Решение № 1479 от 06.03.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 06.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во

ГО, 11 състав в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора .....…….…..... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 18 697 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

При условията на субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

В исковата молба на Б.Ф. *** с уточненията към нея се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2013 г. около 16,45 ч. в гр.София на бул.”З.З.” към ул.”Папрат” между л.а.”Порше Кайен” с ДК № ******** и л.а.”Ауди А6” с ДК № *******, по вина на водача на последния – Г.Г.Н., е пострадала тяхната дъщеря В.Л. Ф. – пътник в л.а.”Ауди”, която въпреки оказаната й спешна и стационарна медицинска помощ е починала на 13.09.

2013 г. Поддържа се и че от смъртта на тяхната дъщеря ищците са търпели и ще продъл-жават да търпят непоправими и неизмерими неимуществени вреди, тъй като загубата на дете е едно от най-тежките житейски събития за преживелия родител и ищците изключително тежко понасят същата, което ги е довело до посттравматичен стрес; че те страдат от факта, че завинаги са лишени от присъствието на своята дъщеря, от пълноценното и щастливо семейство, което са били преди инцидента, от моралната и дъщерна опора, който тя им е давала, както и че с оглед обстоятелството, че „Гражданската отговорност” на виновния за настъпването на произшествието водач на лекия автомобил „Ауди А6” е била застрахована при ответното дружество по полица № 02113001483372 с период на действие за една година , считано от 01.06.2013 г., последното следва да ги обезщети за нанесените им вреди от настъ-пилото ПТП.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетения за твърдените неимуществени вреди в размери от по 250 000,00 лева за всеки ищец, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането им: 13.09. 2013 г. до окончателното заплащане на сумите и направените разноски по делото. Представят писмени бележки.

Ответникът – З.Д. /ЗД/ „Б.И.” АД, гр.София в депозира-ния писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 ГПК оспорва предявените искове по размер, като излага съображения, че същите са прекомерно завишени – не съответстват на нормата на чл.52 ЗЗД, не отговарят на критериите за справедливост, съдебната практика и икономичес-ката конюнктура в страната към датата на ПТП. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата наследодателка на ищците – с правно осно-вание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че е пътувала в моторното превозно средство без да използва предпазен колан, с което се е поставила в повишен риск спрямо нормалния. В хода на устните състезания моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят заявените претенции, евентуално – да не се уважават в пълните им размери, тъй като са предявени за прекалено високи обезщетения. Претендира присъждането на разноски по производството.

Третото лице-помагач на страната на ответника – Г.Г.Н.,***, в о.с.з. оспорва исковете само по размер. Мали да се постанови решение, с което да се определи справедлив размер на обезщетението по предявените претенции.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори в процеса, което е видно и от приложеното по него заверено копие от присъда, постановена на

20.05.2014 г. по нохд № 1 704/2014 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, НО, 24 състав, влязла в сила на 05.06.2014 г., че подсъдимият по това дело Г. Г.Н. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.09. 2013 г. около 16,45 ч. в гр.София на бул.”З.З.” при управление на МПС – лек авто-мобил /л.а./ марка „Ауди”, модел „А6” с ДК № *******, с посока на движение от ул.”П.П.” към ул.”Папрат”, е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал.1 ЗДвП, управлявайки автомобила с превишена скорост от 80 км/ч., вследствие на което е изгубил контрол върху същия и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Л. Ф. – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.58а, ал.1 от НК. От цитираното доказателство се установява и че осъденото лице Г. Г. Н., на основание чл.343г. във вр. с чл.37, ал. 1, т.7 от НК е бил лишен от право-то да управлява МПС за срок от една година.

