Присъда № 223 от 03.10.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 223 от 03.10.2024 год. по НОХД № 1618 по описа за 2024 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 1354/2018 год. по описа на 03 РУП Варна срещу подсъдимата Д.В.В. с ЕГН ********** затова, че за периода от месец юли 2011г. до месец януари 2024г., включително, в гр. Варна, след като с решение № 3060/11.07.2011г. по гр. дело № 8954/2011г. по описа на PC -Варна, ХХ-ти състав, влязло в законна сила на 11.07.2011г. е била осъдена да издържа свой низходящ дъщеря си Е.Т.Д., родена на ***г., чрез нейния баща и законен представител Т.П.Д., съзнателно не изпълнила задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 139 месечни вноски, всяка от по 60 лв., възлизащи общо на стойност 8 340 лева - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимата при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК ход на делото е даден в условията на Глава ХХVІІ-ма на осн. чл. 370, ал. 1 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на РП Варна, поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага с оглед представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, подсъдимата да бъде призната за виновна, като по отношение вида на наказанието предоставя на съда.

Защитникът на подсъдимита - адв. П. Н., АК Варна пледира за определяне на наказание спрямо подзащитната му при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимата изрично е заявила, че желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Заявила е, че се признава за виновна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения твърди, че е давала пари на ръка, изпращала е и по Уестърн Юнион,плащала сметки, но не може да представи доказателства.Твърди, че в известен период от време детето е било при нея и се е грижила за него.

В последната си дума моли за справедливо наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Св. Т.П.Д. и подс. Д.В.В. били съпрузи, като имат едно дете Е.Т.Д., родена на ***г. През 2011г. се развели. По гражданско дело гр. дело № 8954/2011г. по описа на PC -Варна родителските права са присъдени на бащата св.Д., като подс.Владимирова е осъдена да изплаща издръжка на дъщеря си в размер на 60 лева месечно, считано от влизане в законна сила на решението - 11.07.2011г. Тъй като от постановяване на решението до 14.08.2018 год. не била изплатена нито една вноска, св.Д. подал жалба в РП Варна, въз основа на която било образувано ДП № 1354/2018 год. по описа на 03 РУП Варна.

С постановление от 26.11.2019 год. досъдебното производство е било спряно на осн.чл.244 ал.1т.3 от НПК, като е било възобновено на 26.02.2020 год..

На 28.04.2020 год., Владимирова е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Делото е било отново спряно с постановление от 15.03.2021 год. и възобновено на 15.03.2022 год.

С постановление от 02.12.2022 год. на ВОП на наблюдаващия прокурор са дадени конкретни указания по разследването.

1

На 19.02.2024 год. Владимирова отново била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Разпитана в качеството на обвиняема Д.В. разбира повдигнатото й обвинение, като е посочила, че има и друго дете за което се грижи и работи на минимална работна заплата.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс. Владимирова не е осъждана.

Срещу Владимирова не е било образувано изпълнително дело за събиране на суми по издръжката.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.

По делото е безспорно установена дължимостта на присъдената на Е.Т.Д., родена на ***г. издръжка и нейния размер.

Подсъдимата не оспорва, че в инкриминирания продължителен период от време не е изпълнявала задължението си. Самопризнанието и се подкрепя от приетите писмени доказателства и се потвърждава от показанията на св.Д., поради което съдът приема релевантните за делото факти за безспорно установени от горепосочените доказателства, които поотделно и в съвкупност кредитира с доверие.

С оглед приетата фактическа обстановка, установяваща се от събраните доказателствени материали, съдът прие, че Д.В.В. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юли 2011г. до месец януари 2024г., включително, в гр. Варна, след като с решение № 3060/11.07.2011г. по гр. дело № 8954/2011г. по описа на PC -Варна, ХХ-ти състав, влязло в законна сила на 11.07.2011г. е била осъдена да издържа свой низходящ дъщеря си Е.Т.Д., родена на ***г., чрез нейния баща и законен представител Т.П.Д., съзнателно не изпълнила задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 139 месечни вноски, всяка от по 60 лв., възлизащи общо на стойност 8 340 лева.

Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.

Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не може да го освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимата е била наясно със задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискала изменение в постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна страна престъплението е извършено чрез бездействие - подсъдимата не е изпълнявала задължението си да издържа своето дете, като не е заплащала определената за издръжка 2 сума повече от два месеца – общо 139 последователни месечни вноски.

От субективна страна подсъдимата е действала виновно и с пряк умисъл за посочените 139 месечни вноски – за периода от месец юли 2011 год. до мосец януари 2024 год., включително, като е знаела за съществуването на своето задължение и съзнателно не го е изпълнила.

Причини за извършване на престъплението: несъобразяване в необходимата степен със правовия ред в страната, занижено чувство на родителски дълг.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал. 1 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на предишна съдимост.

Самопризнанието на подсъдимата не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.

Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е продължителният период на бездействие..

Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и найлекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че найадекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било налагането на предвиденото в закона наказание "пробация", като при превес на смекчаващите обстоятелства,съдът наложи на подсъдимата двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 (шест) месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК "задължителни периодични срещи с пробационен служител" също за срок от 6 (шест) месеца, като тази продължителност на наказанието ще способства за коригиране на поведението на подсъдимата и нейното поправяне, като наказанието ще отговори на степента на обществена опасност на деянието и най вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специалната превенции.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 223 гр. Варна, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова и прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Стояна Илиева Наказателно дело от общ характер № 20243110201618 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Д. В. В., родена на ***. в гр. Варна, българка, български гражданин, основно образование, разведена, неосъждана, живуща в ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ за периода от месец юли 2011 г. до месец януари 2024 г. включително в гр. Варна, след като с решение № 3060/11.07.2011 г. по гр. дело № 8954/2011 г. по описа на PC Варна, ХХ-и състав, влязло в законна сила на 11.07.2011 г., е била осъдена да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.Т.Д., родена на *** г., чрез нейния баща и законен представител ТТ.П.Д., съзнателно не изпълнила задължението си за издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 139 месечни вноски, всяка от по 60 лв., възлизащи общо на стойност 8 340 лева, поради което и на осн. чл.183 ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК ѝ налага наказание пробация, която се изразява в следните пробационни мерки:

- на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК - "задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от шест месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично.

- на осн. чл.42а ал.2 т.2 от НК - "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

1