Решение № 27 от 09.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Монтана, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20251630201374 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500182/05.11.2025 г. на Директора на „И.Т.” - гр. М. на „В. В. П.” ЕООД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция: град С., район Л., п.код ХХХХ, улица „К.“ № ХХ, за нарушение на чл.264 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл.

414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева .

Недоволно от така издаденото Наказателно постановление „В. В. П.” ЕООД, ЕИК *********, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.

Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява лично.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

Представя писмено становище.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за безспорно установено следното:

Свидетелките З. Б. А. на длъжност гл. инспектор в Дирекция „И.Т.“ М. и П. С. А. гл. инспектор в Дирекция „И.Т.“ М. на 01.08.2025 година на място и на 29.08.2025 година по документи, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: Охрана на складова база Л.Д., находящ се в с.Н., община М., стопанисван от В. В. П. ЕООД, ЕИК *******. При проверката на представените пред контролния орган график за действително 1 положен труд през месец април 2025г. и ведомост за начислени и изплатени трудови възнаграждения, установили че дружеството в качеството си на работодател не е изплатило действително положеният труд през дните на официален празник - 20 април 2025г. /Великден/ от заетия работник П. Х. Д. – 12 часа, с увеличение, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

За установеното нарушение свидетелката А. съставила АУАН № 122500182/29.09.2025 година, за нарушение на член 264 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на работодателя или негов представител, тъй като същият не се явил на изрично изпратената му за това покана изх. № 25090978/10.09.2025 г., получена на 16.09.2025 година.

След запознаване с преписката по случая и въз основа на установеното в АУАН № 12-2500182/29.09.2025 година Директорът на „И.Т.” - гр. М. издал атакуваното Наказателно постановление № 12-2500182/05.11.2025 г., с което н а „В. В. П.” ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 2 6 4 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева

НП било връчено на представител на фирмата нарушител на 13.11.2025 година. На 28.11.2025 година в ДИТ М. постъпила жалба вх. № 25161600 срещу него въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели З. Б. А., П. С. А. и Ц. Б. Н.. Всяка от тях дава показания по факти, които лично е възприела. Свидетелските показания се потвърждават и от приложените писмени доказателства по производството.

Приложените от страна на жалбоподателя разходен касов ордер настоящият съд не кредитира с доверие. Този писмен документ, удостоверяващ извършено плащане на работника за положения труд на официален празник не е представен на контролните органи, нито към момента на проверката на място и впоследствие по документи, нито към деня на съставяне на Протокола от извършена проверка и АУАН, както и в 7-дневния срок от връчването на препис от последния на нарушителя. РКО е с дата 31.07.2025г., от което следва извода, че същия ако е съществувал към момента на проверката, както и съставянето на АУАН, последния съставен на 29.09.2025г., то е логично същия да бъде представен на проверяващите или след съставянето на АУАН, за да може наказващия орган да го вземе предвид при определяне отговорността на дружеството, работодател. Едва с жалбата наказания представя разходен касов ордер, удостоверяващ извършено плащане и твърди, че нарушението е отстранено веднага. Това доказателство не е представяно в хода на административно наказателното производство и на извършваната проверка, а се представя за първи път с подаването на жалбата 2 до съда, поради което не може да се приеме поддържаното от жалбоподателя, че нарушението е отстранено веднага след извършването му.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д„ИТ” гр.М., оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор, както и по силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Установява се по несъмнен начин, че жалбоподателя като работодател е осъществил от обективна страна нарушение по чл.264 от КТ, за което е ангажирана отговорността му, като в същото време не се установи нарушението да е отстранено веднага след установяването му, за да се приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.

В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.

Съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.

Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на 3 административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.264 от КТ.

Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.264 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията на чл.414, ал.1 от КТ.

С оглед субективната страна към извършване на административното нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници – от 1 500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция в минималния размер от 1 500.00 лева, отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението. Според въззивният съд касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, досежно трудовите и социални права на работниците и служителите и изплащане на дължимите трудови възнаграждения, поради което е неприложима разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН.

Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и претендираните в хода на производството разноски, следва се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 76,69 евро /150,00 лева/ в полза на Дирекция „И.Т.“ - М..

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2500182/05.11.2025 г. на Директора на „И.Т.” - гр. М., с което на „В. В. П.” ЕООД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция: град С., район Л., п.код ХХХХ, улица „К.“ № ХХ, за нарушение на чл.264 от КТ, на основание 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл.

414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева .

ОСЪЖДА „В. В. П.” ЕООД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция: град С., район Л., п.код ХХХХ, улица „К.“ № ХХ, да заплати направените в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 4 на 76,69 евро /150 лева/ в полза на Дирекция „И.Т.“ М..

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5