Решение № 4052 от 06.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110134977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част Втора, Дял Първи на ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на М. Д. Д., представлявана от адв. Д. М. срещу [фирма], с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от *** в полза на ответника е нищожна и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 924 лв., изплатено от ищеца при липса на основание.

С определение от 30.01.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно неговия размер и същият е приет за разглеждане за сумата от 924 лв.

В исковата молба, се твърди, че на 19.10.2018 г. между М. Д. Д. в качеството й на кредитополучател и [фирма] – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1 200 лв. Кредитополучателката се задължила да върне заетата сума в срок от 12 месеца на погасителни вноски, като е следвало да върне сумата с лихва 23 % или 276 лв., общо – 1476 лв., като в договорът бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,11%. В чл. 5 от сключения договор било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е предвидено какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила кредита заемателката установила, че освен заетата сума от 1200 лв. са й начислени 77 % от размера на главницата – такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на [фирма], в размер на 924 лв. Към датата на предявяване на иска ищцата е погасила изцяло задълженията си към ответника по сключения договор.

Според ищцата сключеният договор за потребителски заем е недействителен, тъй като дължимите вноски за поръчителство не са посочени в него, нито в общите условия, нито е 1 предвидено, че гаранцията е задължително условие за предоставяне на кредит. Ищцата твърди, че не е подписвала договора нито с обикновен, нито с квалифициран подпис, не й е предоставян и екземпляр от същия. Твърди, че сключеният договор за заем е недействителен, защото противоречи на чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 ЗПК тъй като не отговаря на законоустановените изисквания за форма - чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в него и потребителят не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а действителният ГПР бил над 70 %. Според ищцата клаузата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10 а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Поради което се иска да бъде прогласена за нищожна и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 924 лв, представляваща платена сума при изначална липсва на основание по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, съгласно увеличения размер на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [фирма], подаден чрез юрисконсулт Г. Г., в който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.

Според ответника исковете следва да бъдат насочени спрямо поръчителя [фирма], юридическо лице със седалище в М**. Сочи, че уговорката за сключване на договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с оглед заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит. Твърди, че когато кредитополучателят избере [фирма] като поръчител интернет страницата на кредитодателя генерира калкулатор, който изчислява каква ще е дължимата цена на услугата. Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице, различно от кредитодателя и не се включва в ГПР, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото се касае за услуга, предоставяна от трето лице и с незадължителен характер.

Поддържа, че кредитополучателят сам избира да плати гаранцията по сметка на кредитодателя, а той от своя страна превежда сумата на гаранта, който обезпечава вземането. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор № ***/19.10.2018 г., сключен между [фирма] в качеството му на кредитодател и М. Д. Д. в качеството й на кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат заем в размер на 1 200 лв., при годишен лихвен процент 23% /276,00 лева/. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.11 %. Сумите следва да се върнат на 12 вноски по погасителен план при падеж на първата вноска 18.11.2018 г. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на кредитодателя. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима. Видно от представения договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че за гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя. Не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че се държи възнаграждение за гаранта.

По делото е прието като доказателство извлечение от Стандартния европейски формуляр /Преддоговорна информация/. В т. 6 от е посочено, че общодължимата сума по кредита е в размер на 1 476 лв., от които дължимата сума възлиза на 1 200 лв., а сумата за 2 лихвата е 276 лв. В 4.3, че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от Кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучтеля за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора.

Ако крдитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 924 лв., които няма да се включват при изчисляването на ГПР.

Приети по делото са Общи условия, уреждащи отношенията между [фирма] и неговите клиенти. В чл.6 са уредени начините за сключване на договора, като за да се пристъпи към сключване на договора е необходимо одобряване отпускането на заем на кредитоискателя, като след получаване на одобрението за отпускане на заема, кредитополучателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за заем чрез: СМС от Идентификационния номер или чрез попълване на код за потвърждаване на заглавната страница на интернет адреса на дружеството или чрез собственоръчно подписване на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и общите условия. В случай, че кредитополучателят не потвърди сключване на договора се счита, че договорът е не бил сключен.

Приложено по делото и приета като доказателство е справка за получени плащания по договор за кредит № ***, от която се установява, че платените суми по договора за главница в размер на 1 200 лв. и лихва в размер на 276 лв. Приета като доказателство е и справка от [фирма] във връзка с извършените плащания от М. Д. Д. в полза на [фирма] за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., както и справка от [фирма] за периода от откриването на партидата на М. Д. Д. до 10.01.2024 г.

Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след проверка в счетоводната системата на ответника се установява, че общият размер на заплатената сума от М. Д. Д. за погасяване на сключения на 19.10.2018 г. Договор за потребителски кредит № *** е 2 413 лв. Сумата е платена в полза на [фирма] и представлява сбор от следните суми: 1 200 лв. – главница, 276 лв. – лихва, 13 лв. – такса просрочено погасяване, 924 лв. – допълнително избрана незадължителна услуга, като сумата от 924 лв. не е задържана от кредитодателя, а е преведена на трето лице. Вещото лице е посочило, че ако сумата от 924 лв., начислена като обезпечение съгласно чл. 5 от договора, се прибави към Годишния процент на разходите /ГПР/, ще се формират допълнителни разходи по кредита на стойност 77 % от размера на предоставената главница и ГПР след добавянето на обезпечението ще бъде в размер на 126, 11 %. В открито съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 г. вещото лице е уточнило, че за да направи извод, че сумата от 924 лв. е преведена на „[фирма]“ АД е изследвала предоставена справка от системата на [фирма], която представлява екранна снимка на тяхната счетоводна система. Такова извлечение е приложено и прието като доказателство по делото, същото няма характеристиките на документ. Не става ясно от кого е издадена справката, преведена ли е сумата от 924 лв., по коя банкова сметка, в полза на кое лице, не става ясно и кога е извършено това плащане.

От неоспореното от страните и прието от съда заключение по съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която съдът намира за обективно и професионално изготвено, поради което го кредитира с доверие, се установява, че за кредитоискателя в интернетстраницата на кредитодателя има предвидена възможност да се кандидатства за кредит с подаване на личен гарант като поръчител. Вещото лице е посочило, че такива заявки са били одобрени за кредитиране, като е посочило нарочни такива. Извлеченията от интернетстраницата на 3

[фирма], които са приети като доказателства по делото, са изпратени по електронния адрес на ищеца. Самият договор за потребителски кредит е потвърден чрез върнат към системата SMS от посочения от клиента мобилен номер на 19.10.2018 г. В системата са налице данни за изпълнена трета стъпка от отпускане на кредита, а именно – Гаранция от [фирма], като при избор на тази опция информационната система автоматично визуализира калкулираните такси н съответните падежни дати. След тези стъпки [фирма] преглежда заявката, оценява кредитоспособността на клиента и взема решение, като в случай на одобрение заявителят получава писмо по електронна поща, към което е приложен проект на договор, преддоговорна информация, посочено е и правото на кредитоискателя да се откаже от отпуснатия кредит. След предприемане на всички стъпки, отпускането на кредита приключва с етап верификация на клиента, а именно – потвърждаването на договора се осъществява чрез SMS, съдържащ думите FER PRIEMAM.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № *** от 19.08.2018 г. за предоставяне на поръчителство, както следва при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл.