Решение № 11 от 02.01.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110109294 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на С.

П. Л., ЕГН ********** и П. Н. Л., ЕГН ********** и двамата с адрес: с.

******, с която против Община Варна, с адрес: гр. Варна, *****, представлявана от кмета Благомир Коцев, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на ПИ с идентификатор *****, с площ от 1186 кв. м, находящ се в гр. Варна, ****“, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификтатор: *******; номер по предходен план – **********, при граници: ПИ ********, *****.4169, *****.3106, *****.856, *****.855, *****.3107, *****.9518.

В хода на процеса настъпва смъртта на С. П. Л., поради което същият е заместен от своите наследници - П. С. П. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна **********, М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*********** и П. Н. Л., ЕГН **********, с адрес с. **, ул. „********.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права.

Ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ****“, представляващ ПИ с идентификатор *****, с площ от 1186 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, 1 начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификтатор:

*******; номер по предходен план – **********, при граници: ПИ ********, *****.4169, *****.3106, *****.856, *****.855, *****.3107, *****.9518въз основа упражнено давностно владение. Същото е установено от ищците през 1988 г., като до подаване на исковата молба, то е трайно и явно, като е упражнявано непрекъснато, и необезпокоявано. В условия на евентуалност се твърди, че ищците са придобили имота по давност, чрез владение, упражнявано от тях в периода от лятото на 1988 г. до датата на подаване на исковата молба, присъединявайки към своето владение, владението на праводателите си – Д.Т.П.. и К.В.П.., които са станали собственици на имота по давност, чрез владение, упражнявано от тях в периода от 1966 г. до лятото на 1988 г., когато са предали владението на ищците, както и владението на предходния собственик – В.Н.Г. /баща на К.В.П../, който е владял имота преди 1966 г. и също го е придобил по давност.

В исковата молба се сочи, че в началото на 2023 г. ищците предприемат действия по снабдяване с констативен нотариален акт, но установяват, че за имота е съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 10916/07.03.2023 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 6215/08.03.2023 г., акт № 60, том XVI, дело № 3503. Актът е съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Намират, че с АЧОС е удостоверено несъществуващо право на ответника, тъй като същият не е придобил правото на собственост на посоченото в акта основание или въз основа на способите предвидени със ЗОС. Обосновават правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че за имота, който считат за свой е съставен АОЧС, което е пречка за снабдяването им с констативен нотариален акт.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Излага, че АЧОС е издаден от компетентен орган, по законоустановения ред, на основание чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС, поради което актът е годен титул за собственост, въз основа, на който общината се легитимира като носител на правото.

Излага се, че в процесния случай лицата не попадат в нито една от категориите лица с права по ПНИ. Сочи се, че ищците не са собственици с възстановени права, не са налице доказателства, че са придобили правото на ползване по надлежния ред, владението им е недобросъвестно и имота е 2 използван незаконосъобразно.

Твърди се, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но поради липсата на представени доказателства от ищците за придобиването му по реда на § 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице хипотезата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Твърди се, че общината е носител на вещното право на собственост по силата на закона.

Излага се, че подадената декларация за обстоятелствена проверка е с цел съставянето на констативен нотариален акт, а не е действие на владелец по смисъла на закона за собствеността. Поддържа се, че процесният имот не е годен обект за придобиване по давностно владение и не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС.

Сочат, че на основание чл.86 ЗС, не може да се придобие по давност имот държавна или общинска собственост. Отделно, спирането на давностните срокове с пар. 1 ЗДЗС, в сила от 31.05.2006 г., до края на 2022 г. прави невъзможно придобиването на процесния имот чрез давностно владение. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На 07.03.2023 г., на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, е съставен акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 10916 за ПИ с идентификатор *****, с площ от 1186 кв. м, находящ се в гр. Варна, ****“, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификтатор: *******; номер по предходен план – **********, при граници: ПИ ********, *****.4169, *****.3106, *****.856, *****.855, *****.3107, *****.9518, обстоятелство, което се установява от представения по делото препис от АЧОС №10916/07.03.2023г., вписан в Служба по вписванията - гр. Варна вх.рег.№6215/08.03.2023г., акт №60, том XVI, дело №3503.

Видно от приобщената по делото скица №15-119634/03.02.2023 г. на ПИ 3 с идентификатор *****, издадена от СГКК Варна, процесният имот е с граници: ПИ с идентификатори - ********, *****.4169, *****.3106, *****.856, *****.855, *****.3107, *****.9518.

От удостоверение рег.№АУ009025ВН_006 ВН/27.03. 2023 г., издадено от ответника, се установява, че до 01.06.1996 г., за имота не е съставен АДС; няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Съставен е АОС №10916/2023 г. Посочено е, че в таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползватели по новия план, с.о. „Боровец - север“, район „Аспарухово“, за имоти имоти 255 и 254 по стария план (съставляващи ПИ *****), са записани на „неидентифициран” собственик. Отразено е, че съгласно регистъра към ПНИ на ****“ район „Аспарухово“, като собственик на ПИ 854 е записан С. П., без вписан документ за собственост. В скица № №15-24334/12.01.2023 г., издадена от Началника на СГКК гр. Варна, като собственик на ПИ ***** по КККР е записан С. П., без документ за собственост. В издаденото удостоверение е посочено, че по информация на ОСЗ – Варна, за процесния имот няма постановени решения по реституционни претенции.

