Решение № 8056 от 01.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10532/2024
- Вид
- Решение № 8056
- Подписан
- 01.05.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 8056 гр. София, 01.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110110532 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.
Образувано е въз основа на искова молба на Д. И. М. с ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат С. М.. Ищцата твърди, че през 2011 г. „.“ ЕАД се е снабдила с изпълнителен лист срещу нея, издаден по ч. гр. дело № 223773 по описа на 40-и състав на Софийския районен съд за 2011 г. С този изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати на банката сумата 12 374 лева и 56 стотинки, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законовата лихва от 03. 06. 2011 г. до окончателното изплащане, сумата 3 544 лева и 86 стотинки, представляваща договорна лихва, както и сумата 318 лева разноски по делото и сумата 568 лева и 39 стотинки юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп. дело № 4915 по описа на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински за 2011 г., а след това и изп. дело № 1176 по описа на същия съдебен изпълнител за 2016 г. Междувременно банката цедирала вземанията по изпълнителния лист в полза на „.“ ЕАД. Ищцата твърди, че не са били предприемани изпълнителни действия и по отношение на вземанията по така издадения изпълнителен лист е изтекла петгодишната погасителна давност. Иска от съда да признае за установено, че паричните задължения за заплащането на сумата 12 374 лева и 56 стотинки, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законовата лихва от 03. 06. 2011 г. до окончателното изплащане, сумата 3 544 лева и 86 стотинки, представляваща договорна лихва, както и сумата 318 лева разноски по делото и сумата 568 лева и 39 стотинки юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист от 17. 06. 2011 г. по съответното ч. гр. дело 23773 по описа на Софийския районен съд, 40-и състав, за 2011 г., са погасени по давност. Претендира адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в полза на процесуалния си представител.
Постъпил е отговор на исковата молба от „.“ АД с ЕИК ., седалище и адрес на 1 управление . (по-късно в първото открито съдебно заседание заменен с първоначалния ответник на основание чл. 228 ГПК) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ангелина Михайлова. „.“ АД намира предявения иск за процесуално допустим, но го оспорва по същество като неоснователен. Излага доводи за сключването на договор за потребителски кредит, за допуснато от ищцата просрочие на вноските по кредита и съответно за издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 23773 по описа на 40-и състав на Софийския районен съд за 2011 г. Твърди обаче, че след образуването на изпълнителното дело през 2011 г. до 2013 г. са постъпвали доброволни плащания от ищцата, които са били отразени върху изпълнителния лист.
Освен това с решение от 12. 04. 2013 г. по гр. дело № 53681 по описа на 40-и състав за 2011 г. е било признато за установевно съществуването на вземането на банката. През 2015 г. „.“ ЕАД е посикало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, като на 03. 11. 2015 г. новоконституираният взискател поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. През 2016 г. изпълнителното дело било преобразувано под нов номер, като с молбата за образуването на новото изпълнително дело били поискани нови изпълнителни действия: налагане на запор върху вземания по банкови сметки и налагане на запор върху трудово възнаграждение. През 2018 г. била подадена и молба за налагането на възбрана върху недвижими имоти на ищцата. След това през 2020 г. бил поискан и запор върху дружествените дялове на ищцата. През 2021 г. бил наложен запор върху вземанията по банкови сметки на ищцата, а освен това бил поискан и опис на движимите вещи на длъжниците. През 2023 г. „.“ АД поискала налагането на запори на дружествените дялове на длъжниците. Освен всички изложени твърдения, „.“ АД се позовава също така и на спирането на течението на погасителната давност през периода на извънредното положение от 13. 03. 2020 г. до 13. 05. 2020 г. включително. Прави извод, че погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да остави без уважение предявения отрицателен установителен иск.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищцата да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – в случая влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.
От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 17. 06.
2011 г. срещу ищцата и в полза на ответника (тогава с правноорганизационна форма ЕАД) бил издаден изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 40-и състав на Софийския 2 районен съд по ч. гр. дело № 23773 по описа му за 2011 г. Съгласно изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение ищцата трябвало да заплати на ответника сумата 12 374 лева и 56 стотинки, представляваща представляваща главница по договор за потребителски кредит за рефинансиране от 01. 02. 2005 г., ведно със законовата лихва от 03. 06. 2011 г. до изплащането на задължението, сумата 3 544 лева и 86 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 04. 12. 2010 г. – 02. 06.
2011 г. и разноските за заповедното производство в размер на общо 886 лева и 78 стотинки. На 15. 07. 2011 г. ответникът подал молба за образуването на изпълнително дело. По този начин било образувано изп. дело № 20118380404915 по описа на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински, рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд. Със самата молба за образуването на изпълнително дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да „пристъпи към принудително събиране на задължението чрез удръжки от трудовото възнаграждение /пенсия/ на длъжника“, както и да „насочи принудителното изпълнение срещу движимото имущество на длъжниците, като едновременно с поканите за доброволно изпълнение насрочите дата за опис“, като освен всичко това му възложил на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) „извършването на действия“. На 20.
