Определение № 10298 от 12.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10298 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100503982 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД срещу постановление от 26.03.2026 г. по нот. дело № 68/2026 г. по описа на нотариус А. Г., с рег. № 031 на НК и район на действие СРС, в което е обективиран отказ за издаване в полза на молителя „Рила Комерс“ ООД на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК за недвижим имот, представляващ УПИ XII-14,15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-II ч.“, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 100-102.

Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като всички приложени писмени доказателства били заверени от управителя или били публични и от тях се установявало, че имотът е бил разпореден за оперативно ползване и управление, а по силата на ЗОЕТТДИ, вр. чл. 62 ТЗ е предаден в собственост на дирекция „Фирмени магазини“/ТП ДСО „Рила“/„Рила Комерс“ ООД.

Ето защо моли за отмяна на постановлението за отказ, като прави искания за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка на имота, респ. за допускане на разпит на двама свидетели при режим на призоваване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 577, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена от легитимирано лице (молителят в охранително производство) срещу подлежащ на обжалване акт (отказ на нотариус по чл. 577, ал. 1 ГПК) в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява 1 процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Нотариалното производство по нот. дело № 68/2026 г. е образувано по молба, изпратена от „Рила Комерс“ ООД, чрез управителя Г.К., по куриер на 23.03.2026 г., с искане за издаване на констативен нотариален акт по документи за имот, представляващ УПИ XII-14,15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-II ч.“, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 100-102. В молбата страната се позовава на описани документи за правото си на собственост – Решение на МС от 1985 г. и влязла в сила заповед по чл. 95 ЗТСУ – Заповед № РД-40-964/21.08.1985 г. на СГНС за ПИ 14 (до тогава УПИ XIII-324) и заповед № РД-40-928/09.08.1985 г. на СГНС за ПИ 15 (до тогава УПИ II-325) за ДФМ СО „Рила“ (ТП-СО „Рила“/„Рила Комерс“ ООД), както и Заповед № РД-50-09.135/10.06.1992 г. на Столична община за собственост по ЗОЕТТДИ, вр. с чл. 62 ТЗ, които не са били приложени към молбата.

С обжалваното постановление от 26.03.2026 г. нотариус Г. е отказал да издаде искания констативен нотариален акт, доколкото към молбата не са били приложени писмени доказателства в оригинал за доказване на претендираното право на собственост по смисъла на чл. 587, ал. 1 ГПК, както и скица по чл. 49б ЗКИР и данъчна оценка, респ. не е била заплатена дължимата нотариална такса.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, какъвто е настоящият случай, е уредено в разпоредбата на чл. 587 ГПК. Касае се за охранително производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК, различно от производството по извършването на правни сделки с нотариални актове (чл. 569, т. 1 ГПК) и по удостоверяване на други факти, посочени в чл. 569, т. 2 ГПК. Законът предвижда две хипотези за издаването на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства – чл. 587, ал. 1 ГПК, и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка – чл. 587, ал. 2 ГПК.

В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събирането на доказателства – изслушва свидетели, приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване правото на собственост, като дейността на нотариуса не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Поради това и съдържащата се в 2 нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, като нотариалното удостоверяване на правото на собственост има обвързващо и легитимиращо действие.

В настоящия случай молителят е отправил искане за снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК – въз основа на надлежни писмени доказателства, които нотариусът е длъжен да провери и въз основа на тях да прецени дали са налице условията за издаване на искания нотариален акт, както и въз основа на служебно известни му факти, като съобрази и нормативната уредба, регламентираща вещните права. Към молбата, подадена до нотариуса в случая, молителят не е приложил каквито и да било писмени доказателства, въз основа на които да бъде извършена преценка за принадлежността на правото на собственост върху описания недвижим имот, като противно на доводите в частната жалба, описаните заповеди на СГНС и СО не са публични, нито служебно известни на нотариуса и без представянето им от страната и обосноваване на надлежно придобивно основание от нея нотариусът не би могъл да извърши положителна преценка за възникнало в патримониума на дружеството вещно право върху имота.

В хода на настоящата съдебна проверка съдът също следва да се произнесе по наличието на необходимите доказателства за установяване правото на собственост, заявено от молителя, като „Рила Комерс“ ООД е приложило към частната жалба част от цитираните документи, но от тях също не се установява твърдяното от страната вещно право. Решение № 52/14.03.1985 г. на Бюрото на Министерски съвет касае утвърждаване на строителна програма за подготовка на столицата за Тринадесети конгрес на БКП, в която е посочено, че Дом на модата пл. „Баба Неделя“ е предоставено на ДСО „Рила“, но по делото липсват доказателства за идентичност на този имот с процесния, както и за правоприемство между посоченото държавно стопанско обединение и съществуващото към настоящия момент търговско дружество.

Предвид липсата на такива неотносимо се явява обстоятелството, че в инвентарната книга на „Рила Комерс“ ЕООД към 1998 г. са заприходени сгради на бул. „Витоша“ № 102 и бул. „Витоша“ № 103 съобразно приложените към жалбата писмени доказателства – от същите не се установява нито придобивното основание за тези имоти, нито идентичността им с УПИ XII-14,15, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-II ч.“, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 100-102, за правото на собственост върху които се иска издаване на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК. Изложените обстоятелства не биха могли да бъдат установени с кадастрална скица или данъчна оценка, поради което искането на жалбоподателя за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с тях е неотносимо и следва да бъде оставено без уважение (същите биха имали значение за определяне на размера на дължимата нотариална такса и за вписване на нотариалния акт, но при липсата на 3 предпоставките за издаването му същите се явяват безпредметни).

В допълнение и с оглед на изложените в жалбата доводи следва да се отбележи, че посочената от жалбоподателя нормативна уредба на ЗОЕТТДИ и чл. 62 ТЗ също не обосновава придобиване на правото на собственост върху процесните имоти от страна на дружеството, тъй като тя касае образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества, но няма отношение към възникването на вещни права върху недвижими имоти. При липсата на изложени надлежни твърдения за придобиване на правото на собственост и приложени еднозначни и категорични доказателства в тяхна подкрепа, преценката за възникнало в полза на молителя вещно право върху имотите може да почива единствено на предположения, въз основа на които е недопустимо да бъде издаден титул за собственост по чл. 587, ал. 1 ГПК.

С оглед на изложеното, доколкото в случая не може бъде направен обоснован извод, че претендираното право на собственост е напълно доказано, настоящият съдебен състав намира, че постановлението за отказ на нотариус Г. е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Доколкото страната е сезирала нотариуса с искане за издаване на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, а не въз основа на обстоятелствена проверка по ал. 2 на същата разпоредба, искането за допускане на разпит на двама свидетели при режим на призоваване се явява неотносимо и също следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя „Рила Комерс“ ООД за издаване на съдебно удостоверение и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на призоваване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 49100/08.04.2026 г. на „Рила Комерс“ ООД срещу постановление от 26.03.2026 г. по нот. дело № 68/2026 г. по описа на нотариус А. Г., с рег. № 031 на НК и район на действие СРС, в което е обективиран отказ за издаване в полза на молителя „Рила Комерс“ ООД на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК за недвижим имот, представляващ УПИ XII-14,15, кв.

383, м. „ГГЦ-Г-6-II ч.“, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 100-102.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5