Решение № 55 от 20.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110205276 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба н а Д. Т. П., ЕГН **********, гр.Варна, ж.к.

"**********", бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, против Наказателно Постановление № 433а - 66/19.03.2021 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР-В арна, с което му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и "ГЛОБА" в размер на 500 .00 /петстотин/ лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР .

1

В жалбата декларативно се твърди, че издаденото постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска отмяната му.

В съдебното заседание възз. П., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адвокат П., ВАК, поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Постъпили са писмени бележки от упълномощен процесуален представител, в които се оспорва жалбата, изложено е становище, че постановлението е правилно и обосновано, поради което се иска да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2021 г. в 15. 25 часа, в гр. Варна на ул. "Драгоман" № 41 при извършване на полицейска проверка на Д. Т. П. за установяване на самоличност, не е изпълнил надлежно издадено от полицейски орган устно разпореждане "Да извади ръцете си от джобовете си и да застане с лице към оградата, с вдигнати ръце" в изпълнение па възложените му по закон функции, като лицето противозаконно пречи па полицейски орган да изпълнява функциите си, оказва съпротива, опитал се да осуети полицейската проверка, като лицето не изпълнило надлежно издаденото устно полицейско разпореждане.

Свид. К. съставил против възз. С. акт за установяване на административно нарушение квалифицирано като такова по чл. 264, ал. 1 и по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР .

2

При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административнонаказващият орган квалификацирал на нарушението по чл.64, ал.4 и по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

За така посочените две нарушение било наложено адм. наказание на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на възз. Д. Т. П. било наложено наказание "Глоба" в размер на 100.00 /сто/ лв., и на основание чл.

257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на възз. П. било наложено наказание "Глоба" в размер на 500.00 /петстотин/ лв..

В хода на съдебното производство бе разпитан св.Д. К. – актосъставител и очевидец на нарушението, чиито показания съдът кредитира и от които се установи описаната фактическа обстановка. Като свидетел бе разпитана и св.П. П., който сочи, че действителна след като той и негов колега се насочили към въззивника и му разпоредили да хвърли отвертка която била в ръцете му за да му бъде извършена проверка но той не се подчинил.

Последвало разпореждане "Да застане с лице към оградата, с вдигнати ръце", издадено от полицейските служители. След кратко преследване бил задържан.

Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 3 на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. Това се установява, както от вписаната в него дата, така и от служебно изисканата справка за издадени наказателни постановления. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. При предявяване на акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че нарушението, в извършването на което възз. Д. П. е обвинен, се състои в отказ да изпълни полицейско разпореждане – да хвърли отвертка която била в ръцете му за да му бъде извършена проверка. Неизпълнението на това разпореждане съдът намира за безспорно доказано, с оглед цялата доказателствена съвкупност, а именно от показанията на двамата свидетели и приложената по преписката докладна записка.

Тези фактически констатации при съставяне на акта и при издаване на постановлението са били съотнесени към хипотезата на чл.64, ал. 4 и към 264, ал. 1 от ЗМВР.

Нормата на чл. 64, ал. 1 сочи, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и 4 граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. Нормата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР сочи, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото на възз. С. е било издадено устно разпореждане. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР пък е тази, която сочи, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.

В АУАН са посочени като нарушени нормите на чл. 264 и чл. Чл.64, ал.4от ЗМвР.

В нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е предвидено наказание за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите, ако извършеното не съставлява престъпление. В този смисъл следва да се приеме, че в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е визирано и задължението за дължимо поведение, и санкция при неговото неизпълнение.

Съдът следва да посочи, че липсват факти, кой, на какво основание и в какво качество е дал разпореждане и до кого. Приложената санкционна норма изисква да не е изпълнено разпореждане на орган на МВР като това разпореждане следва да е било издадено в изпълнение на функциите на органа на МВР, но факти за конкретни функции на конкретен орган също липсва. От описание от фактическа страна дори не става ясно кой и защо е отправил разпореждане и към кое точно лице и какво точно се е случило.

