Определение № 229 от 13.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600280 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 449 и сл. от НПК.

С Определение № 250 от 31.05.2024 г. по ЧНД № 362/2024г. на Окръжен съд - Пазарджик е оставена без разглеждане като недопустима молбата на осъдения А. Н. Д. за замяна на наложеното му наказание – доживотен затвор без замяна с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.

Недоволен от горното определение е останал А. Д., който чрез служебния си защитник – адв.Т. Ж. от АК – Пазарджик го е обжалвал в определения от съда 7 – дневен срок с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на същото.

Намира за неправилен е извода на съда, че не са налице предпоставките на чл. 38а, ал.3 от НК за замяна на наказанието доживотен затвор без замяна, като се приема това за относимо само за наказанието доживотен затвор. Не се оспорва, че в НК липсва специална норма, но няма пречка съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията да се даде предимство на международните договори, ратифицирани от Р. България. В случая има противоречие с практиката на Съда за правата на човека, в която се приема, че когато в националното ни законодателство не е предвиден механизъм или възможност за преразглеждане на присъдата е налице несъвместимост с разпоредбите на чл.3 от ЕКЗПЧОС. Възразява се срещу преценката на съда, 1 че подобна молба е процесуално недопустима, само с оглед на предвидения механизъм по чл.74 от НК за намаляване или опрощаване на наказанието от страна на президента. И това е така, защото няма изрично разписани правила, с които трябва да се съобразява президентът, за да постанови отказ или издаде указ в полза за молещото лице. В този смисъл пред молителя няма никаква перспектива да бъде освободен в бъдеще или да се преразгледа доживотната му присъда. Цитира се решение на ВКС в този смисъл и решение на ЕСПЧ по делото Ж.Г. срещу България. В тази връзка моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото за произнасяне от съда.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема следното:

Жалбата е неоснователна.

От материалите по делото е видно, че молителят А. Д. с Присъда № 31/06.07.2000г. по НОХД № 197/2000г. на Окръжен съд – Пазарджик за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6 и т.8, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, на основание чл.38, ал.1 и 2, вр. чл.54 и чл. 57, ал.1 от НК е осъден на наказание „доживотен затвор без замяна“, влязла в сила на 17.12.2001г.

Законосъобразно е отбелязано, че в българския НК липсва материалноправна предпоставка за замяна на наказанието доживотен затвор без замяна по смисъла на чл.38 от НК. Подобна съществува само за наказанието доживотен затвор. Затова и молбата на осъдения Д. се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Правилно не е споделено виждането на защитата, че наказанието доживотен затвор без замяна би могло да се замени с наказание лишаване от свобода, чрез прякото приложение от страна на съда на разпоредба по ЕКЗПЧОС, поради липсата на предвиден вътрешноправен регламент за замяна на това наказание в нарушение на чл.3 от Конвенцията. По този повод напълно коректно е отбелязано, че Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ няколкократно се е произнасял в кои случаи доживотният или дългосрочен затвор представляват нечовешко и унизително отношение или наказание, вкл. и по дела срещу Р. България, заведени от осъдени лица на 2 доживотен затвор без замяна. Констатираните нарушения са били преценявани в два аспекта – от една страна във връзка с режима на осъдените на подобно наказание, условия за изолация и отдих на открито, а от друга страна – досежно възможността основни човешки права да са нарушени с факта на налагане на самото наказание, поради въздействието на строгостта му.

Окръжният съд обосновано е систематизирал разбирането от страна на ЕСПЧ, че ЕКЗПЧОС се нарушава, ако наказанието доживотен затвор лишава осъдените от всякаква надежда да си върнат свободата, а разпоредбата на чл.3 от Конвенцията изисква от присъединилите се държави да дадат на осъдените на подобно наказание перспектива, колкото и да е далечна, че един ден могат да получат корекция на присъдата си и да заживеят свободно. Такава възможност би могла да съществува юридически и фактически.

Според вътрешното ни право, доживотният затвор без замяна, не подлежи на трансформация в срочно наказание лишаване от свобода, нито е допустимо условно предсрочно освобождаване от изтърпяването му.

Промяната на наказанието „доживотен затвор без замяна“ е от изключителната компетентност на Президента на Р. България. На същия или на овластен от него вицепрезидент, според чл.104, вр. чл.98, т.11 от КРБ е предоставено конституционното правомощие – помилване, състоящо се в опрощаване или отчасти на наложеното наказание или неговата замяна с полеко, които не могат да бъдат изземвани от съда.

Наличието на законова възможност за помилване от президента е констатирана и от ЕСПЧ, според който този механизъм позволява преразглеждане на доживотните присъди без замяна и действа de facto в Р.

България след 21 януари 2013 г., когато е издаден Указ за помилване №12 на Вицепрезидента на Република България. В този смисъл е преобладаващият прочит на съдилищата в страната[1] на Решение от 08.07.2014г. на ЕСПЧ по делото Х. и Т. срещу България /по жалби № 1508/11 и 61199/2012/, станало окончателно на 08.10.2014г.

Това позволява да се направи изводът, че наказанието „доживотен затвор без замяна“ е намалимо, тъй като съществува механизъм, който позволява преразглеждане на случаите на осъдени лица на подобно наказание, с възможност за освобождаване или замяна. И конкретната форма на 3 преразглеждане е в прерогативите на съответната държава – членка. Тя може да бъде от съдебен или административен характер /§ 223 от решението/. В посоченото в жалбата Решение от 26.10.2017г. на ЕСПЧ по делото на Ж.Г. и други срещу България /по жалби № 34639/07 и 9 други/, разбирането не е твърде различно. А цитираното виждане в Решение № 423/15.01.2016г. по н.д. №1279/2015г. на 2 н.о. на ВКС е изолирано, като следва да се има предвид, че касае редовен инстанционен контрол и произнасяне във връзка с преценката за наложено явно несправедливо наказание, довела до намаляване на наложеното наказание доживотен затвор без замяна с наказание с доживотен затвор.

В този ред на мисли, следва да се потвърди определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане молбата на осъдения А. Н.

Д. за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

Водим от горното, Апелативният съд,

[1] Вж. Определение № 165 от 23.11.2017 г. по ВЧНД № 514/2017 г. на ВтАС, Определение № 521 по ВЧНД № 1336/2017 г. на САС, Определение № 635 от 3.12.2018 г. по ВЧНД № 1580/2018 г. на САС, Определение № 345 от 26.11.2021 г. по ВЧНД. № 572/2021 г. на ПАС, Определение № 1055 от 14.11.2022 г. по ВЧНД. № 1232/2022 г. на САС, Определение № 522 от 22.12.2023 г. по ВЧНД № 581/2023 г. на ПАС и др.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 250 от 31.05.2024 г. по ЧНД № 362/2024г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на осъдения А. Н. Д. за замяна на наложеното му наказание – доживотен затвор без замяна с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години и съдебното производство по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5