Решение № 209 от 14.02.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2000/2022
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 14.02.2023
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за държавния служител
- чл.50а · Закон за държавния служител
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 67, ал. 7, т. 1 · Закон за държавния служител
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.199 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- §1а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 20 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
- чл. 21 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 209 гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100502000 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на А. П. С. с ЕГН**********,подадена чрез пълномощника му адв. Георги Стоянов ,със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Васил Левски“№16,ет.2,офис 210,против съдебно решение №2264 от 18.10.2022г.,постановено по гр.д.№5171/2022г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВЕТЕ на ищеца А. П. С. за осъждане на ответника ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,представлявана от гл.комисар Николай Николов-директор да му заплати сумата от 459.66 лева,представляваща сбор от неплатени възнаграждения за извънреден труд от 52.62 часа,положен през периода 01.10.2019г.09.07.2020г.,ведно с мораторната лихва в размер на 103.19 лева,начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения за извънреден труд,за периода от съответния падеж до 09.08.2022г.,както и законната лихва върху сборната главница,начиная от 10.08.2022г. до окончателното и изплащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът на съда,че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,не следва да се преодолява с аналогично приложение на друг акт,уреждащ друга материя – НСОРЗ ,доколкото е налице органична несъвместимост между двете наредби- по ЗМВР и по КТ,както и че чл.9 ал.2 от НСОРЗ ,който предвижда,че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР.Въззивникът счита,че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен от служителите на МВР/такава забрана би била и противоконституционна/,а представлява празнота в уредбата,която при липса на специални норми ,следва да намерят приложение 1 общите правила и в случая субсидиарно следва да се приложи НСОРЗ.Оспорва като неправилен и изводът на съда,че дори условно да се приеме,че НСОРЗ е приложима,то преизчисляването се извършва с цел компенсиране на работещите и същото би следвало да доведе до увеличение на часовата ставка и преизчисляване на нощния труд в дневен,което има отношение единствено към заплащането /увеличено/на нощния труд,но не и към натрупването на часове,чието надвишение след преизчисляване да акумулира извънреден труд.Намира,че този извод на съда е в противоречие със закона и със съдебната практика,като излага съображения в тази насока и се позовава на практика на ВКС.
Подробо аргументира тезата си,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в понеблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20,образувано по преюдициално запитване на РСЛуковит. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а предявените искове да бъдат уважени от въззивната инстанция. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор въззиваемата страна е изразила становище,че решението на БРС е правилно и законосъобразно. Счита за правилен и обоснован изводът на БРС,че работното време на служителите на МВР се отчита по специален ред,което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства,включително и конвертирането на часовете нощен труд в дневни часове. По този въпрос се позовава на съдебна практика на ВКС и на окръжни съдилищя/ОС- Благоевград/. Намира за неправилно становището на ищеца,че е налице празнота в специалната правна уредба,а е налице специална нормативна уредба,относима към служебното правоотношение на ищеца,чиито елементи са уредени в ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане и излага подробно становището си по този правен въпрос,считайки мотивите на районния съд за неприложимост на НСОРЗ за напълно основателни. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата,че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на общия закон. Поддържа аргументите,изложени в отговора на исковата молба,като в допълнение посочва,че видът и условията за заплащане на възнаграждения,натурални престации и работното време на държаите служители в МВР са предмет на подробна уредба в ЗМВР/гл.ХV,раздел VІ и VІІ,като в чл.199 и чл.200 от ЗМВР-2006г.е регламентирана основната заплата,в чл.202 ал.1 – заплащане на допълнителни възнаграждения,които са 5 вида,част от които са приложими за системата на МВР/т.1 за специфични дейности/,а друга част са сред типичните по КТ и ЗДСЛ- за прослужено време;за извънреден труд;за постигнати резултати. С изменението на ЗМВР /ДВ бр.93/2009г./е добавена и ал.5 на чл.202,според която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,определени със закон или с акт на МС.В ДВ бр.88/2010г.