Определение № 339 от 31.10.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Търговище, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500273 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1882 от 04.10.2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1358/24 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В, представляван от Св. Н. Н., Цв. Г. Станева, и Я. К.Ч., действащи чрез пълномощника Г.П. - главен юрисконсулт, против С. М. М. ЕГН ********** от (населено място), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 28.03 лв. договорно възнаграждение за периода 20.01.2023г. до 20.07.2023г.; сумата от 31.10 лв. лихва за забава периода 21.01.2023г. до 20.07.2023г.; сумата от 80 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата от 80 лв. -неплатено възнаграждение за закупенаълнителна услуга Флекси; сумата от 30 лв. - такси по Такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 04.02.2023г.; сумата от 100 лв. -непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора дължима от 20.07.2023г. до 26.08.2024г.; сумата от 58.35 лв. Законна лихва за периода 20.07.2023г. до 26.08.2024г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до пълния предявен размер от 360 лв.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна.

Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни.

Допълнителният пакет услуги не са условие за сключване на договора за кредит, а са избор на потребителя, като в този смисъл не са и неравноправни клаузи. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 против С. М. М. ЕГН ********** заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 200 лв. - главница, ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумиата 28.03 лв. договорно възнаграждение за периода 20.01.2023г. до 20.07.2023г.; сумата от 31.10 лв. лихва за забава периода 21.01.2023г. до 20.07.2023г.; сумата от 80 лв.

- неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата от 80 лв. -неплатено възнаграждение за закупенаълнителна услуга Флекси; сумата от 30 лв. - такси по Такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 04.02.2023г.; сумата от 100 лв. -непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора дължима от 20.07.2023г. до 26.08.2024г.; сумата от 58.35 лв. - Законна лихва за периода 20.07.2023г. до 26.08.2024г., както и разноски в размер на 25.25 лв. - държавна такса и 360 2 лева - юрисконсултско възнаграждение. Съдът е отхвърлил заявлението като е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправнии имат за цел да заобикалят императивните разпоредби на чл.19, чл.10, чл.22 и чл.33 от ЗПК.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна.

По силата на писмен договор за потребителски кредит № 40014060733 от 14.12.2022 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и С. М. М. ЕГН **********, на ответника е предоставена сума в размер на 200 лв. със срок на погасяване 7 месеца. Размер на вноската по кредита е 32.58 лв., ГПР 46.96 %, ГЛП 40.70 %. Дължима сума по кредита 228 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя. ГПР е посочен като абсолютна стойност 46.96% и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 40.70%.

Предвидено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 80 лв. пакет „Фаст“ и пакет „Флекси“, като вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 80 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по пакета от закупените допълнителни услуги е 160 лв., а общият размер на вноската е 22.96 лв. Така при заем от 200 лв., в края на договора, ответникът ще дължи сумата от 388.03 лв.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче 3 яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 49.13%/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника.

Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението относно ДПУ, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги в размер на общо в размер на 180 лв., значителна спрямо размера на основното задължение, води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, като последицата е значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст., и Я. К.

4

Ч., действащи чрез пълномощника Ив. Т. Т. - юрисконсулт, против Разпореждане № 1882 от 04.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1358/24 г. по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5