Работодателят посочил, че налага дисциплинарно уволнение на основание чл.192, ал.1, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ. В чл.192, ал.1 от КТ били очертани правомощията и компетентността на работодателя да налага дисциплинарни наказания. В чл.190, ал.1, т.7 КТ от своя страна било посочено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за: други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че посочването само на т.7 от нормата не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено задължението за посочване на законния текст, въз основа на който се налагало наказанието. В чл.187 от КТ в 10 точки били посочени видовете нарушения на трудовата дисциплина, като органът бил длъжен винаги да сочи, кое именно от тези нарушения е осъществено от работодателя, след което да обоснове и защо счита същото за тежко нарушение, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В конкретния случай, липсвала всякаква яснота, дали работникът е допуснал неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила или пък неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието му или увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Липсата на прецизно посочване на законното основание и липсата на яснота кое или кои от нарушенията на трудовата дисциплина е извършил работника, водило до незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
Този съществен порок на оспорената заповед се допълвал и от липсата на ясно и точно фактическо описание на нарушенията, а така също и на посочване на период от време, през който те били извършени. Доколкото изобщо можело да стане ясно от фактическата част на оспорената заповед, на ищеца се вменявала отговорност затова, че не бил уведомил писмено работодателя за незаконна сеч, кражби и нарушения при ползването в отдели 290"а" и 290"г" до момента на проверката от РДГ – С.. Не ставало ясно кой е крайният момент, до който не било извършено писменото уведомяване, но отново липсвало описание и конкретика относно началния момент и периода от време, през който това не било сторено. Контролът по отношение на незаконната сеч, кражби или нарушения при ползването бил възложен на конкретни служители на горското стопанство в лицето на горските стражари и лесничеи. На горските стражари, конкретно било възложено правомощието да съставят актове за констатирани нарушения. Работодателят не бил изложил никакви факти, относно това, подавани ли са сигнали или съставяни ли са актове за констатирани нарушения в конкретните отдели от участъка. Липсвала и информация, търсена ли е дисциплинарна или друг вид отговорност на горските стражари за наличието на незаконна сеч, кражби или други нарушения в участъка.
Съществено нарушение било допуснато също и при индивидуализацията на наказанието, което също било самостоятелно основание за отмяна на незаконосъобразната заповед. При изложението на мотивите, защо налага именно най-тежкото дисциплинарно наказание, работодателят посочил, че за предишно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ, служителят бил наказан с „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № РД-11-1 от 14.02.2020 г.
Пропуснато било да се вземе предвид, че към постановяването на Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г., заповедта, с която било наложено „предупреждение за уволнение“ не е влязла в законна сила. По този начин било допуснато грубо нарушение и на нормата на чл.189, ал.1 КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземали предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В конкретния случай, нито един от критериите за определяне на наказанието не бил взет предвид. Не на последно място, счита, че в конкретния случай било извършено и нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Формално процедурата била спазена, но в действителност в искането за даване на обяснения не били посочени точно, конкретно и ясно допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина, както и не бил очертан периодът от време, през който те са извършени. Не било посочено, че искането за предоставяне на писмени обяснения е във връзка с образуването на дисциплинарно производство против него. Всички посочени допуснати нарушения в своята цялост, а и взети поотделно, водели до извода за незаконосъобразност на издадената Заповед №РД-11-4/17.03.2020 г. и необходимост от нейното отменяне. Счита, че е налице и обоснован интерес да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а също така да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение размера на иска за заплащане на обезщетение чл.225, ал.1 КТ за времето от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението със Заповед № РД-11-4/17.03.2020 г., с която на основание чл.192, ал.1, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, на С.Г.Т., с ЕГН-********** *** е наложено наказание „Д. у.“, да бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението длъжност „Н. на Г. с. у. „С.“ към Д.Г.с. „Г.“ ДП и да осъди Д.г.с. „Г.“ ДП, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да му заплати обезщетение за оставане без работа за шест месеца, за периода от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г. в размер на ***лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на исковата молба.
