Определение № 2078 от 26.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2078 гр. София, 26.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба вх. № 15196/22.05.2026 г. от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД чрез представителя му, по реда на чл. 248 ГПК, с искане за изменение на решение № 418/01.04.2026 г., по настоящото дело, в частта по разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В молбата се поддържа, че съдът неоснователно не е присъдил пълния заплатен размер на адвокатското възнаграждение на въззивната инстанция в размер на 35 088 лв. с ДДС в полза на ответника. Излага доводи, че претендираното в производството адвокатско възнаграждение е изчислено по НМРАВ и е съобразено с материален интерес и извършените от представителя на дружеството действия, както и с всички факти, относими към формиране цените на адвокатските услуги. Сочи, че нормативно признатите разходи на адвокатите са 40 %, като те финансират сами своите доходи, в това число се наеми на кантори, обичайни и извънредни разходи, както и разходи за консумативи, правноинформационни системи, офис материали и т. н. Счита, че Наредбата е само ориентир при съобразяване пазарните нива на адвокатските услуги.

Поддържа, че съдът следва да преосмисли изводите си относно размера на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция и да съобрази, че делото е продължило повече от година, през което време са извършвани множество действия от процесуалния представител, както и да се вземе предвид обжалвания пред САС размер на исковете. По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде изменено и да се присъдят действително направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Ищците И. А. М., К. А. М. и А. И. Й., чрез процесуалния си представител, поддържа неоснователност на молбата. Сочат, че съдът е изложил подробни съображения какъв е размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника за въззивното производство. Определеният от съда размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, както и от предмета на делото пред въззивната инстанция.

Счита, че не са налице предпоставки за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение на ответника за тази инстанция. Моли молбата да се остави без уважение.

1

След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Молбата е допустима, подадена от легитимирана страна и в предвидения срок.

В случая с решението, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 6 000 лв. с ДДС или 3 067, 75 евро за въззивната инстанция, като е уважил направеното от ищците възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и е обосновал изводите си относно размера на определеното възнаграждение.

Въззивният състав е съобразил извършените от адвоката на ответника процесуални действия по делото, които преповтарят тези пред първа инстанция и са в по - малък обем и е взел предвид фактическата и правна сложност на спора пренесен пред въззивната инстанция. Не е налице основание за промяна изводите в мотивите на решението относно размера на адвокатското възнаграждение на ответника за тази инстанция.

В допълнение към изложеното в решението настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредба № 1/2004 г. МРАВ възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая, при определяне размера на възнаграждението е взето предвид и своевременно направеното възражение за прекомерност, като е съобразено становището, застъпено в решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и др., че при разглеждане на възражението следва да се взема предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и реално извършената от адвоката работа, като се съобразят критериите за разумност и пропорционалност на претендираното възнаграждение. Определеното от състава възнаграждение съответства на посочените критерии и не е налице основание за присъждане на по-висок размер адвокатско възнаграждението в полза на ищеца за тази инстанция.

Доводите, че адвокатите финансират сами своите доходи и дейността си, като в това число се включват наеми на кантори, обичайни и извънредни разходи, както и разходи за консумативи, правноинформационни системи, офис материали и т. н., нямат отношение към конкретното възнаграждение по делото, което касае извършената работа само по това дело.

По изложените съображения в съвкупност въззивният състав намира, че молба вх. № 15196/22.05.2026 г. от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД за изменение на решение № 418/01.04.2026 г., по настоящото дело, в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на ответника за тази инстанция, по реда на чл. 248 ГПК, следва да се остави без уважение.

Водим от горното САС:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15196/22.05.2026 г. от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД по реда на чл. 248 ГПК - за изменение на решение № 418/01.04.2026 г., по настоящото дело, в частта по разноските за адвокатското възнаграждение на ответника за въззивната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3