В мотивите на присъдата, неразделна част от нейното съдържание съгласно разпо-редбата на чл.305, ал.3 НПК, е прието, че подсъдимият притежава СУМПС № *********, за категория „В” и „М”, което му е било отнето с наложена принудителна административна мярка по силата на издадено наказателно постановление /обжалвано/ за допуснати наруше-ния на ЗДвП. Визираните обстоятелства се потвърждават и от представеното по делото писмо-удостоверение на СДВР, Отдел „Пътна полиция” от 30.07.2015 г. /вх.№ на СГС – 99028/05. 08.2015 г./ със справка-картон на водача, от които се констатира и че СУМПС на лицето е отнето на 18.05.2012 г. при съставяне на акт с бл.№ S12/472899 и е издадено НП № АН 1087/11.06.2012 г. на основание чл.179, ал.2 ЗДвП и чл.174, ал.1 ЗДвП със срок на лиша-ване 9 м., което е било обжалвано и потвърдено с разпореждане № 17893/2012 г. на СРС; че на 21.06.2012 г. на този водач е съставен нов АУАН с бл.№

S12/303370 и му е издадено НП № АН

1378/16.07.2012 г. на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП и чл.174, ал.1 ЗДвП със срок на лишаване 12 м.; че и това постановление е било обжалвано, като в частта, касаеща нарушението на чл.174, ал.1 ЗДвП последното е потвърдено със срок на лишаване от 12 м.

Съгласно данните от удостоверение за наследници № 2272 от 29.11.2013 г., издадено от Столична община, район „Витоша”, пострадалата В.Л. Ф., ЕГН ******-6890 след смъртта й на 13.09.2013 г.

/акт за смърт № 0424/15.09.2013 г. на Столична община, район „Витоша”/, е оставила за нейни наследници по закон лицата: Е.Ф., ЕГН ********** – майка и Б.Ф., ЕГН ********** – баща.

С оглед взетите от страните становища по предмета на спора – в производството са приети за безспорни фактите относно: наличието на валидно застрахователно правоотно-шение по риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно лек автомобил „Ауди А6” с ДК № ******* по полица № 02113001483372 от 01.06.2013 г., валидна от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г., и действието на същата към момента на настъпване на процесното съби-тие – обстоятелства, които се потвърждават и от ангажираните по делото заверени копия от полицата, контролен талон на Гаранционен фонд № 33993310 и сметка за платена премия №

*********/01.06.2013 г.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с наведеното възражение за съпричи-няване на процесното събитие от страна на пострадалата пътничка В. Ф. по искане на ответника в производството е допусната и изслушана комплексна съдебна експер-тиза /КСЕ/, изготвена от вещите лица доц.д-р инж.А.А. – автоинженер и д-р А.М. – съдебен лекар, въз основа на представените по делото доказателства, в т.ч.: протокол за оглед на местопроизшествие от 06.09.2013 г. на СДВР със скицата и фотоал-бума, неразделна част от него и СМЕ на труп № 54/2013 от 14.09.2013 г. на ВМА.

От приетото заключение на същата, неоспорено от страните, се констатира, че при-чината за смъртта на В. Ф. е получената съчетана травма: ▪ тъпа травма на глава-та без счупване на черепа, изразяваща се в охлузване на лицето вдясно, травматичен кръво-излив под меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, оток на мозъка и малкомо-зъчно вклинямане; ▪ закрита гръдна травма – контузия на десния бял дроб и ▪ травма на крайниците – охлузвания, кръвоносядания и рани по крайниците, счупвания на дясната бед-рена кост и костите на дясната подбедрица, с водеща причина тъпата травма на главата, до-вела до малкомозъчно вклиняване с притискане на жизненоважни центрове на сърдечно-съдовата система и дишането в продълговатия мозък, както и че описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия с направление на силата предимно от дясно наляво

Видно е и че от отразените констатации в аутопсионния протокол не се установяват данни, които да мотивират извод дали пострадалата е била с или без поставен предпазен колан по време на ПТП; че инициалният удар между двете превозни средства е настъпил между предната дясна част на л.а.”Порше Кайен” и дясната страна на л.а.”Ауди А6”; че при този механизъм на ПТП и удар за возещата се на предна дясна седалка поставен колан не предпазна тялото и поради това, че в момента на удара тялото се насочва надясно не би следвало и да остави морфологични белези по тялото на пострадалата; че при този механи-зъм возещият се на предна дясна седалка пътник категорично не би могъл да избегне тежестта на травмите, независимо дали е бил и или без правилно поставен предпазен колан, както и че л.а.”Ауди А6” фабрично е оборудван с триточкови предпазни колани на всичките 5 места в купето, вкл. и на предна дясна седалка.

