Решение № 1736 от 19.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. Плевен, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20244430100952 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба, с правно основание чл. 415 ГПК, от *** ЕАД, ***, против Д. Т. Е.,

ЕГН********** , от ***.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът, чрез адвокат В. П. - ***, съдебен адрес ***. В отговора се изразява становище, че липсват твърдения относно основните параметри, при които е сключен договорът за заем: начин на предоставяне заемната сума - безкасово по банкова сметка на заемателя или в брой на каса, срещу издаден разходен документ. Липсват твърдения как, съгласно договора, се е задължил ответникът, да внася погасителните вноски - дали в брой на каса в конкретен офис на заемодателя или по банков път по изрично посочена банкова сметка. В исковата молба не се съдържат твърдения, внасяни ли са погасителни вноски, кога, колко, в какъв размер, от кого и по какъв начин на каса или по банков път. В ИМ не се съдържат твърдения какви по вид задължения за главница, лихви, такси и в каква част са погасени с направените погасителни вноски. Не е възможно да се индивидуализира съдържанието на твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Посочените нередовности препятстват възможността на ответника да получи достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока е практиката на ВКС 1 Определение № 75 от 23.03.2016 год. по т. д. № 1310/2015 год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010 год. по ч. т. д. № 455/2010 год., II т. о.

Поради липсата на пълно изложение относно релевантните за спора факти и противоречията в ИМ, ответникът не е в състояние да упражни в пълнота правото си на защита в процеса.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна,че на *** г.

Е. е подписал Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., на основание чл. 99 ЗЗД с „***" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS ********** /18.02.2019г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането и настъпилата предсрочна изискуемост от името на „***, С. А. клон България“ с уведомително писмо от *** г. и от

2023. г., изпратени с известие за 1 доставяне от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента.

На *** г. между „***" ЕАД, като кредитор и ответника като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS**********. Размерът на предоставения кредит бил сбор от следните компоненти: размер на кредита за потребителски цели: 15 000 лв. и 5 400 лв. застрахователна премия. Предоставянето на тази сума съставлявало изпълнение на задължение на кредитора и създавало задължение за кредитополучателят да заплати погасителни вноски, посочени в месечна погасителна вноска и брой погасителни вноски. Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

Лихвеният процент е уговорено да бъде фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на кредита е договорен в размер на 29 197.44 лв., а договорната лихва в размер на 8 324.16 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок до 20.05.2027 г, на 96 броя равни месечни вноски, всяка от които по 304.14 лв., при първа вноска на 18.02.2019 г. В договора бил посочен падежът на всяка отделна вноска, а крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.05.2027 г.

По делото с исковата молба са представени две уведомителни писма с дата от *** год. изпратено от ищеца, с което е посочено че задължението на Е. е в 2 размер на 14 940.43 лева, ведно с лихвата за просрочие. Тези две уведомления не са връчени на Е. и не са ангажирани доказателства за това. Е . не е бил надлежно уведомен за просрочието на кредита и предсрочната му изискуемост.

Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което била начислена лихва за забава за периода от 21.11.2021 год. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1456,40 лв.

От сключеното между страните споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосочения договор, се установява че заплащането на месечни вноски № 15,16,17 е отложено за срок от три месеца, а размера на месечните погасителни вноски се променя, съгласно погасителния план към споразумението.

На 15.02.2022 година е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията № ***/15.02.2022 год. между Париба и Агенция за прехвърляне на вземанията, съгласно Приложение № 1 към Рамков договор са прехвърлени вземанията на Е. по потребителския кредит от 18.02.2019 година в общ размер на 14 44150 лева,от които главница -10 683.46 лева, договорна лихва - 3 398.99 лева и лихва за просрочие 359.05 лева в полза на агенцията . Между страните е приложен Сертификат № PLUS-********** за „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от ищеца. Е. е застрахован по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“.

Застрахователната премия е в размер на 0,375 % от финансираната сума, дължима месечно в размера на премията е включен и дължимия данък в размер на 2 %,съгласно Закон за данък върху застрахователните премии за покриване от „Кардиф“- Общо застраховане. Срокът на застраховката е уговорен като равен на срока на договора за кредит. От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че сумата по договора за кредит е усвоена на 18.02.2019 г., като същата е преведена по сметка на ответника с платежно нареждане - 15 000 лева и автоматично е удържана сумата от 525 лева за такса ангажимент. Установява се също така, че по кредита Е. е възстановил главница по кредита в размер на 4 710.29 лева за периода от 20.03.2019 год. до 20.04.2022 год. /частично/ и от 20.07.2022 год. до 20.12.2022 година /частично/.