Изключително краткото описание не дава възможност да се разбере с кои точно действия въззивникът не е изпълнил разпореждане на орган на власт и с кои действия му пречи да изпълни служебните си задължения.

Посоченото в АУАН и НП описание може да бъде съотнесено към разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР , съгласно която, който противозаконно 5 пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Така описаното Д.ие обаче е квалифицирано и по чл. 257, ал. 1 ЗМВР / "след направено устно разпореждане от страна на полицейски служител към лицето да спре с противоправните си действия /. Очевидно е смесването на двете цитирани разпоредби, от една страна е вменено на жалбоподателя бездействие (каквото е Д.ието по чл. 257, ал. 1 ЗМВР ), а от друга е очертано активно поведение на жалбоподателя, което се твърди да е довело до съставомерния по чл. 264, ал. 1 ЗМВР резултат- попречване на органите да изпълнят функциите си.

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, с налагане на наказание от 100 до 500 лева. Според ал. 4 на чл. 64 ЗМВР "разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление... " Нормата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР предвижда санкция от 500. 00 до 1000. 00 лева за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, доколкото извършеното не представлява престъпление.

Доколкото и двете нарушения осъществени от въззивника са квалифицирани по един и същи начин за съда е абсолютно неясно коя санкционна норма за кое нарушение е наложена. Дори и от размера на наложените наказания това не може да се установи. Смесването на правни норми и изброяването на множество нарушени такива препятства съда да установи действителната воля на АНО и да установи за кое нарушение какво наказание е наложено. Това и ограничава възможността да се извърши изменение на обвинението, тъй като нормите предвиждат и различен по размер наказание.

6

Посоченото по категоричен начин демонстрира, че АНО е описал действията на въззивника по два различни (изключващи се) начина, като за всеки от тях законът предвижда различна по размер санкция, като на практика жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере за какво точно свое противоправно поведение е бил санкциониран.

При издаване на наказателното постановление наказващият орган посочва като нарушена норма чл. 64, ал. 4 и чл. 264 от ЗМВР , като основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и налага санкцията един път в размер на 100.00 лева и едни път в размер на 500.00 лева.

Разпоредбите на чл. 257, ал. 1 ЗМВР и чл. 264, ал. 1 ЗМВР регламентират два различни състава на нарушения, с различни изпълнителни Д.ия. Докато санкционираното с нормата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР нарушение се осъществява чрез бездействие, в хипотезата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР законът предполага активни действия от страна на наказаното лице. Посочването в Актът за установяване на административно нарушение и в Наказателното постановление на факти, сочещи на два съществено различаващи се по изпълнително Д.ие състава на нарушения, съществено ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното постановление.

В обстоятелствената част на наказателното постановление по никакъв начин не е посочено в какво се изразяват действията на жалбоподателя, с които съзнателно е пречил на полицейския орган; не е посочено какво предупреждение му е било направено, нито изпълнението на какви служебни задължения е било затруднено от поведението му. В Решение № 1332 от 21.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1692/2020 г. се изтъква, че е в тежест на контролните органи и на АНО задължението не само да издирят и приложат съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата й. Нормата, предвиждаща санкция за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, има бланкетен характер и за да бъде удовлетворено изискването на закона органът следва да посочи 7 конкретното поведение, което покрива белезите на "пречене" по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – действие или бездействие. Настоящият състав се солидаризира напълно с това становище и констатира, че в разглеждания случай в НП не се съдържат никакви фактически твърдения за конкретните действия или бездействие на жалбоподателя, с които е осъществен състава на процесното нарушение. Необходимата информация за поведението на жалбоподателя е събрана едва в съдебно заседание, при разпита на свидетелите – К. и П.. Допуснатата непълнота при описанието на изпълнителното Д.ие обаче не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното постановление и не може да бъде преодоляна. Липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. Недопустимо е релевантните за състава на нарушението факти, да се установяват едва в съдебното производство.