Решение № 5706 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5706 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110203364 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Л. Е. И., ЕГН ********** чрез адв. М. Й. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-025963/16.12.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.

174, ал.3 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В жалбата се твърди, че санкционираното лице не е управлявало посочения в АУАН и НП автомобил, поради което е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Акцентира се, че тъй като същият не е имал качеството „водач“ на МПС, то той не е бил и длъжен да се съгласи да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Поддържа се, че жалбоподателят е пристигнал на мястото на ПТП като пасажер с автомобил на пътна помощ около два часа след посочения час на ПТП, като при пристигането му патрулният автомобил вече е бил на място.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Й., който иска от съда да отмени оспореното НП.

Намира, че не е доказано по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е управлявал катастрофиралия автомобил, тъй като нито лицето, което е подало 1 сигнала на тел. 112, нито пристигналите на място полицейски служители са категорични, че жалбоподателят е бил водачът на МПС. Твърди, че при издаването и връчването на НП са нарушени разпоредби на ЗАНН, без да посочи кои. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.12.2021 г. около 23:00 часа в гр. София, жалбоподателят Л. Е. И. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № **********, движейки се по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към ул. „Станислав Доспевски“. Пътната настилка била мокра. Срещу ул. 58- ма поради движение със скорост, която не била съобразена с мократа пътна настилка управляваният от жалбоподателя автомобил излязъл от пътя и се ударил в метален стълб на улично осветление.

Непосредствено след реализиране на ПТП в близост преминал свидетелят Й. Л. Л., който се прибирал от работа. Същият подал сигнал за реализираното ПТП на тел. 112. На място бил изпратен екип на ОПП- СДВР в състав свидетелите П. П. П. и П. Й. И. и двамата заемащи длъжност „младши автоконтрольор“. При пристигане на място свидетелите установили намиращия се в близост жалбоподател, който заявил, че той е управлявал автомобила. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван от служителите на ОПП- СДВР с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелят П. Й.

И. издал талон за медицинско изследване с № 093050, в който бил удостоверен отказът на жалбоподателя да бъде проведено тестване на място с техническо средство. В талона било отбелязано, че Л. И. следва да се яви до 45 минути от връчването му в МБАЛ „Св. Анна- София“ АД за даване на биологична проба за изследване с цел установяване наличието и евентуално концентрацията на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят подписал талона за медицинско изследване и същият му бил връчен в 01:50 часа на 04.12.2021 г.

До изтичане на посочения в талона за медицинско изследване срок жалбоподателят не се явил в МБАЛ „Св. Анна – София“ АД за даване на биологични проби за установяване наличието на алкохол в кръвта му.

След реализиране на ПТП жалбоподателят повикал на по телефона мястото на ПТП свидетеля Г. М. Г., който предоставял услуги по репатриране на автомобили. Свидетелят се отзовал и отишъл на място. След изрично разрешение от страна на контролните органи автомобилът, управляван от жалбоподателя бил преместен от мястото на ПТП.

Предвид отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол свидетелят П. П. П. съставил против Л. Е. И. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 177737/03.12.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на съставения АУАН на 16.12.2021 г. началник група „АНД“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис 2 от което бил връчен на жалбоподателя на 09.02.2023 г., а на 20.02.2023 г. била подадена и жалбата срещу наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите П. П. П., П.

Й. И., Г. М. Г., Й. Л. Л., протокол за ПТП от 04.12.2021 г. и скица, талон за медицинско изследване № 093050, писмо от УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД, писмо от началника на РЦ 112 София, вещественото доказателство компактдиск, представен от дирекция „Национална система 112“ при МВР, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, заповед № 513з9195/05.12.2016 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