Вещото лице е заключило още, че обезщетение за забава е 568.09 лв., от която 345,36 лв. за периода от 21.11.2021 .г до *** г., и 751,47 лв. за периода от 21.11.2021 г. Към датата на исковата молба - лихвата за забава възлиза в размер на 780.89 лв. Прехвърлената главница представлявала пък сбор от главницата по договора за кредит-7 779,82 лв. и остатъка от застраховката -448 лв. Възнаградителната лихва за периода от 14.09.2020 година до 28.12.2022 година датата на подаване на Заявлението пред съда е начислена договорна 3 лихва в общ размер на 6 493.07 лева. На последно място, вещото лице е констатирало, че ГПР по договора включва договорна лихва от 8 324.16 и такса ангажимент от 525 лв., което е в размер на 32,31%, и когато се добави и застраховка от 5 400лв., ГПР е в размер на 21.34%.Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства и заключения на вещи лице, които са обективни, пълни и обосновани. При така установеното от фактическа страна за кредитополучателя, е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредитополучателят е усвоил сумата от 15 000 лв. по посочената от кредитополучателят банкова сметка.

Кредитополучателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят потребител, поради което намират приложение нормите на ЗПК.Действително обаче кредиторът не е посочил кои разходи формират годишния процент на разходите, но дори и при включване на всички възможни разходи/ в т. ч. застрахователна премия, такса ангажимент и лихви/, годишният процент на разходите надхвърля допустимия такъв съгласно чл. 19, ал. 4 от ГПК, който факт се установява безспорно от заключението на ССЕ.

Налице е нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договорът за кредит следва, но не съдържа ясно посочване на компонентите, които формират годишния процент на разходите, а това препятства възможността на потребителя да прецени действителните разходи, които следва да покрие. Един от тези компонентите е и уговорената застрахователна премия от 5 400 лв., почти половината от главницата, която дори не е получена изцяло от потребителя, защото от нея е „прихваната“ дължимата такса „ангажимент“ в размер на 525 лв. Застрахователната премия и такса ангажимент са услуги, свързани с отпускане на кредита, които са част от общия разход по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Видно от заключението на ССЕ е, че застрахователната премия не е част от уговорения ГПР, но същевременно представлява скрит разход, който е известен на кредитора, уговорено е да се заплаща на равни вноски, наред с месечните(т.2 от условията на договора), с продължителност на застрахователния договор равна на срокът за погасяване на кредита. Застрахователната премия според т. 2. От договора е изначално уговорена и дължима. Посочването в договора за кредит на ГПР(21.34%) понисък от действителния такъв(43,64%), представлява невярна информация 4 относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и поспециално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.

3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. В допълнение следва да бъде посочено, че с т. 55 от Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както не посочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В този смисъл продължава и т. 56 от задължителното тълкуване, а именно, че договорът следва да се счита за освободен от лихви и разноски, а нищожността му води само до връщане на предоставения в заем главница. Видима е разликата от повече от 10% в дължимите разходи и в настоящия случай в който потребителят е трябвало да получи 15 000 лв. заемна сума, но получава по-ниска стойност от заемна сумата - 14 475 лв. Същевременно при платени 42 вноски(общо 13 000.30 лв.) потребителят е погасил незначителна част от дължимата главница по договора , което фактически означава, че е погасявал разходи, надхвърлящи 10 000 лв. без да е запознат с това, кои от тях са включени в годишния процент на разходите. Ето защо, договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не се съдържат компонентите формиращи годишния процент на разходите и е посочен ГПР, различен от действителния прилаган в отношенията между кредитор и потребител. Съгласно чл. 23 от ЗПК и т. 56 от Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая и от заключението на вещото лице се установява, че потребителят е заплатил 42 вноски (общо 13 000.30 лв.). Предявеният иск за главница е в размер на 10 683.46 лева, която в случая се явява погасена. Видно от заключението на вещото лице, депозирано на 26.08.2024 година в ПРС , главницата по кредита е в размер на 4 710.29 лева 5 за периода от 20.03.2019 год. - 20.04.2022 год. /частично/ и от 20.072022 год.20.12.2022 год./частично/,главница застраховка е в размер на 2 362.50 лева; договорна лихва в размер на 5 538.12 лева и законна лихва след датата на цесията в размер на 379.39 лева, поради което цистата стойност по кредита е погасена. Това обстоятелство обуславя извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за дължимост на главницата в размер на 10 683.46 лева, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на акцесорните претенции за дължимост на договорна лихва в размер на 2800.57 лв. и обезщетение за забава в размер на 1456.40 лв. Неоснователността на исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК обуславя процесуалното условие, при което са предявени осъдителните искове, но с оглед на горния извод за недействителност на договора за кредит, предявения главен осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430,ал.1 ТЗ е неосноват елен, тъй като е върната чистата стойност по кредита от потребителя.