Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 881 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3209/2025
Вид
Решение № 881
Подписан
01.07.2026
Състав
Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000503209 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 24.07.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 29.07.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 91549/29.07.20205 г. Решение № 4549/11.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 9495/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав изцяло в неговата осъдителна част за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат Г. надлежно упълномощен с пълномощно приложено на л.35 от настоящото дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 21.08.2025 г., приложен по делото с молба вх.№ 99736/25.08.2025 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивникът-ответник твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено при нарушаване на приложимия материален и 1 процесуален закон при преценка на събраните доказателства. Поддържа се недоказаност на твърдението за настъпило ПТП с пострадало лице, липса на причинна връзка между ПТП и получената травма. Поддържа се, че първата инстанция безкритично е преценила доказателствената стойност на приетата по делото СМЕ, която е изготвена изключително въз основа на анамнестични данни, снети от самия ищец, но липсва собствен анализ на поставен въпрос за причинната връзка между механизма на ПТП и процесната телесна повреда.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира заплащане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищеца Г. Н. К. чрез процесуалния му представител адвокат Н.. Оспорва изцяло въззивната жалба по съображения подробно изложени и касаещи спора по същество. Моли съда да остави жалбата на ответника без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.

Ищецът Г. Н. К. и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ответника е връчен за отговор на ищеца редовно на 13.10.2025 г., а насрещната жалба е подадена на 02.10.2025 г.) обжалва с насрещна въззивна жалба вх.№ 113985/02.10.2025 г. Решение № 4549/11.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 9495/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав в неговата отхвърлителна част за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат М. Н.-Т. с надлежно учредена представителна власт по делото съобразно пълномощно приложено на л.7 от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ приложен към въззивната жалба.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима насрещна въззивна жалба.

Въззивникът по тази жалба счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно с твърдението, че първоинстанционният съд е определил занижен размер на обезщетението. Развиват се съображения по същество във връзка с така релевираното с насрещната въззивна жалба възражение.

2

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди на ищеца допълнително още сума в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва.

В срока за отговор такъв не е постъпил от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД С оглед така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 4549/11.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 9495/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила на 19.08.2025 г. като необжалвано.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез процесуалния си представител поддържа в писмено становище въззивната си жалба, оспорва насрещната въззивна жалба на ищеца. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. В писменото становище се съдържа и немотивирано възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна.

В открито съдебно заседание въззивникът по насрещната жалба и ищец в първоинстанционното производство, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ответника, поддържа своята насрещна въззивна жалба и моли съда да определи обезщетение, с което справедливо да се компенсират негативите от деликта. Претендира разноски, съобразно представен списък.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя 28.05.2024 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от Г. Н. К. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния

3 съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 06.04.2024 г., от разпита на свидетеля-очевидец А. В. К., водач на л.а.м. „Форд Мондео“ с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към 06.04.2024 г., обективирана в застрахователна полица BG0212365327844, с начална дата на покритие 03.05.2023 г. и крайна дата-02.05.2024 г.

(съществуването на валидно застрахователно правоотношение е безспорно между страните обстоятелство), се установява, че на 06.04.2024 г. колата на свидетеля К. била аварирала на бул. „Климент Охридски“, поради което негов приятел дошъл да го изтегли с въже. Дърпайки се автомобилите се движели по бус лентата на булеварда, стигайки светофар с червен сигнал. В момента, когато светофарът светнал с жълта светлина, неговият приятел потеглил рязко, при което въжето се скъсало и свидетелят останал на светофара.

Забелязал, че колата му се движи плавно, а въжето започнало да се оплита в предна дясна гума, при което първо погледнал в предното огледало за обратно виждане и като не видял нищо отворил вратата. В този момент чул удар, при което във вратата се забил моторист и негова спътничка, от който удар паднали встрани. Моторът бил марка „Сузуки GSXR750“ с рег.№ ********, управляван от ищеца. Последният се изправил видимо невредим и подходил агресивно към свидетеля псувайки го и обиждайки го, налитайки на бой. След като нещата се успокоили с помощта на приятели на свидетеля, колата и мотора били преместени на безопасно място. Свидетелят поискал да викнат КАТ, но ищецът отказал, след което подписали двустранния протокол.