Видно от приобщените по делото писмени докумнети - извадка от протокол №9/26.07.1988 на заседание на ИК на ОбНС Варна, С. Л. е включен в списъка на одобрените лица за раздадените земи по ПМС №26, в района на ОбНС Варна, като е взето решение на същите да бъдат издадени покументи по 26 ПМС от 1987 г.

За установяване на фактическата страна по спора е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че за процесната територия са действали следните планове: кадастрален план /КП/ на м-ст „Боровец-север“, одобрен през 1979 г., технически приет, актуализиран през 1995 г.; кадастрален план на м-ст „Боровец-север“, одобрен със Заповед № Р-115 от 29.04.1996 г. на кмета на община Варна; ПНИ на СО „Боровец север“, одобрен със заповед № РД-127706313/19.10.2012 г. на областен управител на област с административен център Варна. По отношение на процесния имота не са установени данни да е включен за възстановяване като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, както и в предадените н а община Варна имоти с Протокол №6 от 10.12.2009 г. от ОСЗ – Варна.

Посочено е, че процесният имот е предимно равен, с лек наклон от юг към север, ограден с бетонови колове с мрежа. Същият видимо се обработва и поддържа.

4

Според вещото лице, в КП от 1979 г., в разписния лист за имот 854 е записан С. П. Л. с дог. от 18.08.1972 г., с вид и назначение на имота лозе при съседи: имот 852, 853 /Г.П.С. с договор – лозе/, улица, 855 Н.М.Д. с ПБ№719/77 г. – лозе/ и 856. Площ, измерена от геореферирано изображение на копие от КП – 1180 кв. м. Съгласно този план, в имота фигурират три сгради със сигнатура ПЖ /паянтово жилище/, ПС /паянтова стопанска/ и МС /масивна стопанска/. Съгласно КП от 1996 г., в разписния лист за имот 854 е записан С. П. Л. с дог. от 18.08.1972 г., с вид и назначение на имота лозе при съседи: имот 852, 853 /Г.П.С. с договор – лозе/, улица, 855Н.М.Д. с ПБ№719/77 г. – лозе/ и 856 /В.П.П./. Вид и назначение на имотите е лозе.

Площ, измерена от геореферирано изображение на копие от КП – 1186 кв. м. В имота фигурират три сгради със сигнатура ПЖ /паянтово жилище/, ПС /паянтова стопанска/ и МС /масивна стопанска/. В разписния лист е посочено, че процесният имот се намира в кв. 6, като от имота се образува парцел XXXI.

Съгласно ПНИ, одобрен през 2012 г. за ПКП към ПНИ на СО Боровец север имот 854 с площ 1186 кв. м попада в стар имот 254 с площ от 2044 кв.м /неидентифициран собственик/ и 255 с площ от 2851 кв. м /неидентифициран собственик/. В този план за имот 854 е записан С. П. без документ за собственост. В ПНИ на СО Боровец север за имот 854 с площ от 1186 кв. м е записан С. П., без документ за собственост.

Според експерта е налице пълна идентичност между ПИ с идентификатор ***** по КК на гр. Варна, С.О. „Боровец север“, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с ПИ с пл. номер 854 по КП на местност „Боровец север“, одобрен 1996 г. и с имот 5401.854 по ПНИ на СО Боровец север, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областен управител на област с административен център Варна. Имотът е ограден с ограда, направена от бетонни колове и мрежа, която съгласно приетите линии в кадастралната карта отговаря на полумасивна ограда. Към заключението на експертизата е представена комбинирана скица между имот 854 от КП от 1979 г., имот 854 от КП от 1996 г., имот 854 по ПНИ за СО Боровец север и имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна .

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от него свидетели – Н.Б.Н. и В.Д.П...

В показанията си св. Н. /роден през 1946 г./ сочи, че познава С. и П. Л.и 5 от 1989 – 1990 г. Същите имали имот, който се намирал в съседство с имота на неговия чичо, находящ се в м-ст „Боровец - север“ и който имот свидетелят посещавал редовно от дълги години. Свидетелят познава бившия собственик на имота на ищците – „бай В.“. Заявява, че познавал последния от детските си години, когато бил на около десетгодишна възраст. По-късно имотът бил дарен на зетя на бай В. – Д. Не знае имотът да е бил обработван освен бай В., Д и С.. Сочи, че от 1956 - 1957 г., имотът бил ограден с мрежа, с бетонни колчета. В същия имало лозе и бадемови дървета. Лозето било старо и почти изсъхнало. В имота имало гараж и барака. Достъпът до гаража се осъществявал през две врати. Когато С. купил имота, постройките били вече изградени. На свидетеля не е известно да е имало какъвто и да е спор относно собственостт на имота. Последният не е бил включен в ТКЗС.

В показанията си св. В.Д.П.. заявява, че през 1988 г. ищците С. и П. Л.и закупили от неговия баща Д П. Т., недвижим имот, който се намирал в „Боровец - север“. Родителите му придобили имота през 1966 г., когато той им бил дарен от дядо му В.Н.Г.. Свидетелят заявява, че дядо му, баща му и майка му никога не са били членове на ТКЗС. Когато имотът бил дарен на родителите му, същият бил с площ от около 2 дка, но след спор със съседи относно границите, последните били преместени и площта на имота намаляла до 1,200 – 1,300 дка. Заявява, че около 1977 – 1978 г. баща му построил гараж и дървена барака в имота. Поземленият имот бил продаден на С. Л. заедно с изградените постройки. Свидетелят заявява, че в течение на годините, той и С.