Решение № 128 от 21.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Несебър, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200378 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. О. П. с ЕГН **********, с адрес: град Б*****, улица Б**** Б**** № ****, срещу Наказателно постановление № 25-0304-0**** от 09.06.2025г., издадено от А.Г.А. на длъжност Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се фактическа обстановка, според която Р. П. на 17.08.2025г. е бил на гости на колегата си С. С. в град О...., с когото съвместно осъществяват поддръжка на басейни, като П. е пристигнал при С. около 19:00 часа и е паркирал автомобила си „Ф****“ на пътя срещу квартирата на С.. Намирали са се на терасата на жилището, където около 20:00 часа решили да посетят игрална зала (казино). За целта след като излезли от жилището, П. се е отправил към автомобила си за да си вземе личната карта, поради което след като го е отключил и отворил предната врата, е започнал да търси документа си в жабката. В този момент до автомобила се приближили двама полицейски служители, които без да се легитимират са поискали да им бъдат представени документите на автомобила и Свидетелството на управление на МПС на П., като заявили на последния, че следва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. П. се опитал да обясни на полицаите, че не е управлявал автомобила, нито се е 1 возил в него, автомобилът дори е със загасен двигател, поради което не е било редно той да бъде тестван за употреба на алкохол, но полицаите не взели предвид тези негови обяснения.

П. отказал да бъде проверен за употреба на алкохол, а по-късно на място пристигнал друг полицейски екип, като единият от полицаите, слезли от втория служебен автомобил, директно пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За този акт в жалбата се твърди, че от съдържанието му не става ясно часът на извършването на вмененото на П. нарушение, както и дали актосъставителят има необходимата компетентност, така и дали посоченият в акта свидетел има качеството на такъв по нарушението. Основното оспорване от страна на жалбоподателя е той да е имал качеството на водач и да е управлявал собственото си МПС. В тази връзка отбелязва, че по отношение на автомобила не е предприето спиране по предвидения в закона начин от полицейски служител именно защото автомобилът не е бил в движение, а полицейските служители, поискали документите, дори не са се легитимирали. При съставянето на акта като конкретно нарушена разпоредба посочва тази на чл.42, т.4 от ЗАНН предвид, че не са посочени като обстоятелства начинът, мястото и от кого жалбоподателят е бил спрян за извършване на проверка, а това е било необходимо с оглед обстоятелството, че управлението на МПС е елемент от състава на нарушението. Липсата на изложение на основни обстоятелства в акта не дават необходимата информация за фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, и същевременно са лишили жалбоподателя, който е посочен като нарушител, да упражни ефективно правото си на защита. От съдържанието на отговора на възраженията срещу акта, подадени от жалбоподателя в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, последният разбира, че проверката била инициирана по сигнал на неустановено лице, каквито данни обаче не се съдържат в акта. Според този отговор, от една страна именно полицейските служители, съставили акта, са тези, които са установили нарушението, което се отрича от жалбоподателя, но същевременно, че друго неизвестно лице, подало сигнал, е установило, че жалбоподателят е управлявал автомобила си, което също се счита за невярно, и по тази причина то не е отразено в акта – кой е подал сигнала, по какъв начин на това неизвестно лице е станало доС.ие, че жалбоподателят управлява автомобила си и че го управлява след като е употребил наркотични вещества. Тези обстоятелства не са посочени и в обжалваното НП, поради което и при неговото издаване е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Жалбоподателят счита също, че за първи път в НП е изложена фактическа обстановка, каквато липсва в съставения АУАН, като му е вменено, че е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ. Счита, че правната квалификация на нарушението е неясна и неточна, тъй като предвидените в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП санкции за водач както за отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол, така и за отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, а след като такова уточнение в случая липсва, това категорично е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според жалбоподателя макар и санкциите да са наложени на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, в действителност наложените му такива са според друга законова разпоредба. За нарушена е посочена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗДвП. Моли за отмяна на постановлението.