От показанията на свидетеля Д. А. М. се установява, че приятелката на ищеца му се обадила и му съобщила за претърпяното от тях ПТП. Свидетелят веднага отишъл на местопроизшествието. Ищецът бил силно притеснен и се оплаквал от силни болки в дясната ръка. Дошла пътна помощ, натоварили мотора, след което свидетелят откарал Г. във ВМА, където било констатирано счупване на дясната му ръка. Поставили му гипс. След това свидетелят няколкократно го карал във ВМА на прегледи, понеже имало съмнения дали не трябва да се направи и операция. Ищецът се възстановявал около 2-3 месеца. В продължение на един месец имал изключително силни болки в ръката. След свалянето на гипса ходел на рехабилитация, като ръката му 4 повече от месец била подута. През това време ищецът бил в болнични, не можел да работи, тъй като работата му е свързана само с компютър. Ищецът получавал помощ от приятелката си, както и от свидетеля, който му пазарувал, носел му покупките. Страхува се да кара мотор. Преди произшествието играел тенис, сега вече-не. В момента може да извършва физически дейности, но чувства дискомфорт и в определени ситуации ръката продължава да го боли, особено ако трябва да се вдигне или премести нещо по-тежко.

От неоспореното от страните заключение на СМЕ и приетата по делото медицинска документация (листове за преглед на пациент от 06.04.2024 г., 11.04.2024 г., 06.05.2024 г., рентгенови изследвания) се установява, че по време на ПТП на 06.04.2024 г. ищецът е претърпял контузия на дясна ръка с фрактура на базата на 4-та метакарпална кост. Характерът на увреждането е силен удар на дланта в твърд предмет и е реализирало медико-биологичен признак трайно обездвижване на крайника за срок от 30 дни. За срока на имобилизация са били напълно обездвижени трети, четвърти и пети лъч на дланта, а първи и втори са били оставени свободно. Ищецът е претърпял интензивни болки и страдания в първите часове след травмата до обездвижването на крайника и след сваляне на имобилизацията - в първите дни на рехабилитация. При този тип травми не се очакват последствия, които биха се отразили върху здравето или върху двигателната активност на пострадалия.

За периода от 08.04.2024 г. до 20.06.2024 г., общо 74 дни, ищецът е бил временно нетрудоспособен. Обстоятелство, което се установява с приетите по делото болнични листа за временна нетрудоспособност.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че произшествието е настъпило в гр.София, бул. „Климент Охридски“, в района преди кръстовището с бул. „Проф.Марко Семов“. Участъкът от пътното платно е прав, хоризонтален, пет ленти и двупосочна организация на движението, покрит с асфалтова настилка, с обща широчина около 17 м. В посока център пътното платно е с три ленти, като дясната е обозначена за движение на масовия градски транспорт, с обща широчина около 9 м. Вещото лице установява, че водачът и преди отваряне на вратата е имал техническа възможност да възприеме движещия се мотоциклет, в лявото огледало за 5 обратно виждане. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Ударът е непредотвратим за водача при своевременна маневра за аварийно спиране към момента на възникване на опасността.

Вещото лице установява, че когато мотоциклетистът се е намирал на около 6 метра от мястото на удара, водачът на автомобила, без да огледа пътната обстановка, за което е имал обективна възможност, отваря предната лява врата, в следствие на което настъпва удар между вратата на автомобила и дясната част на мотоциклета , най-вероятно в кормилото, от което мотоциклетът се е отклонил в дясно, водачът е загубил равновесие и заедно с мотоциклета е паднал на терена.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в размер на сумата от 10 000 лв., в който размер уважил предявеният иск за неимуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени съответно в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страниответникът и ищец в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

По същество на подадените жалби:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.