По делото не е спорно между страните, че на инкриминираната дата жалбоподателят Л. Е. И. е отказал да бъде изпробван от служителите на ОППСДВР с техническо средство. Основният спорен въпрос касае обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал автомобилът, който е катастрофирал тоест дали жалбоподателят е имал качеството „водач“ на МПС респ. дали е бил адресат на задължението да бъде изпробван за употреба на алкохол. Съдът намира, че отговорът на този въпроси е положителен и той се извежда от съвкупния анализ на събраните доказателства и по-конкретно от показанията на свидетелите П. Й. И., Г. М. Г. и Й. Л. Л., както и част от писмените доказателства.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло на споделеното от разпитания свидетел П. Й. И., който е един от полицейските служители, отзовали се на мястото на реализираното ПТП. Същият демонстрира пред съда ясен спомен относно процесните събития, като посочва времето и мястото на установяване на реализираното пътнотранспортно произшествие, както и че на място до катастрофиралия автомобил е имало само едно лице, което е заявило, че именно то е било водач на катастрофиралия автомобил и което лице отказало да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелят посочи, АУАН е съставен именно на лицето, което се е представило за водач на автомобила. Показанията на свидетеля са обективни, достатъчно детайлни и информативни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят П. И. заяви, че във връзка с отказа на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол е съставен и талон за медицинско изследване. Самият талон е издаден на жалбоподателя, в него са вписани неговите имена, като отказът му е удостоверен с неговия подпис. Тук е мястото да се посочи, че в подкрепа на извода, че именно жалбоподателят е бил водач на катастрофиралия автомобил е и съставеният от свидетеля П. И. протокол за ПТП. В цитирания протокол е отразено, че единственият участник в ПТП е именно жалбоподателят, който е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ 190Е с рег. № **********, като са вписани данни от неговото /на жалбоподателя/ СУМПС. Самият жалбоподател е подписал протокола за ПТП в графата „Подпис: участник 1“, с което на практика е изразил своето съгласие с изложеното в протокола. Във всички съставените на мястото на ПТП документи, а именно протокол за ПТП, талон за медицинско изследване и АУАН като водач на катастрофиралия автомобил е посочен жалбоподателят, като всички документи са подписани от него и в нито един от тях не е 3 отразено възражение, че жалбоподателят не е управлявал автомобила. Съдът използва отразеното в протокола за ПТП и при установяване състоянието на пътната настилка на мястото, на което е реализирано ПТП, а именно, че същата е била мокра.

В подкрепа на отразеното по-горе, че жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН автомобил са и показанията на свидетеля Г. М. Г., който е пристигнал с автомобил на Пътна помощ на мястото на ПТП и който се е отзовал на повикване за репатриране на катастрофирал автомобил. Същият е заяви, че е бил повикан от жалбоподателя, когото познава отпреди тъй като същият е негов клиент. Действително по отношение на редица обстоятелства свидетелят декларира липса на спомен и е несигурен, като съдът отдаде това на изминалия период от време, както и на обстоятелството, че за свидетеля това е била нормална работна ситуация, поради което е обяснимо защо не е запаметил съпътстващите репатрирането детайли. Свидетелят е категоричен, че когато е репатрирал автомобила жалбоподателят е бил на мястото на ПТП.

Съдът се довери и на показанията на свидетеля Й. Л. Л., който се е озовал на мястото на ПТП непосредствено след реализирането му и е подал сигнал за това на тел. 112, като в изпълнение на указанията на оператора попитал намиращия се до автомобила човек дали има нужда от помощ и на въпроса си получил отрицателен отговор. Свидетелят заяви, че не може да кажа дали лицето, което му отговорило е било вътре или извън автомобила, но е категоричен, че му е отговорил мъж. При извършения оглед на ВД предоставения от „Национална система – тел. 112“ компактдиск със запис на подадения от свидетеля Л. сигнал се установиха по-детайлно непосредствените впечатления на свидетеля към момента на подаване на сигнала – 23:12 часа, като отново се потвърдиха датата и мястото на реализиране на ПТП. При разговора си с оператора на тел. 112 подателят на сигнала Л. посочва, че се намира на 15 метра от катастрофиралия автомобил и се връща до него за да провери дали има хора, нуждаещи се от помощ.

Посочва, че автомобила има човек, който говори по телефона, вдига ръка в знак, че всичко е наред, а в автомобила няма други хора. Тези непосредствени впечатления на свидетеля Л., заявени в подадения от него сигнал потвърждават извода, че жалбоподателят е бил водачът на катастрофиралия автомобил - свидетелят не е видял други лица в автомобила, а само един мъж, който се е намирал до автомобила и който му е дал знак, че няма нужда от помощ. Лицето, което се е обадило за репатриране на автомобила е бил жалбоподателят, същият е установен на място при пристигане на полицейските органи и на тях той е заявил, че е управлявал автомобила.

Жалбоподателят е подписал всички съставени в хода на проверката документи, в които е посочен като водач на МПС без възражения, представил е СУМПС /чийто данни са отразени както в протокола за ПТП, така и в АУАН/. Твърдението, че друго лице е управлявало автомобила се опровергава от огледа на ВД, видно от което подателят на сигнала е заявил, че в автомобила няма други лица.

В показанията си свидетелят П. П. П. потвърждава съставянето на АУАН, но посочи, че не си спомня конкретния случай. Ето защо показанията на този свидетел не следва да се анализират детайлно.

От справката от МБАЛ „Св. Анна – София“ АД се установи, че жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение за даване на кръвна проба за изследване наличието и концентрацията на алкохол. Приобщените 4 заповеди доказват материалната компетентност на актосъставителя и АНО първият да съставя АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.