2

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. Представя писмено становище, в което изразява позиция, че по делото не са представени доказателства, че актосъставителят е преминал успешно специализирано обучение съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а оттам същият не следва да се счита компетентен да предприема извършване на проверка с техническо средство. От доказателствата по делото не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че жалбоподателят П. е имал качеството на водач на МПС, а двамата полицейски служители, предприели проверката, не са извършили действия по спиране на движещ се автомобил. Предлага да бъде обсъждана доказателствената стойност на докладни записки като се сравняват с показания на свидетели по делото, и въз основа на констатирани противоречия, да не се кредитират показанията на тези свидетели. Друг от свидетелите пък – актосъставителят, не е имал причина да посочва в акта, че жалбоподателят е управлявал автомобила си, като дори не е следвало той да съставя акт. Поддържа и останалите доводи в жалбата, както и искането за отмяна на постановлението. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юрисконсулт е постъпило писмено становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:

На 17.05.2025г. след 20:00 часа свидетелят С. К. С. – ******* ООР в Участък О...., заедно с колегата си И.Д.П. са се позиционирали със служебния автомобил на улица Странджа в град О.... за да наблюдават обстановката на намиращият се в близост площад, където е имало спрени автомобили. На този често спират автомобили заради магазина за хранителни стоки и ресторанта, намиращи се там, и за посещения на намиращото се в близост казино. Няколко минути по-късно видели водачът на единия от спрените автомобили да се приближава и да се качва в него и да потегля по улица Тракия в посока улица Белослав Манолов. Тъй като им се е сторило, че водачът е в нетрезво съС.ие, полицейските служители решили да последват автомобила за да го спрат за проверка. Те също потеглили със служебния автомобил и започнали да се движат след преследвания от тях лек автомобил – „Ф****“ с рег.№ *****. Малко след като потеглил с автомобила и след като видял полицейския автомобил, който го преследва, водачът на л.а. „Ф****“ е спрял в самото начало на улица Тракия, пред дом № 2, и е слязъл от автомобила. Полицаите предприели проверка на водача като му поискали документите – неговите и тези на 3 автомобила. Водачът обаче е заявил, че не е управлявал той автомобила, държал се е арогантно като им е казал: „чакайте малко, как ще докажете, че аз съм управлявал автомобила“. Все пак им е предоставил свидетелството за регистрация на автомобила и им е казал своето ЕГН, като след направена справка установили, че водачът на автомобила е Р. О.

П. от град Б****, и че същият е бил лишаван от право да управлява МПС. Тъй като водачът на автомобила е бил видимо много пиян, а двамата полицейски служители не са имали правомощия да съставят АУАН, поискали съдействие да са бъде изпробван водачът за употреба на алкохол. Чрез ОДЧ на място бил изпратен полицейски екип – свидетелят О. М.

И. – „*****“ в РУ Несебър, и колегата му ******* К.П., които пристигнали на мястото на проверката в град О.... след по-малко от час, и които за разлика от колегите си от участъка в град О...., разполагали както с правомощията да съставят АУАН, така и с документи, талони за изследване, които да попълват.

В длъжностната характеристика на свид. О. М. И. се включва: съставяне и връчване на документи, свързани с административно наказателното производство, използване в дейността си на технически средства за контрол и отговаря за правилната им и ефективна експлоатация, отговаря за съС.ието на техническите средства и необходимостта от извършването на метрологична проверка.

Когато свид. И. поканил установеният при проверката водач на МПС Р. О. П. да му бъде извършена проверка с техническото средство, с което и този полицейски служител е разполагал, такава проверка той е отказал, като е заявил отказа си и пред четиримата намиращи се на място полицейски служители.

След заявения отказ свид. О. М. И. е съставил талон за изследване № 282819, в който е бил удостоверен този отказ на водача, и в който му е указано, че трябва да се яви в срок до 90 минути, считано от съставянето и връчването на талона за изследване във ФЦСМП-Несебър за медицинско изследване. Водачът е подписал талона като преди това собственоръчно е декларирал, че не желае да дава кръв за анализ. Екземпляр от талона за изследване му е бил връчен в 21:50 часа на 17.05.2025г., което действие Р. П. е удостоверил с подписа си.

След издаване на талона за изследване, О. М. И. е съставил Акт за установяване на административно нарушение, серия АД, бл.№ 05***** от 17.05.2025г., в който същият е описал нарушението като е посочил, че на 17.05.2025г. около 20:40 часа в град О...., по улица Тракия, срещу дом № 2, посока улица Белослав Манолов Р. О. П. с ЕГН **********, от град Б****, булевард Б****Б**** № ***, управлява собствения си лек автомобил „Ф****“ с рег.

№ *****, и като водач отказва да бъде проверен за алкохол с техническо средство Алкотест 7510 № ARPH-0783; издаден талон за медицинско изследване на кръв № 282819.

Актосъставителят е квалифицирал констатираното от него нарушение, описано в акта, по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта е било иззето Свидетелството за регистрация на МПС № 1********, Свидетелство за регистрация на МПС № 01******, както и 2 броя табели с регистрационни номера *****. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта, който е и свидетел на нарушението, С. К. С., и от Р.

4

О. П., посочен в акта като нарушител, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.