Решение № 105 от 30.05.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Първомай, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100894 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Р. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ****, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.П.К. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт И. И. Н., че сключеният помежду им Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем е недействителен, и по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от П.Б.Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З., че сключеният помежду им Договор № 11077760/03.12.2023 г. за предоставяне на гаранция е недействителен.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем първият ответник отпуснал заем от 3 000, 00 лева на ищеца, който се ангажирал да му възстанови заемната сума с лихва при фиксира годишен лихвен процент от 40, 00 % и годишен процент на разходите от 49, 03%, или общо 3 467, 20 лева, за срок от осем месеца чрез осем равни месечни вноски, а съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 – в 1 петдневен срок от деня на договорното обвързване да му предостави едно от следните обезпечения: 1. едно физическо лице поръчител, 2. банкова гаранция или 3. одобрено от заемодателя дружество гарант.

На 03.12.2023 г. заемателят сключил с втория ответник Договор № 11077760 за предоставяне на гаранция, според чл. 2, ал. 1 от който се задължил да му заплати възнаграждение от 1 238, 16 лева.

Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК – годишният процент на разходите от 49, 03% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва възнаграждението за учредяване на гаранция. Поради нищожността на заемната сделка не е произвел правен ефект и акцесорният договор като лишен от основание, заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили Отговори вх. № № 87/19.02.2025 г. и 824/20.02.2025 г., с които ответниците чрез пълномощниците си признават сключването на договорите и застъпват становище за неоснователност на исковете.

„Аксес Файнанс“ АД сочи, че годишният процент на разходите е изчислен в съответствие с предписанията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и че дължимото се към другия ответник възнаграждение не е включено като компонент при пресмятането му.

Другото ответно дружество твърди, че е договаряло в качеството си на вписан в регистъра на БНБ за финансовите институции субект в рамките на предмета си на дейност по сключване на гаранционни сделки по занятие, поради което договорът за гаранция е действителен. Такъв би останал, дори ако заемният бъде обявен за нищожен, защото, съгласно ЗПК, и тогава потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, тоест главният дълг ще продължи да съществува.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си депозира Молба вх. № 1677/22.04.2025 г., с която поддържа исковете, а ответниците не се представляват.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем (л. 4 – л. 8) ответникът „Аксес Файнанс“ АД, от една страна като „Заемодател“, се ангажирал да предаде на ищеца в собственост сумата от 3 000, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател“, се съгласил да я възстанови на първия и да му заплати лихва от 467, 20 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% и годишен процент на разходите от 49, 03%, или общо 3 467, 20 лева, на 8 равни месечни вноски от по 433, 40 лева с падеж съответно на 07.01.2024 г., 06.02.2024 г., 07.03.2024 г., 2

06.04.2024 г., 06.05.2024 г., 05.06.2024 г., 05.07.2024 г. и 04.08.2024 г., а съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 в 5-дневен срок от датата на договорното обвързване да му предостави и едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-малко от 1 500, 00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 3 467, 20 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено от кредитодателя дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.

Съобразно Договор № 11077760/03.12.2023 г. за предоставяне на гаранция (л. 9 – л.

11) другото ответно дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се задължило по възлагане на ищеца, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Аксес Файнанс“ АД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички парични задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите такИ. при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 3 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост. Потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 154, 77 лева към всяка от тях възнаграждение от 1 238, 16 лева, което не било включено във величината на годишния процент на разходите по кредита.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен 3 ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем и Договор № 11077760/03.12.2023 г. за предоставяне на гаранция с фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че първият страда от недостатъци по чл. 22 от ЗПК, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а вторият е лишен от основание по разбирането на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД или евентуално заобикаля закона – чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, или противоречи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Бидейки сключен от ответника „Аксес Файнанс“ АД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесният заемен договор се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива. 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, 4 който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такИ., сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за открИ.не и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако открИ.нето им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такИ. (т. 17);