Решение № 10 от 19.01.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. **********, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880100227 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Ж., общ. С., чрез пълномощник, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от ... Н. П. П. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 882827 от 23.06.2023 г. (към искане № 9222573), по който на А. е предоставен кредит в размер на 1800 лева. По силата на чл. 5 от договора ищецът е поел задължение да предостави обезпечение на ответника – банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, като поръчителите следва да отговарят на множество условия, а именно : да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера минималната работна заплата за страната, а в случаи на двама поръчители – на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната всеки от тях ; да не са кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора ; да нямат кредити към банки или финансови институции с рейтинг, различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. В чл. 11 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2257,56 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към 1 договора за кредит. В исковата молба се излага, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се иска от съда да прогласи твърдяната недействителност, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2360 лева – получена без основание по силата на договора за кредит. Претендират се разноски.

Предявен е отрицателен установителен иск за цялостна нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона (общото основание е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а специалното е по чл. 22 ЗПК), както и осъдителен иск, който е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – начална липса на основание за получаване на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответното дружество е подало писмен отговор, чрез пълномощник на управителя. Твърди се нередовност на исковата молба, касаеща посочената в нея банкова сметка, евентуално неоснователност на предявените искове, ако съдът приеме, че е налице редовна искова молба. По същество на спора в отговора се оспорват фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорените договор и клауза от него не са нищожни, защото са съобразени с разпоредбите на ЗПК и с правилата за защита на потребителите. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

Със молба от 27.10.2025 г. е направено искане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Относно това възражение на ответната страна, съдът приема следното :

Преди връчване на преписа от исковата молба ответното дружество няма качеството на страна по делото, съответно не може да атакува извършените до този момент процесуални действия от ищеца. В случая се касае за пропуск на съда да се произнесе по молбата за възстановяване на срок, но с оглед на обстоятелството, че държавната такса е внесена исковата молба е редовна, като пропускът на съда не може да е за сметка на ищеца.

Вземането на държавата за дължимата такса е финансовоправно и се присъжда служебно от съда, дори и след приключване на делото, ако в хода на производството е пропуснал да събере дължимата държавна такса, като никой не може да предявява от свое име чужди права.

По делото са приети писмени доказателства, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира заключението по нея като обективно и компетентно изготвено. В проведените открити съдебни заседания страните не се представляват, като от пълномощниците им са представени писмени становища.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното :

2

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства събрани по делото, че на 23.06.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 882827 (към искане № 9222573). Той е за сумата от 1800 лева, при фиксиран лихвен процент 44,50 % и годишен процент на разходите (ГПР) 54,39 %, като общата сума, която кредитополучателят е следвало да върне възлиза на 2410,44 лева.

В чл. 5 от договора е прието, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен. В чл. 11 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение, предвидено в чл. 5 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 2257,56 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. От приетата по делото експертиза се установява, че действителният ГПР е 470 %.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК (ответникът е небанкова финансова институция). Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.

С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР възлиза на 54,39 %. Посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения, както се установява от експертизата. Настоящият съдебен състав приема, че процесната неустойка е свързана с допълнителни разходи за кредитополучателя, които оскъпяват кредита, като на потребителя само привидно е дадено право на избор.

Следователно при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен, както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК. Изрично в този смисъл е произнасянето по сходен случай с Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. № 778/2023 г. на Софийския окръжен съд. Съдът съобрази и задължителния характер на тълкуването на Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Ето защо, предявеният главен иск за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ищеца и ответника Договор за 3 потребителски кредит № 882827 от 23.06.2023 г. следва да бъде уважен.

От приетата по делото експертиза се установява, че А. е заплатил общо по договора сумата от 4355 лева, а е получил 1800 лева. Според чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед установената нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит, основателен се явява осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен за сумата от 2360 лева, представляваща платени без основание лихва и неустойка.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника на ответното дружество, тъй като не е налице несъответствие между размера на възнаграждението от 600 лева и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа по предявените два иска. Ищецът е заплатил и 166,40 лева за държавна такса и 300 лева за възнаграждение на вещо лице.

С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, присъдените парични суми следва да бъдат в тази валута.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Прогласява за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , поради противоречие със закона, сключения между страните Договор за потребителски кредит № 882827 от 23.06.2023 г., по иска предявен от Б. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Ж., общ. С., против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от ... Н. П. П.

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от ... Н. П. П., да заплати на Б. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Ж., общ. С., сумата от 1206,65 евро, представляваща платени от него без основание лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № 882827 от 23.06.2023 г.

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от ... Н. П. П., да заплати на Б. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. Ж., общ. С., направените по делото разноски за заплатена държавна такса, за възнаграждения на адвокат и на вещо лице в общ размер на 545,24 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава 4 чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5