Решение № 1571 от 02.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501608 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №1749/18.04.2024г. на Пловдивския районен съд, VІІ-ми гр. с., поставено по гр. д. № 9744/23г. в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че Ц. С. Л., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, следните суми: сумата от 353,40 лева (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2019 г. – 21.10.2021 г. за обект, находящ се в гр. С****, ул. „***, както и обезщетение за забава в размер на 34,22 лева (тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) за периода 01.01.2019 г. – 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2036/27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4356 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с

Жалбоподателят Ц. С. Л., ЕГН: ********** счита, че обжалваното решение е недопустимо, а ако е допустимо и моли съда да го обезсили, а ако съдът приеме, че решението е допустимо моли съда да го отмени и постанови друго, с което уважи иска.

1

Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Относно допустимостта на предявения иск: Във въззивната жалба се възразява, че районният съд не е разгледал иска на предявеното основание, а именно отчетени показания на водомера, а се е произнесъл по иск, който не е предявен.

Това възражение е неоснователно, защото основанието на предявения иск е задължението на потребителя да заплати консумираната питейна и отведена канална вода, а дали тяхната цена следва да се определи според отчета на съответното измервателно устройство или на база брой обитатели е въпрос по същество и има отношение само относно размера на иска.

По същество: Пред въззивниият съд не се спори, че Ц. С. Л. е потребител на В и К услуги по смисъла на §1, т.2 от ЗРВКУ.

Спорът се концентрира върху въпроса правилно ли са начислени количествата потребена вода за процесния период.

Жалбоподателят възразява против начислените служебно стойности на потребената питейна и отведена канална вода, като сочи, че приетата от съда разлика от 473 е неточна. Ако се приеме, че следва да се начисли по 5 куб.м., то за процесния период следва да се начислят 170 куб. м., а не 473, както и отразено в съответния карнет.

За процесния период са представени преписи от два карнета, в които са отразени количествата консумирана вода и чийто оригинали се представиха пред въззивния съд. От показанията на свидетелката П. К., който е изпълнявала длъжността инкасатор за посочения период се установява, че поправката в карнетите е извършена от нея и е единствено в частта относно името на потребителя, тъй като досегашния титуляр е починал. Първоначално не е е осигуряван достъп до водомера и за този период са съобщавани показанията по телефона, но на ***. е видяла физически водомера, когато е записала разликата в размер на 473.

Следователно, макар за известен период данните за консумираната вода да са поучавани по телефона, към *** инкасаторът е получил достъп до водомера и е отчел съответното количество вода. Тук следва да се посочи, че част от насрещното доказване на твърденията на ищцовото дружество, каквато доказателствена тежест е разпределена върху ответната страна, е и установяване на твърдението, че процесният водомер е поставен през 2007г. и не е извършвана проверка на изправността му, но данни в тази насока не са ангажирани.

От неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице 2

Й. П. се установява че за процесния период потребителят не е извършвал плащания към „В и К“ ЕООД Пловдив, а в проведеното на **** открито съдебно заседание експертът уточнява, че сборът от трите издадени фактура прави 473 куб. м.

Изложеното дотук обосновава извода, че искът е доказан по основание и съразмерно на обема от правото на собственост върху процесния имот, жалбоподателката следва да заплати половината от стойността на отчетеното количество потребена вода и отведена канална вода, което прави 353.40лв. главница, заедно с 34.22лв. лихва за забава за периода 01.01.2019г. – 28.02.2023г., както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изпащане на сумата.

Като е достигнал до същия правен извод, макар и с мотиви по – различни от настоящите, и уважил исковете по начина и в размерите, указани по - горе, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна сумата 100лв. разноски представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1749/18.04.2024г. на Пловдивския районен съд, VІІ-ми гр. с., поставено по гр. д. № 9744/23г. в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че Ц. С. Л., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, следните суми: сумата от 353,40 лева (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2019 г. – 21.10.2021 г. за обект, находящ се в гр. С., ул. „****, както и обезщетение за забава в размер на 34,22 лева (тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) за периода 01.01.2019 г. – 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2036/27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4356 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с.

ОСЪЖДА Ц. С. Л., ЕГН: **********, от гр. А., ул. „*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ****, гр. П., бул. „*** сумата 100 (сто) лева възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4