Заявява, че ищецът бил наясно с допуснатите нарушения в поверения му горски стопански участък и, че са изключително тежки. Разбирал за какво е наказан, защото е с дългогодишен стаж и опит в системата на ползването на горите / от 1987 г./ и отлично знаел какви нарушения е извършил. С.Г.Т. бил назначен на длъжност „началник на горско-стопански участък "С.", с площ от 4370 хектара и е част от горската територия стопанисвана от ДГС-Г.. Това била длъжност в ТП ДГС, за която се изисквало квалификационна степен техник лесовъд по горско и ловно стопанство, и дърводобив. Ищецът притежавал тази квалификация, познавал технологията и правилата за изготвяне на проектосметна документация за участък, познавал дейностите по възпроизводство на горите, горската семе-производствена база, стопанисването, охраната и защитата на горските територии в поверения му горско-стопански участък, имал нужните умения и притежавал необходимата правна грамотност относно нормативната уредба в областта на горското стопанство – ЗГ и подзаконовите актове към него. Той не бил случаен и неориентиран в работната среда човек, а бил квалифициран и грамотен работник, който знаел правилата на работа и последиците от неизпълнението им. Съгласно длъжностната си характеристика бил длъжен да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в горскостопанския участък "С.". Възложено му било да ръководи и участва в проучването, прогнозирането и осъществяването на дейностите по семе-събиране, разсадниково производство, горска семепроизводителна база, залесяване, стопанисване и охрана в поверения му участък. Той извършвал маркиране, сортиментиране и комплектуване на лесосечния фонд; изготвял сортименти, ведомости и извършвал инвентаризация на горските култури в участъка си; организирал и участвал в изготвянето на проектно сметната документация за участъка, както и проекто-разчета по приходната му част, изготвял проекто-комплектовката и окончателната комплектовка за участъка, упражнявал контрол по извеждане на сечите; - участвал в приемането и освидетелстването на сечищата след приключване на сечите и извоза в насажданията; - изготвял проект за годишното ползване; следял и отговарял за спазване на дисциплината на сечта и извоза на дървесината; - контролирал и отговарял за опазването на горската територия, дивеча и рибата, контролирал изпълнението на технологичните планове в участъка; - следял за всички нарушения на законите касаещи горите; - и още много други дейности и отговорности, подробно изброени в длъжностната му характеристика. Ищецът имал право да взема самостоятелни решения по всички въпроси от поверените му отговорности, свързани с организиране и контролиране на цялостната дейност в поверения му участък като съответно носел отговорност за резултата от взетите решения, за своевременното и качествено изпълнение на възложените задачи, за достоверността на информацията в съставените от него документи, за допуснати нарушения на нормативната уредба касаеща дейностите и стопанисването на горските територии в поверения му участък, за допуснатите нарушения на трудовата, технологичната и производствената дисциплина т.е. заеманата от него длъжност била висока в йерархията на ТП ДГС. Над него бил единствено директорът на териториалното подразделение. С оглед на правомощията му по длъжностна характеристика, можело да се приеме, че имал функциите на директор на поверения му горско стопански участък. За това било несъстоятелно оплакването, че не можел да осмисли нарушенията за които бил наказан. Твърди, че на 06.01.2020 г., в изпълнение на заповед за ротация на горските стражари в охранителните участъци, ищецът представил резултата от извършената от него задължителна ревизия на охранителен участък "Е." включващ отдели от 272 до 292, материализиран в протокол, подписан от предаващия и приемащия охранителния участък горски стражари и прекият им началник Т., от който било видно, че не е установил никакви нарушения в охранителния участък. На 15.01.2020 г. на територията на територията на охранителен участък "С." в подотдели 233"м" и 232"т", при проверка от мобилни контролни екипи към ЮИДП-С., извършена в рамките на правомощията им, били установени нарушения, състоящи се в съответно за подотдел 233"м" в сеч под формата на просеки, които не били отбелязани на терена с боя и не били нанесени в технологичния план, в резултат на което 30% от отсечените дървета били без контролна горска марка, а насаждението било разстроено, което по същество се явявало незаконна сеч на дървесина, а в подотдел 232"т" било установено, че сечта в насаждението е освидетелствана с протокол №0526159/10.01.2020 г., но при обхода на насаждението мобилните контролни екипи към ЮИДП- Сливен констатирали, че в подотдела не било извършвано маркиране, а в периода на валидност на издаденото позволително за сеч, сеч не била извеждана, но в протокола за освидетелстване било посочено, че били добити и извозени 30 куб.