Решение № 2369 от 18.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2369

Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ канд № 20267150700166 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на „Мечта 16“ ЕООД, ЕИК *********, против Решение № 31/18.01.2026 г., постановено по анхд № 1488/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 849617-F825406/11.09.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С наказателното постановление на дружеството, за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че описаното нарушение фактически съответства на хипотеза по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не по ал. 2. Навеждат се и доводи за несъразмерност на наложената санкция.

Ответникът по касацията оспорва жалбата и иска решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Правилно районният съд е приел, че описаното в АУАН и наказателното постановление деяние съставлява нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

От събраните доказателства безспорно се установява, че при извършената на 23.04.2025 г. контролна покупка от процесния вендинг автомат не е бил визуализиран фискален бон, както и че извършената продажба не е била регистрирана от инсталираното ФУВАС и не е постъпила информация за нея в информационните масиви на НАП. Установено е още, че след рестартиране устройството е започнало да функционира нормално.

Неоснователно е касационното възражение, че фактическото описание сочи единствено на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В АУАН и наказателното постановление нарушението не е описано само като неиздаване или невизуализиране на фискален бон, а като извършване на продажби чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване без функциониращо ФУ/ФУВАС в обекта. Именно това е фактическият състав, който е приет за осъществен.

Описани са конкретните проявления на нефункционирането на устройството – при контролната покупка не се визуализирали номер на фискален бон, обща сума на продажбата, дата и час, име и ЕИК на задълженото лице; изпратената към инсталираното ФУВАС X-задача не установила регистриране на покупката; същият резултат бил констатиран и при справката в информационните масиви на НАП.

Следователно фактическото описание не сочи само на неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а на извършване на продажба чрез вендинг автомат при нефункциониращо фискално устройство, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Обстоятелството, че след рестартиране устройството е започнало да функционира нормално, не изключва извършеното нарушение към момента на проверката.

Неоснователно е и възражението за несъразмерност на санкцията.

Наложена е минималната предвидена в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция. Макар контролната покупка да е била на стойност 0,70 лв., нарушението не се свежда до размера на тази продажба, а засяга начина на функциониране на системата за регистриране и отчитане на продажбите чрез вендинг автомат. Именно това обуславя по-висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с осъществяването на фискален контрол и отчитането на продажбите.

Правилно районният съд е приел и че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

При този изход на спора в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита по производства по ЗАНН е от 130 лв. до 190 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът определя възнаграждение в минимален размер от 130 лв., равняващи се на 66,47 евро.

Затова съдът

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 31/18.01.2026 г., постановено по анхд № 1488/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Осъжда „Мечта 16“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението е окончателно.

Председател:

/п/

Членове:

/п/

/п/