Решение № 171 от 25.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. П., 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500224 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление гр.С. ,ж.к.“Младост“ 3, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.“А“, ет.9, офис 20,представлявано от управителя И.В.Д. чрез адв. Е.Ц. от САК , със съдебен адрес : гр. С. , бул. „Т.А. „ № 1, ет.3 против Решение на Пазарджишки районен съд №187/21.02.2022 г. постановено по гр.д.№20215220100926 по описа на съда за 2021г. , с което жалбоподателят „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, е осъден да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН-... от гр.П., ул.“Р.А.“ №11, ет.5, ап.50, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 538,08 лв., представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 903066 от 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за държавна такса в размер на 50.00 /петдесет лева/ и депозит за вещо лице в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лв.

Със същото решение, жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от Адвокатска колегия – С. на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. /триста лева/.В жалбата са изложени подробни доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и отхвърлен предявения иск с присъждане на разноски за дружеството. Поддържат се доводи за неправилност изводите на съда за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Оспорва се като неправилен извода на съда за несъответствието на годишния процент на разходите /ГПР/ посочен в договора на действителните разходи. Твърди, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК в договора за кредит бил посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя и че формирането на ГПР е императивно установено. Допълва, че законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият по нейните правила ГПР, и сумата по кредита за плащане от потребителя. Навежда се извода, че липсата на детайлно описване на начина по който е формиран ГПР не е нарушение на ЗПК нито води до недействителност на договора. Допълва, че в ГПР се 1 включват главница, лихви, разход по кредита, погасителни вноски както и известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието включване е задължително условие за отпускане на кредита. Твърди се жалбоподателят-кредитодател не е бил длъжен да включи сумата, договорена между потребителя и третото лице в договора за поръчителство в ГПР по кредита, но че съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това, както и доколкото тази сума не е била известна на кредитодателя, доколкото се уговаряла между други страни и затова не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на посочения параграф и правната и житейска логика. Подържа се , че включването на клаузата за обезпечение чрез „Фератум Банк“/Малта/ в чл.5 от договора за кредит, е следствие от направен от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните като ищецът е избрал да кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане да бъде обезпечено по определен начин, който избор е отразен и в предложения му договор, като жалбоподателят допълва, че няма информация относно условията при което потребителят и поръчителят ще постигнат споразумение и няма яснота за уговореното възнаграждение. Затова дружеството поддържа, че не е налице нарушение на чл.10 ал.2 от ЗПК, съответно чл.10а ал.4 от ЗПК за забраната кредиторът да изисква от потребителя такси които не са уговорени в договора за кредит по вид и размер. Освен това жалбоподателят поддържа, че такова възнаграждение не се дължи, ако потребителят предостави обезпечение чрез поръчителство от физически лица и че ако потребителят обезпечи договора за кредит чрез поръчителство от физическо лице за което му уговори възнаграждение в размер пъти по-голям, то тази сума би следвало да се включи в ГПР и че при това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максималния размер по чл.19 ал.4 от ЗПК при което стопанската дейност по отпускане на кредити от небанкови институции не би могла да съществува изначално поради недействителност на договора за кредит по волята на кредитополучателя и поръчителя. Поддържа се още, че възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето лице, и че кредиторът не се е обогатил с платените суми свързани с договора за гаранция и че дружеството не е имало намерение да заобиколи закона и че ако се потвърди обжалваното решени потребителя би се обогатил неоснователно. По отношение на полученото от „Фератум България“ ЕООД и в последствие заплатено на „Фератум Банк /Малта/ възнаграждение дружеството поддържа, че такова плащане е осъществено, като в чл.16 ал.2 от ОУ е предвидено право на „Фератум България“ ЕООД да получава и трансферира плащанията, предназначени за трети лица и че ищецът е платил по сметка на кредитора и част от възнаграждението по договора за гаранция с „Фератум Банк“ /Малта/ и направено в исковата молба признание, че ищецът дължи сумата по договора за гаранция на „Фератум Банк“ /Малта/. Моли се съда да отмени обжалваното решение и се отхвърлят исковете.

