Определение № 13653 от 24.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13653 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100506074 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 53538/20.04.2026 г. на М. А. М., ЕГН: ********** срещу заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20241110146895/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 171 състав, с което е поискано от съда на основание на чл. 423 ГПК да приеме възражението на длъжника срещу същата и да спре изпълнението.

С възражението длъжникът навежда твърдения, че със заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20241110146895/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 171 състав, е осъден да заплати на заявителя "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК: 831609046, сумите както следва: 585,59 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. – 30.0.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 136,45 лева, представляваща лихва за период от 15.09.2022 г. – 18.07.2024 г., 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че е била лишена от възможността да оспори вземането, тъй като заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е била връчена надлежно. Разбрала за съществуване на същата в кантората на ЧСИ С.Я., след връчено съобщение за образувано изпълнително дело № 20268440400767 и изпълнителен лист.

Моли се за приемане на възражението и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по възражението – "Топлофикация София" ЕАД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва възражението и моли съда да го остави без уважение.

Съдът, като обсъди възражението, с което е сезиран, намира следното от фактическа страна:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Топлофикация София" ЕАД, с което е поискано издаването на заповед срещу длъжника М. А. М. за посочените в заявлението вземания.

Със заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК районният съд е разпоредил длъжникът М. М. да заплати на заявителя "Топлофикация София" ЕАД посочени суми. От служебно изготвена справка по заповедното производство по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. на 14.08.2024 г. е установено, че постоянният и настоящият адрес на длъжника М. А. М. е в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ № ****. За така издадена заповед до длъжника М. А. М. са изпратени няколко съобщения. Изпратено е съобщение на 29.08.2024 г. до адреса по заявлението: гр. София, ж.к. ****, ведно с препис от заповедта. Съобщението е върнато в цялост, като връчителят е залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 19.09.2024 г.. В отрязъка на същото е вписал, че по сведение на Н.К.- живуща в ап. 49, М. М. е напуснала адреса. Изпратено е на 29.08.2024 г. и съобщение до адреса, посочен в служебно изготвената справка НБД - гр. София, ж.к. ****, като отново адресатът отново не е намерен и е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 06.10.2024 г. По делото са налични 2 броя отрязък от уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като в едното от тях е отбелязано, че датата на залепване е 06.10.2024 г., а в другото освен датата 06.10.2024 г. е вписано, че е залепено на входната врата на къща 20Б /Бокар/, както и че адресът е посетен на 03.09.2024 г., 19.09.2024 г. и на 06.10.2024 г. и не е намерено лице от адреса на което да бъде връчено съобщението, поради което е залепено уведомлението по реда на чл. 47 ГПК.

С разпореждане съдът е дал указания да бъде извършена справка за сключени трудови договори и справка за осъществяване на стопанска дейност от М. А. М.. При извършена служебна справка за регистрирани трудови договори е установено, че същата има сключен безсрочен договор с ТД „МИЛА ЕСТЕТИК“ ЕООД, ЕИК: 206463498 с адрес: гр. София, ж.к.

„Гевгелийски“ № 7, вх. Ж, ап. 160. Видно от изпратеното съобщение, адресът е посетен на 03.10.2025 г., 18.10.2025 г. и на 10.11.2025 г. в различно часово време, като търсеното лице не е открито, както и други лица. Съседи отказвали да дадат сведение.

С разпореждане от 25.11.2025 г., съдът е дал указания относно ново връчването на съобщението, ведно със заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Връчителят е посетил адреса на длъжника в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ № ****, на три различни дати в продължение на повече от един месец, а именно на 17.12.2025 г., 17.01.2026 г. и на 28.01.2026 г., като търсеното лице не е открито, а по сведение на живущи в същия блок- Г.М. и А.П. лицето не живее на адреса, а други съседи отказват да дадат сведение. Съобщението е върнато в цялост, а 2 ново уведомление по реда на чл. 47 ГПК не е залепено.

С разпореждане № 16686/04.02.2026 г., съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, изтекъл е срокът за депозиране на възражение, поради което и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20268440400767 на ЧСИ С.Я., по което на 10.03.2026 г. ЧСИ С.Я. е изпратил съобщение до длъжника М. А. М., което е връчено на 23.03.2026 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК, длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в 1месечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта не му е била връчена надлежно или ако не му е връчена лично и в деня на връчване не е имал обичайно пребиваване в Република България или ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили своевременно да узнае за връчването или ако такива обстоятелства са му попречили да подаде възражение в срок.

От приложеното по делото съобщение за образуване на изпълнително дело е видно, че същото е връчено на длъжника на 23.03.2026 г., а възражението е подадено на 20.04.2026 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок. Възражението е подадено от процесуално легитимирана страна и като такова е допустимо.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Нормата на чл. 423 ГПК, се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията.

В производството по чл. 423 ГПК, съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Съгласно правилото на чл. 411, ал. 3 ГПК, при уважаване на заявлението, съдът праща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал.

2 ГПК, съгласно чл. 416 ГПК, заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

В случая, съдът, противно на становището на ответника по възражението, намира че съобщението до длъжника е връчено в нарушение на 3 чл. 47, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Според ал. 3 на чл. 47, когато длъжникът не се яви да получи книжата, съдът указва на заявителя да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.

В случая, видно от приложената по заповедното дело справка за адресна регистрация от 14.08.2024 г. длъжникът М. А. М. има регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ № **** и именно на този адрес съдът е изпратил на 02.12.2025 г. съобщението /последното изпратено съобщение до длъжника/, ведно със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От върнатото в цялост съобщение се установява, че на регистрирания на 08.03.2023 г. от самия длъжник, адрес връчителят е извършил посещения в продължение на повече от месец- на 17.12.2025 г., на 17.01.2026 г. и на 28.01.2026 г. След като не е открит на адреса, обаче, връчителят не е изпълнил задълженията си по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, а именно когато адресатът не е открит на адреса и не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението, да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп на входната врата или на видно място около нея. Доколкото процедурата по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК за залепване на уведомление не е изпълнена, поради което заповедта по чл.

410 ГПК, не е надлежно връчена на длъжника.

При тези съображения и на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът, приема че възражението на длъжника срещу заповедта следва да се приеме, тъй като заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно чл. 415, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 423, ал. 3, изр.2 от ГПК, следва да бъде постановено спиране на изпълнението на заповедта по образуваното изпълнително дело.

По отношение искането на длъжника за разноски, съдът не дължи произнасяне по него, доколкото производството няма самостоятелен характер, респ. отговорността за разноските следва да се разпредели от заповедния/исковия съд съобразно последващото развитие на заповедното 4 производство.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, възражение вх. № 53538/20.04.2026 г. на М. А. М., ЕГН: ********** срещу заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20241110146895/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 171 състав.

СПИРА на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на заповед № 27029/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20241110146895/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 171 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 20268440400767 на ЧСИ С.Я..

В Р Ъ Щ А делото на СРС, ГО, 171 състав за продължаване на процесуалните действия по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ С.Я. по изпълнително дело № 20268440400767.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5