Определение № 1077 от 12.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1077 гр. Плевен, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500755 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна частна жалба на длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№ 90/2026г. на Червенобрежки РС П.Н.К. от гр.Пловдив, подадена чрез пълномощника и адв. Д. Б. от АК-Пловдив, против постановеното по делото определение № 316/02.07.2026г., с което е отхвърлено като неоснователно искането на страната по чл.248 от ГПК за допълване на определение № 133/24.03.2026г. с присъждане, на основание чл.38, ал. 2 от ЗА на още 154 евро адвокатско възнаграждение за адвокат Б.. В частната жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на определението на РС.В заключение, жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното определение, като съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на адв.възнаграждение на адвоката на длъжника в заповедното производство в размер на 204.52евро съгласно чл.7, ал.7 НВАР и уважи молбата за изменение на определението на ЧРС в частта му за разноските/адв. възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „МОСТ ФИНАНС

МЕНИДЖМЪНТ“АД, чрез юрисконсулт К.М., е взел становище, че частната жалба е неоснователна, като е изложил подробно доводите си в отговора на л.19 и сл.

1

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид становището на насрещната страна, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е неоснователна.

С определение № 133/24.03.2026г. РС-Червен бряг е обезсилил издадената по ч.гр.д. № 90 по описа за 2026г. в полза на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД, против П.Н.К., заповед № 23/23.01.2026г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 90/2026г. по описа на Районен съд – Червен бряг, тъй като заявителят не е предявил иск с правно основание чл. 422 вр. чл.124 от ГПК, в указания му срок. Прекратил е производството по делото и е осъдил заявителят „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК: ****, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. П.Н.К. с ЕГН ********** от АК – Пловдив/непоправена ОФГ в името на адвоката/, сумата от 50,00 представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на длъжника и .

С молба от длъжника, чрез пълномощника адв. Д. Б. от АКПловдив е поискано изменение на основание чл.248 от ГПК и присъждане на пълния поискан размер на адвокатското възнаграждение от 204.52 евро, поискано с възражението му, към което е приложено адв. пълномощно и договора с адвоката. Заявителят е взел становище, че молбата е неоснователна.

За да остави без уважение искането на длъжника, РС е препратил към мотивите в определение № 133/24.03.2026г., където позовавайки се на съдебна практика е приел, че заповедното производство няма самостоятелен характер, а подаването на възражение служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. По този начин съставът на ЧРС е мотивирал начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК в размер на 50 евро.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно. В случая длъжникът, е направил искане за присъждане на разноски в заповедното производство, с възражението, което съдържа списък 2 по чл. 80 от ГПК с посочване на точен размер на адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Приложен е и договор за правна защита и съдействие за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което съобразно изхода от производството, следва да бъде определено и присъдено от заповедния съд адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на длъжника.

Предвид характера на заповедното производство, с което не се разрешава правния спор между страните, а само се проверява дали вземането е спорно, то и защита на длъжника в това производство се свежда до оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение или защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на възражение.

Подадено възражение за недължимост на вземането на заявителя, поради погасяването му по за давност е зачетено и не се е стигнало до предявяване на иск и разглеждане на спора за дължимостта на претендираните от заявителят суми по исков ред, а изхода от делото е - обезсилване на издадената заповед по чл.410 ГПК. Поради това, присъдените разноски за производството в размер на 50 евро са дължими от заявителя, при наличие на основанията по чл.78, ал.4 от ГПК. Определеното от РС възнаграждение е съобразено и с правилото на чл.7, ал.7, вр. ал.1, т.1 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа. Отчитайки общия размер на вземанията - предмет на заповедта за изпълнение, както и извършената работа, а също и фактическа и правна сложност на делото, РС правилно е намалил възнаграждението от 204.52евро до 50 евро.

Преобладаващата съдебна практика приема, че НВАР е неприложима по отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, а разпоредбата на чл.7, ал.7 от НВАР касае само адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното производство, направил искане за издаване на заповед за изпълнение. Настоящият съдебен състав възприема становището, че съобразно разпоредбата на параграф 1 от ДР на Наредбата, съгл. която за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по 3 аналогия, а също и практика на СЕС, която приема, че съдът не е стриктно обвързан с посочената наредба, а я ползва само за ориентир.

Поради всичко изложено, въззивният съд счита, че определения от РС-Плевен размер на адвокатското възнаграждение за адвоката на длъжника, като краен извод е съобразено както с характера на производството, така и с вида и обема на извършената от адвоката работа в защита на длъжника, довела до обезсилване на издадената срещу последния заповед за изпълнение на парично задължение. В обема на тази работа се включва и посоченото от адвоката в молбата по чл.248 от ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената адвокатска работа, определеното възнаграждение не следа да бъде увеличено до претендирания размер от 204.52евро.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 316/02.07.2026г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на определение № 133/24.03.2026г. по ч.гр.д. № 90/2026г. на Червенобрежки РС досежно размера на адвокатското възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4