Определение № 925 от 14.12.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925 гр. София , 10.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20201000601333 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 249 НПК и е образувано пред САС по частен протест на СГП срещу определение на СГС постановено в разпоредително заседание проведено на 07.10.2020г. по НОХД№2646/2020г., с което съдът: ВЪРНАЛ делото на прокуратурата за отстраняване на посочените в определението недостатъци, респективно изготвянето на нов обвинителен акт, съобразен с дадените от съда указания

САС като се запозна с доводите в протеста и доказателствата по делото, намира че протестът е основателен, а атакуваното определение, като неправилно и незаконсъобразно следва да бъде отменено по следните съображения:

За да прекрати съдебнотопроизводство и да върне делото на прокурора СГС приел че:

На досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт, е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правата на подсъдимия Й. и в частност на правото му да научи за какво престъпление е привлечена в това му качество.

Главното предназначение на обвинителния акт е да очертае фактическите рамки на обвинението, като определи предмета на доказване. В обстоятелствената му част следва да бъдат посочени пълно, точно и ясно всички онези факти и обстоятелства, които се отнасят до съставомерните обективни и субективни признаци на деянието, в това число време, място и начин на извършване.

Липсата или непрецизното посочване на обстоятелствата от тази категория винаги води до ограничаване правата на подсъдимото лице и съставлява съществено процесуално нарушение.

1

СГС намерил, че процесният обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2002 година, тъй като формулираното с него обвинение не е в достатъчна степен пълно, точно и ясно.

Първият недостатък, който се откроява, касае изпълнителното деяние на престъплението. С обвинителния акт се поддържа реализиран състав на престъпление по чл.255 НК в двете му възможни форми, избягване установяването и плащането на данъчни задължения, което е недопустимо, когато става дума за едни и същи данъчни задължения.

Двете форми на изпълнителното деяние се намират в условията на алтернативност, поради и което няма как да бъдат осъществени едновременно, още повече, че в случая не става дума за различни данъчни задължения, а едни и същи такива. Тази неяснота в обвинението създава непреодолимо противоречие, което следва да бъде отстранено, за да може изобщо да се разбере същността на обвинителната теза.

На следващо място, от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не става ясно по никакъв начин как е функционирало самото дружество, как е било обслужвано счетоводно, респективно кой е реализирал данъчното му отчитане и то при положение, че се касае за реално търговско дружество, осъществяващо търговска дейност.

В обвинителния акт най-общо е посочено, че подсъдимият Й. е организирал счетоводното обслужване и данъчно отчитане на фирмата, но как точно е ставало това не е ясно - дали същият лично е бил ангажиран с целия този процес или е делегирал тези права и функции на други лица. Тоест, налице е непълнота на обвинителния акт в тази насока, която също следва да бъде преодоляна, за да не възникват съмнения и колебания.

Не е ясно и следва да се извлича по тълкувателен път, което е недопустимо, кой и как е реализирал търговската дейност на дружеството и в частност преговорите и действията, касаещи фирмите съконтрахенти „Кра енд Дим“ ЕООД, „Голд Петрол Ко“ ЕООД, „Шац Ойл“ ЕООД и „Пираня БГ“, издали инкриминираните фактури. Налице е непълнота в обвинителния акт относно това кой е издавал и получавал тези фактури, какъв е бил предмета им, тоест какво е следвало да бъде реализирано/доставено по тези фактури, извършено ли е било реално или не. Тъй като в обвинителния акт отново най-общо е казано, че подсъдимият Й. по неустановен начин се е сдобил с инкриминираните фактури, след което ги е включил в дневниците за покупко- продажба. От така изложеното отново не става ясно дали същият е знаел и е бил наясно с фиктивността на сделките и фактурите и това, че зад тях не стоят реални доставки, за да може изобщо законосъобразно да се вмени извършването на конкретно престъпление. Общата формулировка, че подсъдимият се е сдобил по неустановен начин с въпросните фактури препятства възможността да се извлекат 2 необходимите обективни и субективни признаци на деянието, които са релевантни за едно законосъобразно повдигнато обвинение. Необходимо е внасянето на конкретика във всяко едно от изпълнителните деяния /способи/, чрез които се твърди да е било реализирано конкретното данъчно престъпление. Тезата на прокуратурата е, че това се е случило чрез три способа — потвърждаване на неистина, използване на документи с невярно съдържание и приспадане на неследващ се данъчен кредит. От фактите, които са изложени остава неизяснено подсъдимият Й. знаел ли е изобщо, че въпросните фактури са с невярно съдържание, че зад тях не стоят реални сделки и доставки.

Не е установен също механизма на тяхното издаване и получаване. Скрито остава кой и как ги е издал, въз основа на какво са издадени, кой е водил преговорите за тяхното издаване и на кого са били връчени, за да може да се очертае предмета на доказване и да се установи дали подсъдимият Й. е знаел или не за техния порочен характер, а от там и дали е имал основание или не да ги включва във въпросните справки-декларации. Общата формулировка за осъществяване на търговската дейност на дружеството от подсъдимия в случая отново се явява недостатъчна и крайно пестелива, тъй като не са изложени никакви обективни факти за конкретните фирми, доставки и фактури, които са част от обвинението.

Държавното обвинение е длъжно детайлно да опише и посочи целия процес по функциониране на дружеството, в това число личното участие на подсъдимия, за да стане ясно какъв е неговия личен принос към твърдяното от прокуратурата престъпление, извършени фиктивни сделки, издадени порочни документи и подадени неверни справкидекларации.

В обвинителния акт е посочено, че приспаднатия от страна на подсъдимият данъчен кредит не е бил признат от данъчната администрация и е последвал отказ, което автоматично обуславя единствено и само опит към укриване, но не и довършено престъпление, което е самостоятелно съществено нарушение и основание за връщане поради противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на същия.

Според настоящия състав на САС всички изложени дотук претенции на съда от първа инстанция към обвинителната функция, макар привидно да касаят процесуалния ред за осъществяването и всъщност грубо навлизат в нейното същество, което е недопустимо в наказателния процес. Само в преценката на прокурора е на каква фактическа основа да постави обвинението си. Претенцията на съда, че след като не са установени и изложени в пълна конкретика и с точно оределени параметри дадени факти не може да има обвинение по определен текст от НК, е по същество становище за необоснованост на обвинителния акт, каквото съдът може да вземе едва с присъдата си. Същото се отнася и до точната квалификация на инкриминираната дейност. Дали избраната от прокурора квалификация позволява преквалификация с присъдата или налага цялостно оправдаване е също въпрос по същество, който не следва да бъде предрешаван в разпоредително заседание. Иначе в процесния обвинителен акт прокурорът ясно е посочил, какво счита за установено и как го 3 квалифицира, коректно е отбелязал и кои обстоятелства са останали неустановени. Но очевидно е извършил суверенна преценка, че това не е пречка да поддържа обвинение в съдебна фаза. Според САС обивинителният акт е годен да даде фактическа и правна рамка на доказването във фазата на съдебното следствие и последващата преценка по същество с крайния съдебен акт. При тези обстоятелства наказателното производство ненужно, а оттам и незаконосъобразно е било върнато в предходна фаза.

Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС постановено в разпоредително заседание на .07.10.2020гл по НОХД№2646/2020г., с което съдът: ВЪРНАЛ делото на прокуратурата за отстраняване на посочените в определението недостатъци, респективно изготвянето на нов обвинителен акт, съобразен с дадените от съда указания.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4