Решение № 6903 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6903 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110107688 по описа за 2024 година

Производството е образувано след препращане по подсъдност от РССливница, по предявени от Ч. В. С. против ПОЖАРНА СИГУРНОСТ ЕООД искове: п о чл. 222, ал. 3 КТ за обезщетение в размер на 5 709,42 лв. /нето – уточнение с молба от 03.04.2024 г./ за прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия, като твърди, че през последните 10 години от трудовия му стаж е работил при ответника. Лихви за забава не се претендират.

От страна на ответника се оспорва да е отказвал плащане на обезщетение по чл. чл. 222, ал. 3 КТ, като твърди, че не е извършвал и не е бил длъжен да извършва проверка за възникало право на пенсия за ищеца. Без да уточнява с Отговора в какво се състои оспорването, заявява, че оспорва представеното с исковата молба пенсионно решение. Твърди, че за последен пълен отработен месец брутното трудово възнаграждение е в размер на 748,25 лв., поради което и след намаляване с данък общ доход, евентуално следващото се за ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 4040,55 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Страните не спорят и видно от представените договори и допълнителни споразумения, между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжност „механик, сервизен работник, ремонт пожарна техника ” в периода от 02.04.2012 г. до 01.05.2023 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 1/28.04.23 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.

От представеното заедно с исковата молба Разпореждане № **********/14.06.2020 г. на ръководител Пенсионен отдел при ТП на НОИ София-град се установява, че считано от 03.06.200 г. на ищеца Ч. В. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 68, ал. 3 КСО. От страна на ответника, въпреки дадената възможност, не е заявено оспорване на така представеното от ищеца с исковата молба Разпореждане № **********/14.06.2020 г. В съдебно заседание представителят на ответника уточнява, че оспорва единствено ответникът да е бил уведомяван за това разпореждане. Следва, че придобитото от ищеца право на пенсия, считано от 03.06.200 г., съответно съществуващо към датата 28.04.23 г., когато е издадена заповедта за прекратяване на ТПО, е положително установено.

Към датата 28.04.23 г. ищецът е имал 11 години трудов стаж при ответника, от което следва, че за ответника е възникнало задължението да заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Срокът за плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е определен в закона – „при прекратяване на трудовото правоотношение“ , което съгласно разяснителната норма на чл. 228, ал. 3 КТ Следва да бъде извършено в срок „ не по-късно от последния ден на месеца, 2 следващ месеца, през който правоотношението е прекратено“. /чл. 228, ал. 3 КТ - Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва/ Това означава, че задължението на работодателя не е безсрочно /т.е. с неопределен срок/ и поради това не е необходимо служителят да изпраща нарочна покана или по друг начин да уведомява работодателя за възникналото в своя полза право на обезщетение при придобито право на пенсия. Срокът за плащане, съответно началото на забавата на работодателя са определени в закона.

В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че размерът на изплатените на ищеца за месеците март и април 2024 г. суми са в тези размери, в които са посочени в представените с Отговора на исковата молба фишове за заплати за месеците март и април 2023 г..

Въз основа на неоспорените фишове за заплати и съобразно чл. 228 КТ, съдът намира, че последен пълен отработен месец преди прекратяване на ТПО в случая е месец март 2023 г. – с БТВ 748,25 лв., през който месец март ищецът е отработил 22 работни дни. Като база за изчисленията не може да се възприеме соченият от ищеца месец април 2023 г., тъй като през месец април 2023 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, като отработените дни са само 8 работни дни. Следва да се приеме, че базата за изчисленията на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е сумата 748,25 лв., като за 6 месеца пълният размер на обезщетението е в размер на 4489,50 лв., а с оглед претенцията на ищеца за нетен размер на обезщетението – следва се приспадане на ДОД в размер на 10 %, при което искът на ищеца се явява основателен до размер на сумата 4040,55 лв.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед съотношението между основателната част от исковете и пълния техен размер (4040,55 лв./ 5 709,42 лв. лв.), на ищеца се следва присъждане на 636,93 лв. от общо 900 лв. сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на претендираното в размер на 900 лв. адв. възнаграждение е неоснователно.

Ответникът следва да заплати в полза на съда сума в размер на лв., от 3 която: 161,62 лв. – държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД с ЕИК 200289133 да заплати на Ч. В. С. с ЕГН ********** сумата 4040,55 лв. /нето/ – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия, както и сумата 636,93 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск – за разликата над 4040,55 лв. до пълния претендиран нетен размер 5 709,42 лв.

ОСЪЖДА „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД с ЕИК 200289133 да заплати в полза на СРС сума в размер на 161,62 лв. – държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.

БАНКОВА СМЕТКА на Ч. В. С.:

BG95STSA93000026734199

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4