м. дървесина т.е. при липсата на маркиране сечта на дървесината се явявала отново незаконна. За описаните нарушения в охранителен участък "В." от горско-стопански участък "С.", за който отговарял ищецът му било поискано писмено обяснение, дадено от него, в което признавал, че не е маркирал просеките в подотдел 233"м" и не ги нанесъл в технологичния план, като по този начин допуснал незаконната сеч и разстройване на насаждението в този подотдел. По допуснатата сеч на немаркирана дървесина в подотдел 232"т" не дал смислено обяснение. Описаните нарушения на ЗГ и подзаконовите му актове били изключително тежки и са предпоставка за налагане на най-тежкото наказание по КТ - дисциплинарно уволнение. Даден му бил шанс да коригира отношението си към трудовата и производствената дисциплина, и затова му било наложено по-лекото наказание "п. п." със заповед №РД-11-1/14.02.2020 г. На 14.02.2020 г., при теренна проверка от РДГ-С. в подотдел 290"а" и подотдел 290"г" на охранителен участък "Е." от горскостопански участък "С.", за който отговарял ищецът били установени нови нарушения на ЗГ. В подотдел 290"а" била извършена проверка от гл.експерт М. Х. М. и други експерти от РУГ С., в присъствието на ищеца, при която било установено, че в насаждението има просеки с ширина 5 м и дължина 50 м., която не била ограничена на терена и не била отбелязана в технологичния план на насаждението и била извършена сеч, преобладаващо на дървета с голям диаметър, отбелязани със синя боя, без да има поставена контролна горска марка на същите. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол№143287/14.02.2020 г., подписан от проверяващите и от ищеца. На основание чл.197 от ЗГ проверяващите дали препоръка на ТП ДГС Г.да се извърши повторна проверка, която да установи точния размер на нарушенията. В подотдел 290"г" била извършена проверка от гл. експерт М. Х. М. и други експерти от РУГ-С. в присъствието на ищеца, при която било установено, че в насаждението с верижна машина бил изграден тракторен път с дължима *** м. и ширина 5 м. без да е разрешена техническа сеч, просеката на пътя не била ограничена на терена и не била отразена в технологичния план на насаждението. Сечта била изведена в 80% от насаждението, но в сечището нямало налична отсечена дървесина на временен склад. Към момента на проверката не били издавани превозни билети, които да оправдаят липсата на отсечената дървесина в сечището. Констатирани били пънове с голям диаметър с отбелязване на тях със синя боя, но без поставена контролна горска марка. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол №143288/14.02.2020 г., подписан от проверяващите и от ищеца. На основание чл.197 от ЗГ проверяващите дали препоръка на ТП ДГС-Г.да се извърши повторна проверка, която да установи точния размер на нарушенията. В изпълнение на препоръките от констативните протоколи била извършена теренна проверка в двата подотдела от зам. директора П., заедно с още 6 служители от предприятието. За резултатите от проверката бил изготвен доклад от зам. директора със следните констатации за размерите на извършените нарушения в двата подотдела: В подотдел 290"а": по дисциплината на ползването имало направена просека, която не била отразена нито на терена, нито в технологичния план. Имало отрязани немаркирани 3 бр. едро-размерни дървета и множество тънки дървета с диаметър от 6 до 10 см.; имало маркирани, но неотсечени дървета на корен, а сечта в насаждението била изведена на три четвърти от насаждението; имало отсечени 150 плътни лежащи кубични метра дървесина, от които с превозни билети били експедирани 22 плътни кубични метра дървесина. В сечището имало налични 0.5 пространствени кубични метра дървесина.
Разпечатката съдържа 21 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6408706d-4fb4-41ff-8986-7e59a9d8039c