Определение № 2067 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2067 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900636 по описа за 2025 година

В изпълнение указанията на съда от определение № 1098/08.04.2025 г. е постъпил отговор от арбитър Бисерка Газдова , в който се сочи, че изисканото арбитражно дело е унищожено, с изтичане срока за съхранението му и не може да бъде представено в оригинал или заверено за вярност копие.

Постъпила е уточняваща молба от ищците , с която се потвърждава, че исковата молба е подадена единствено на основание чл. 47, ал.2 ЗМТА – за прогласяване нищожност на арбитражното решение, като постановено по неарбитрируем спор срещу потребител, по смисъла на пар.13, .1 от ДР на ЗЗП , на основание чл. 19, ал. 1 ГПК / изм. ДВ бр. 8/2017 г.. /.

Постъпил е и отговор от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, с който се оспорва допустимостта и основателността на иска.

Относно допустимостта същият твърди, че арбитражно решение № 1042/11.09.2014 г. по арб. дело № 1042/2014 г. по описа на арбитър аd hoc Бисерк Газдова, е изпратено на посочения в договора за кредит адрес на наследодателя на ищците , видно от приложено към отговора извести за доставяне на пощенска пратка , на куриерска фирма „ Ми БМ Експрес„ ООД.

Удостоверено е получаването й от ишцата Л. Д., като съпруга на адресата Станимир Дочев, на 20.04.2015г., с изпращач ЧСИ Биляна Богданова , като е обективирано съдържание на пратката : „ 617/15 ПДИ 29042 „ , очевидно касаещо призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № 617/2015г. на същия съдебен изпълнител. Така посоченото изпълнително дело е различно и при различен ЧСИ от посочените в исковата молба : изпълнително дело № 957/2019 г. на ЧСИ Ивета Луис – Ернандес. Ответникът единствено е заявил, че изп. дело № 617/2015 г. е първоначално образуваното с взискател – страната в арбитражния спор „Профи Кредит България„ ЕООД, последващо цедирал вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД – взискател 1 по изп. дело № 957/2019г. на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес. Доколкото е налице уведомяване на длъжника за арбитражното решение, с факта на връчена призовка за доброволното му изпълнение - на 20.04.2015г., то тримесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 48, ал. 1 ЗМТА се явява изтекъл към датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2025г..

По основателността на иска ответникът се позовава на едноинстанционност на арбитражното производство, което приключва с постановяване на арбитражното решение. Производството по чл.48 ЗМТА пред Върховен касационен съд не е нито фаза, нито стадий на арбитражното производство, а самостоятелно, извънинстанционно производство и като такова не може да се приеме за част от арбитражния процес / арг. от пар. 6 от ПЗР на ЗИДГПК /. Към момента на сключване на договора с наследодателя на ищците / 01.02.2013 г. / арбитражната клауза е била валидна / последващо е приета ал. 4 на чл. 3 ЗЗП /, а спорът арбитрируем, вкл. към момента на постановяване на окончателното арбитражно решение / последващо е изменен чл. 19 ГПК /. Чл. 47, ал .2 ЗМТА предвижда нищожност по неарбитрируеми спорове, но не предвижда обратно действие или преуреждане на вече възникнали материалноправни отношения между страните. В обобщение : арбитражни решения, постановени по спорове, по които едната страна е потребител по смисъла на ЗЗП, влезли в сила преди влизане в сила на промените в ГПК, ЗМТА и ЗПК, не следва да бъдат разглеждани и преценявани в светлината на новите законодателни промени, тъй като тези правоотношения са възникнали, развили се и приключили изцяло по стария ред.

При така установеното съдът намира, че към момента не е успешно оспорено от ответника подаването на исковата молба в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, доказан от ищците като течащ от получена призовка за доброволно изпълнение на 29.01.2025 г..

Предявените искове се основават на чл. 47, ал. 2 ЗМТА вр. с чл.19, ал.1 ГПК и със същите се претендира прогласяване нищожността на арбитражното решение, постановеното срещу наследодателя на ищците, с качество на „потребител„ – страна по договор за кредит , сключен с ищеца в арбитражното производство, на основание на който договор са предявени претенциите в същото.

Ответникът оспорва приложимостта на чл. 19, ал. 1 ГПК към атакуваното арбитражно решение, предвид въвеждане неарбитрируемостта на спора, с посочената разпоредба, след неговото постановяване. Според страната, последвалите законови изменения не могат да засегнат валидността на вече постановеното и окончателно решение.

Няма заявени от страните други доказателствени искания, освен за приемане на описаните, като приложения към исковата молба и отговора, писмени доказателства. Същите са годни, допустими и относими към спора.

Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА представените и описани в исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС, за насрочване в открито заседание.

Страните да се призоват за откритото заседание с препис от настоящото определение, а ищецът - и с препис от постъпилия отговор на ответника и приложенията към същия, за становище до съдебното заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3