Постъпил е в срок писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. ИВ. Й. чрез адв. Ч., в който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано, че потребителят е погасил изцяло задължението си по договора, както и че правилно е прието нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК на основание чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК поради непосочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент и ясно разписана методика / начин на формирането му.Поддържа се , че формално е разписано в договора за лихвен процент от 23,00 % , а ГПР от 49,11 % , но липсват условията за неговото прилагане, без да е посочено на каква база се начислява / върху целия размер на главницата или върху остатъчната част след всяка погасена вноска /.Поддържа се , че правилно съдът е приел, че ДПК е нищожен и на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание-ГПР, при доказано разминаване на параметрите на погрешно посочен размер на ГПР и действителния размер установен над предвидения по закон праг по чл.19 ал.4 от ГПК. По въпроса за обезпечаването на кредита с поръчителство се поддържа, че на банката поръчител е уговорено да се дължи възнаграждение от 1155,00 лв. и получаването на сумата по кредита е безусловно обусловено от сключването на договор за поръчителство. Поддържа се , че кредиторът при изчисляване на ГПР незаконосъобразно не е включил разходите за заплащане на гаранцията в полза на „Фератум Банк“ /Малта/, които разходи пряко са свързани с договора за кредит и съобразно чл.19 ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, е следвало да бъдат включени в изчисляването на ГПР, доколкото одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води до одобряване на обезпечението, а от друга страна кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице и че тази клауза е уговорена при сключването на договора с „Фератум България“ ЕООД без да е представена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка последният 2 да бъде одобрен за получаване на заема. Одобряването на обезпечението, което се извършва чрез одобряването на кредита, сочи на сключване на едно общо тристранно споразумение между потребителя Й., „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ като целта на включване в правоотношението на трето свързано с ответника лице „Фератум Банк“ представлявало заобикаляне на изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.10а ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице поръчител и че в последствие тези такси се заплащат от заемодателя „Фератум България“. Посочва, че правилно съдът е приел, че кредиторът е нарушил императивно правило на чл.19 ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата за поръчител в общ размер на 1155,00 лв. в общия размер на ГПР и че ако е включена действителния размер на ГПР е щял да бъде над 50%, което водело до нищожност на договора като цяло защото търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, в отношенията между страните. Поддържа, че е налице заобикаляне на изискванията на закона /ЗПК/ за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника като процесната клауза била нищожна съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, защото е имала за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона. Поддържа, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, респективно договора следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Подържа, че договора с „Фератум Банк“ не отговаря на значението и целта на договора за поръчителство по който е заплатена такса равна почти на половината на заема.Посочва се , че клаузата в ДПК за обезпечаване на заема с поръчителство, предоставено от точно определено лице в полза на кредитодателя, се намират в пряко противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Излагат се подробни доводи , че така уговорените клаузи разгледани както самостоятелно така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора-чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП, както и че тези клаузи не са индивидуално уговорени по чл.146 от ЗЗП, поради което следва да се приемат за неравноправни. Моли се съда , да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и се присъдят сторените пред въззивното производство разноски.

Предявява се възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, както и доказателствата, събрани в хода на настоящото производство, намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, настоящият съдебен състав приема за неоснователни.

Първоинстнционното производство е образувано по предявени обективно комулативно съединени искови претенции с правно основание в чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-за връщане от ответника на получена без основание сума по договор за потребителски кредит обезпечен с договор за поръчителство.

Не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства , че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 903066/1.0.2020 г. за отпускане на заем от 1500,00 лв. и връщане на сума от 1845,00 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент от 23,00 % или лихва в общ размер от 345,00 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.11 %. Уговорено било заема да бъде обезпечен от поръчителя „Фератум Банк“ срещу платимо от потребителя възнаграждение на банката от 1155,00 лв.Кредитът бил погасен изцяло.