07. 2011 г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщение до редица кредитни институции, с които наложил запори върху вземанията на ищцата по банковите й сметки. Самата покана за доброволно изпълнение, към която бил приложен и препис от заповедта за незабавно изпълнение, били връчени лично на ищцата на 22. 07. 2011 г.
В законоустановения срок ищцата подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Заповедният съд указал на ответника да предяви искове за установяване на съществуването на задълженията по издадената заповед за незабавно изпълнение в съответния срок. Ответникът изпълнил указанията и по този начин било образувано гр. дело № 53681 по описа на Софйиския районен съд, 40-и състав, за 2011 г.
Първоинстанционното исково производство приключило с постановяването на решение № I40-137 от 12. 04. 2013 г., с което първата инстанция установила, че ищцата дължала на ответника цялата главница по заповедта за незабавно изпълнение в размер на 12 374 лева и 56 стотинки, но отхвърлил частично иска за съществуването на задължението за възнаградителна лихва, като признал за установено последното задължение само до размера 2 474 лева и 86 стотинки. Ищцата обжалвала това решение в съответната част, ала въззивният съд го потвърдил в съответната част с решение без номер, постановено на 08. 05. 2014 г. по в. гр. дело № 10931 по описа на Софийския градски съд, II – Д въззивен състав, за 2013 г. След връщането на подадената срещу това въззивно решение касационна жалба първоинстанционният съдебен акт в крайна сметка влязъл в сила на 06. 02. 2015 г.
Междувременно изпълнителното производство продължило да се развива. С молба от 22. 07. 2011 г. ищцата поискала да бъде разсрочено плащането на задълженията на вноски в размер на 200 лева на месец. С ръкописен акт съдебният изпълнител отказал да разсрочи задължението след проведен разговор със служител на ответника. На 26. 07. 2011 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпили писма от ответника и третото лице „Централна кооперативна банка“ АД , според което върху вземанията по платежна сметка на ищцата бил наложен запор, но върху тях имало и предходно наложен запор. На същата дата постъпило писмо и от третото лице „Обединена българска банка“ АД, според което запорът бил наложен, ала по сметката на ищцата нямало авоари. На 29. 07. 2011 г. постъпило писмо от третото лице „Общинска банка“ АД, според данните от което бил наложен запор върху вземанията 3 по банкова сметка на ищцата, ала имало и предходен запор. На същата дата постъпило писмо и от третото лице „Първа инвестиционна банка“ АД, според данните от което бил наложен запор върху вземанията по банкови сметки на ищцата, ала по тях нямало авоар. На 03. 08. 2011 г. ищцата внесла по платежната сметка на съдебния изпълнител във връзка с изпълнителното дело парична сума в размер на 240 лева. На 15. 08. 2011 г. съдебният изпълнител изпратил съобщение за вдигане на запорите, наложени върху вземанията по банкови сметки на ищцата при „Централна кооперативна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Общинска банка“ АД. На 17. 08. 2011 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило писмо и от третото лице „Инвестбанк“ АД, според данните от което бил наложен запор върху вземанията по банковата сметка на ищцата, но по нея нямало наличност. На 09. 01. 2012 г. ищцата превела по платежна сметка на съдебния изпълнител във връзка с воденото изпълнително дело още 200 лева. На 12. 01. 2012 г. ищцата подала писмено изявление, с което признала, че се била подписала и задължила да заплаща ежемесечно по 200 лева, като изтъкнала, че доброволното изпълнение изключвало принудителното изпълнение, като поискала да бъдат възстановени надвзети според нея парични суми от друг от длъжниците по изпълнителното дело. На 03. 08. 2011 г. ищцата превела 240 лева по платежна сметка на съдебния изпълнител. Направила същото и на 07. 09. 2011 г., 07. 10. 2011 г., 07. 11.
2011 г., 07. 12. 2011 г. На 09. 01. 2012 г. ищцата превела 200 лева по платежна сметка на съдебния изпълнител. Направила същото и на 08. 02. 2012 г., 08. 03. 2012 г., 09. 04.
2012 г., 07. 05. 2012 г., 07. 06. 2012 г, 09. 07. 2012 г., 07. 08. 2012 г. (тук обаче внесла 190 лева), 10. 09. 2012 г., 09. 10. 2012 г., 07. 11. 2012 г. (тук обаче внесла 100 лева), 07.
12. 2012 г. (и тук внесла 100 лева), 07. 01. 2013 г., 07. 02. 2013 г. (тук обаче внесла 150 лева) и на 07. 03. 2013 г. (отново 150 лева). На 13. 05. 2015 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпило писмо от „.“ ЕАД, с което се твърдяло, че паричните задължения по изпълнителния лист му били цедирани от ответника и че ищцата и другите длъжници по изпълнителното дело били уведомени за цесията, като било направено искане „.“ ЕАД да бъде конституирано като взискател по делото.