В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК инж.А. е пояснил, че на база на наличните обективни данни е разработен механизмът на ПТП; че деформациите на автомобила са описани и се виждат, и съобразно тези деформации двата автомобила са позиционирани към момента на удара съобразно мястото, от което се вижда, че явно е имало странично занасяне и почти заставане напречно на пътя на л.а.”Ауди” и тогава е настъпил удар от насрещния автомобил.

Обстоятелствата във връзка с личността на починалата В.Л. Ф.; отно-шенията в семейството на това лице преди процесното събитие; начина на приемане на смъртта на същата от нейните родители и тяхното състояние след загубата й са установени с допуснатите в производството гласни доказателства – показанията на свидетелката Ю.А. Г., близка приятелка на семейството и бизнес-партньор.

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по предявените срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, с която норма е признато правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разг-леждания риск – собственикът на МПС и всеки ползващ го на законно основание водач /чл.257, ал.2 КЗ отм./, е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото му се обезщетение в границите на застра-хователната сума, опредЕ.в договора за застраховка “Гражданска отговорност” по чл. 223, ал.1 КЗ /отм./.

Извършването на процесното деяние, съставляващо престъпление по НК, противоп-равността на същото и вината на застрахования водач Г.Н., са установени в производството с постановената от наказателния съд присъда, задължителна за настоящия състав в пределите, посочени в чл.300 ГПК, от които обстоятелства е безспорно, че това лице е осъществило института на непозволеното увреждане спрямо ищците, причинявайки в резултат на ПТП от 06.09.2013 г. смъртта на тяхната дъщеря.

От посочения съдебен акт, приложеното удостоверение за наследници и събраните в производството гласни доказателства – показанията на свидетелката Ю. Г., се констатира и че вследствие на това деяние, ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на низходящата им – душевен дискомфорт, различни негативни изживявания, стра-дания и неудобства, както и че тези им вреди са пряка и непосредствена последица от нас-тъпването на това събитие.

Наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД и ва-лиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност” към 06.09.2013 г. – момента на произшествието, сключен с ответника, в качеството му на застраховател относно МПС, от чието неправомерно управление са причинени установените в процеса вреди на ищците от кончината на родственичката им В. Ф., обуславя основателността на предявените от същите искове по реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./– за заплащане на обезщете-ния за тяхната обезвреда.

За да се произнесе по въпроса относно размера на дължимите се вземания – основа-вайки се на разясненията, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., съдебният състав взе предвид: момента на настъпване на смъртта на В.Л. Ф. през м.09.2013 г.; социално-икономическата обстановка в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за справедливост на този етап от развитието й; възрастта на починалата – 22 г. и тази на ищците към същия момент, съотв.: 43 г. и 7 м. и 42 г. и 1 м.; степента на родство меж-ду тези лица; съществувалите добри личностни отношения между тях и вида на изградените между същите емоционални връзки, характеризиращи се с: разбирателство, близост, постоя-нство и взаимна подкрепа; качествата на починалата – лъчезарна, умна и образована, инициа-тивна, всеотдайна /помагала е на майка си в грижите за отглеждането на по-малкия й брат, който страда от детска церебрална парализа, и на баща й в бизнеса му/; общата среда на същите, предвид съжителството им в една къща; тежкото приемане на кончината на В.Л. Ф. от страна на нейните родители; вида и интензитетът на търпените вреди; невъзвратимостта на загубата; средната продължителност на живот в страната; неблагоп-риятното отражението на последната върху емоционалното и душевно състояние на ищците и начина им на живот; факта, че ищците и починалата са пълнолетни лица, изградени като личности, които не са били зависими един от друг, както и установения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които СГС, І ГО, 11 състав приема, че на двамата ищци следва да се определят обезщетения за репарирането на нанесените им неимуществени вреди от загубата на тяхната пълнолетна дъщеря, вследствие на процесното ПТП в размери от по 130 000,00 лева, които се покриват изцяло от лимита по процесната полица.