Акт от 09.11.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 726

09.11.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Павлина Господинова

Антоанета

Митрушева при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурора

Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

АНД (К) №

767 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Х.Б. ***, чрез пълномощника му – адв.М.Т., срещу Решение № 154/02.07.2020г., постановено по АНД № 341 по описа за 2020г. на РС –

Хасково, в частта, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-1253-002497/11.05.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на Х.Б.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът приел, че от разпита на свидетелите не може категорично да се установи кога точно е съставен актът за установяване на административно нарушение, но въпреки това приел за достоверна вписаната дата – 06.12.2017г. Неправилен бил изводът на съда, че дори и да имало неясноти относно това къде е бил съставен актът, това не било съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на АУАН.

По делото не се събрали категорични доказателства за мястото, на което е извършено нарушението, както и за авторството на деянието. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение, с което делото да бъде решено по същество, като бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление, в потвърдената му част.

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОД на МВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Окръжна

Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.11.2017г. около 16:45 часа в гр.***жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел Астра ГЦЦ“ с peг. №***, собственост на ВиК –Хасково, в посока ж.к.***, като на пешеходната пътека до бл.№

30 на същия булевард, обозначена с маркировка М8.1/тип „Зебра“/ и пътен знак Д17/пешеходна пътека/, жалбоподателят не пропуснал пресичащия от ляво на дясно пешеходец, с което създал предпоставки за ПТП. Водачът не представил и контролния талон към СУМПС.

Съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са описани конкретно точно и ясно установените нарушения и че са посочени всички реквизити с оглед място, дата, начин на извършване на нарушенията и обстоятелствата, при които това е станало. Изложени са доводи в насока защо съдът приема, че достатъчно ясно е описано мястото на извършване на нарушението, а именно - посочен е градът, булевардът и до кой блок № е извършено нарушението - гр.Хасково, на бул.“***** в посока ж.к**** на пешеходната пътека до бл.№ 30, обозначена с маркировка М8.1/тип „Зебра“/ и пътен знак Д17/пешеходна пътека/, което място на извършване на нарушението се подкрепяло от показанията на двамата свидетели, единият от които - очевидец на нарушението. Съдът е приел, че са посочени времето на извършване на нарушението, законовите разпоредби, под които са подведени описаните нарушения, като са налице всички изискващи се елементи от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Установил е спазването на преклузивните срокове по ЗАНН и компетентността на органите, издали АУАН и НП. Посочил е, че действително от разпита на свидетелите не може категорично да се установи кога точно е бил съставен АУАН, но в същия била вписана дата на съставяне 06.12.17г. и на същата дата АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, видно от разписката в акта. Освен това тази дата на съставяне на акта се подкрепяла и от приетата като доказателство декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която управителят на ВиК - Хасково посочил кой е управлявал автомобила на тази дата, доколкото автомобилът бил служебен и собственост на дружеството. В тази връзка съдът е преценил, че в случая, даже и да има неясноти относно това къде е бил съставен актът, то това не е съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП.

По същество съдът е намерил, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като изложените доводи в тази насока не са предмет на настоящото производство.

По отношение на второто описано в НП нарушение, а именно това по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е преценил, че по делото по безспорен начин е било доказано, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Това, на първо място се доказвало от свидетелските показания на двамата разпитани свидетели и се потвърждавало от попълнената от управителя на ВиК – Хасково, като представляващ дружеството собственик на автомобила, декларация по чл. 188 от ЗДвП. Обсъдил е и представената заповед за командироване на жалбоподателя на датата на извършване на нарушението, като е посочил, че тази заповед не разколебава изводите на съда, тъй като видно от АУАН и НП нарушението било извършено в края на работния ден, а именно около 16.45 часа. Тоест жалбоподателят имал време да се върне от командировката, в която се твърди, че бил. Посочил е, че нарушението е правилно квалифицирано по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено единствено възможното наказание – глоба в размер от 100 лева, поради което е счел, че в тази си част НП следва да се потвърди.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на въззивната инстанция.

Установената от районния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушения на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприета фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на извършеното деяние и правилно приложение на съответната административно-наказателна норма.

Като неоснователни се преценяват доводите за неправилност на съдебното решение, аргументирани с липсата на категорични данни за датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за мястото, на което е извършено нарушението, както и за авторството на деянието. В случая датата на съставяне на акта е безспорно установена – 06.12.2017г., на която дата този акт е съставен, предявен и връчен на жалбоподателя, видно от отбелязаните в акта дата на съставяне, дата на подписване на акта от нарушителя и дата на получаване на препис от същия, които дати съвпадат напълно. Макар и свидетелите да не посочват в показанията си пред съда точната дата на съставяне на акта, това обстоятелство не се отразява и не разколебава доказателствената сила на отбелязванията в АУАН. Възражението за липса на установяване на точно място на нарушението, настоящата инстанция приема също за неоснователно. Мястото на нарушението е достатъчно ясно и конкретно посочено – гр.Х. по бул**** в посока ж.к.“****, включително с допълнителни указания – пешеходната пътека до № 30. Дори и да се приеме, че в този участък има две пешеходни пътеки, както твърди пълномощника на касационния жалбоподател в хода по същество в производството пред въззивната инстанция, абсолютната прецизност на мястото на нарушението би била от значение, ако водачът твърди, че е пропуснал пресичащ пешеходец или че пешеходец в този момент въобще не е пресичал. С оглед обаче естеството на процесното нарушение и факта, че жалбоподателят твърди, че е бил в командировка извън населеното място същия ден, съдът намира, че мястото е достатъчно ясно и конкретно посочено и липсва негативно засягане на правото на защита на нарушителя.

Настоящият състав не споделя и довода, че вмененото на касационния жалбоподател деяние се явява недоказано с оглед събраните по делото доказателства. В тази връзка намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.

Ето защо, с оглед на така изложените доводи, касационната инстанция намира жалбата на Х.Б.Б. за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Районен съд – Хасково в обжалваната му част, като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково, Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част Решение № 154/02.07.2020г., постановено по АНД № 341/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.