е въведена в ал.1 и т.5 –възнаграждение за специфични условия на труд,а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014г.,уредбата е реорганизирана,като старите чл.201 и чл.202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени чл.178 ,обособен е нов чл.179 ,чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта,на официални празници и време на разположение,а ал.2 и ал.3 имат общо значение,като ал.3 възпроизвежда последната редакция на старата ал.5 на чл.202.Намира,че проследената нормативна история налага два извода- 1/законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно,в противен случай е безсмислено в ЗМВР от 2006г.да се включи възнаграждение за извънреден труд,без посочен размер,ако същото се дължи по силата на КТ или ЗДСл.Излишно е и прибавянето в ЗМВР -2014г.на възнаграждение за труд през нощта,в почивни дни и др.,които също биха следвали от КТ и ЗДСл. 2/допълнението в чл.202 ал.5 ЗМВР-2006г.касаеща характера на изброяването,на текста „за държавните служители от МВР“ показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши 2 служителите на МВР от допълнителни възнаграждения ,определени в други нормативни актове,които не са насочени специално към служители на МВР,преценявано в съвкупност с едновременната отмяна на §1а от ЗМВР-2006г.,препращащ към ЗДСл и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение- за специфични условия на труд. Позовава се и на препращането в ЗМВР-2014г.към КТ само в конкретни норми- чл.142 ал.5,(159 ал.2 и др.,но препращане към КТ няма досежно реда на полагане,отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд. Прави се довод също,че следва да се направи разграничение между нощен и извънреден труд,т.к.смесването на двете понятия е недопустимо –извънредният труд третира фактически положен труд над нормалната продължителност на работното време,а не след преизчисляване,както е при нощния. Счита,че няма законово основание за преизчисляване с коефициент 1.143 ,тъй като на служителите в системата на МВР се предоставят повече материални и нематериални облаги,съгласно ЗМВР,отколкото се предоставят на работещите по трудов договор и държавни служители ,съгласно КТ и ЗДСл.
Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.
С писмена молба пълномощникът му поддържа въззивната жалба.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна,редовно уведомена,не изпраща представител.Представена е писмена молба от пълномощника юрисконсулт Татяна Стойкова, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя искане решението на БРС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд установи,че обжалваното съдебно решение е валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на жалбата и съществото на спора БОС намери следното:
Предявените искове са квалифицирани правилно от районния съд –главният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,а акцесорните искови претенции са с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът А. П. С. е полагал труд по служебно правоотношение в ***** - заемал е длъжността ********** в ******,структурно подчинена на ********. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време на тримесечие.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 368 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 420.62 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 52.62 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че в резултат на превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 52.62 часа възлиза на сума в размер на 459.66 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 103.19 лева. Заключението на вещото лице не 3 е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. Ответната Главна дирекция“ПБЗН“ е изразила становище,че макар и математически заключението да е вярно,то съдът не следва да го кредитира,тъй като липсва правно основание за извършените преизчисления,в контекста на правното и становище за неприложимост на НСОРЗ по отношение на държавните служители в системата на МВР.
БРС е установил правилно относимите към спора факти, но е намерил предявените искове за неоснователни по съображения,че липсата на правна уредба за преобразуването на положения нощен труд в дневен не може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт,уреждащ сходна материя- НСОРЗ,доколкото е налице органична несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и КТ. Изложил е и становище,че дори условно да се приеме,че уредбата по КТ,респ.- НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР,преизчисляването на нощния труд има отношение единствено към заплащането /увеличено/ на нощния труд,но не и към натрупването на часове,чието надвишение след преизчисляване не акумулира извънреден труд.Според районния съд,извънредният и нощният труд са различни понятия,смешението им е недопустимо,като извънредният труд третира фактически положен труд над нормалната продължителност на работното време,но не и след преизчисляване,както е при нощния. В съответствие с правните си изводи,съдът е отхвърлил иска,тъй като ищецът не е ангажирал доказателства да е работил на смени,чиято продължителност да е надвишавала заложените часове за смяна,поради което и не е установено полагане на извънреден труд.
Въззивният съд не споделя правното становище на БРС,като излага следните мотиви:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).