Решение № 18408 от 14.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52326/2024
- Вид
- Решение № 18408
- Подписан
- 14.10.2025
- Състав
- СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18408 гр. С 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110152326 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Т. С” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците А. А. Т. и Г. А.
Т., да заплатят на ищеца сумите както следва: 488,93 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020 до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 101,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г., в условията на разделна отговорност, сумата от 11,12 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г. ведно със законна лихва за период от 04.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,83 лева, мораторна лихва за забава за периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г., при следните квоти:
А. А. Т. - 1/2, а именно: 244,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 50,70 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г.; сумата от 5,56 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г. ведно със законна лихва за период от 04.09.2023 г. до изплащане на вземането, и 1,41 лева, мораторна лихва за забава за периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г.;
Г. А. Т. - 1/2, а именно: 244,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 50,70 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г.; сумата от 5,56 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г. ведно със законна лихва за период от 04.09.2023 г. до изплащане на вземането, и 1,41 лева, мораторна лихва за забава за периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в 1 качеството им на наследници на собственика на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 63, ал.
1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С ж. к. Л. бл. . вх, ет, аап аб. № . топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като ответниците не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения си особен процесуален представител, са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорва правилността на начислената топлинна енергия. Оспорват ищецът реално да е доставил топлинна енергия до имота, респективно оспорва неговото количество. Поддържат, че не било доказано монтираните средства за търговско измерване да отговарят на техническите изисквания. Оспорват в процесния имот да е било извършвано отчитане на измерена топлинна енергия. Посочват, че доказателства за отправена покана от страна на ищеца не са ангажирани. Релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетата като писмено доказателство по делото Заповед ИК-225/10.02.1975г. на Председателя на ИК на СГНС се установява, че апартамент № находящ се в гр. С ж. к. Л. бл.
. е предоставен в обезщетение на Б..В срещу отчужден имот.
По делото е представено заявление-декларация, изхождащо от Г.Б Т., в което заявява, че желае да бъде открита партида на негово име за следния топлоснабден имот – апартамент № находящ се в гр. С ж. к. Л. - 6, бл. . вх ет.
По делото е представено удостоверение за родствени връзки на лицето Г.Б Т.,, от което се установява, че Б..В е негов баща /починал на 27.04.1977г./, а А. Г. Т. – негов син /починал на 12.09.2023г./.
По делото е представено удостоверение за наследници от 19.09.2024 г., от което се установява, че лицето А. Г. Т. е оставил като законни наследници А. А. Т. и Г. А. Т..
Представен е протокол от 14.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С ж. к. Л. - 6, бл. . вх и Б, в който е обективирано взето решение за сключване на договор с „Н.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представен е договор от 04.09.2002г., съгласно който възложителят Етажна собственост с адрес гр. С ж. к. Л. - 6, бл. . вх е възложил на изпълнителя „Н.“ ООД да извършва монтаж на индивидуални топлинни разпредели и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата.
По делото са приети общи условия на "Т. С" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Н.“ ООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, 2 остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Н.“ ООД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на НТ, като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата на ДР е отчитала водомера в имота през 2022г., попълнен е отчет, подписан от потребител. По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е начислявана ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 998,51 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредита като всеобхватно и компетентно изготвено.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците или техния наследодател да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, 3 собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
По делото е безспорно, а и от представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, предвид настъпилото универсално правоприемство в правата и задълженията на техния праводател А. Т., при съответните наследствени дялове. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.