Решение № 3397 от 24.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3397 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20118834/18.05.2021г. по гр.д. № 34429 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 42-ри състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , ч е Д. Х. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 3362,55 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -19.12.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г .; сумата о т 73,82 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 348,17лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 06.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 74225/2019г. на Софийски районен съд, като ответникът е 1 да заплати на ищеца 771,17лв. съдебни разноски по исково дело и 120,98лв. съдебни разноски по заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над 3362,55лв. до предявения размер от 3753,79лв.; за горница над 73,82лв. до пълния предявен размер от 76,47лв; за горница над 348,17лв. до предявения размер от 437,74лв. и за сумата от 13,55лв., претнедирана като лихва върху главницата за дялово разпределение.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25106181/22.06.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Д. Х. Т., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота. Приетият по делото договор от 1992г. бил незаверен и невписан, не било доказано да е автентичен и че действа през процесния период. Неясно било защо СРС приел че имотът е постоянен и настоящ адрес на въззивника, а и това вписване не го правило собственик на имота.

Протокола от ОС на ЕС от 30.09.2001г. бил за вх. В, а не за вх. Б. Протокола от 15.10.2001г. от ОС на ЕС бил за вх. Б, но сочел 30 човека, а списъка към него сочел 35 човека, това несъответствие доказвало, че някой от тези документи е с невярно съдържание, името му не фигурирало в тях. Не бил положил подпис за абонат в представените документи. Данните по техническата експертиза били неверни и ги бил оспорил. Не бил подписал отчети за уреди. Общия топломер бил проверен през 2019г. след срока.

Начисляването служебно на енергия за януари 2017г. и януари 2019г. доказвало, че топломер в тези периоди бил неизправен. Двете съдебни експертизи работили по документи на ищеца и били с неверни изводи.

Извлечението от документи било документ съставен от ищеца, удостоверяващ изгодни за него обстоятелства и не се ползвал с доказателствена стойност. Не било установена редовност на воденото счетоводство. Петитум на искова молба не съответствал на заповедта и на постановеното решение, това не било нередовност на исковата молба, а увеличение на исковете, което неправилно било допуснато от СРС.

Неправилно не било съобразено възражението му за изтекла погасителна давност, срок на която била 3 години, така всички задължения възникнали до 19.12.2016г. били погасени по давност.

2

Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорил жалбата след срока за отговор с молба от 10.11.2022г., като е претендирал разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивниците за разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца –Т.С.”ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбите.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2014461/30.07.2020г., уточнена с молба от 22.02.2021г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу Д. Х. Т., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 3753,79 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г .; сумата от 76,47 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 437,74лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 06.12.2019г., сумата от 13,55лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 06.12.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 74225/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и клиент на топлинна енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Д. Х. Т., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете, считано от получаване на преписи от искова молба с приложения, връчени му лично на адреса на процесния имот. Навел е 3 твърдения, че съставените от ищеца документи сочели изгодни за автора им обстоятелства, нямали доказателствена стойност, протокол от 30.09.2001г. бил за вх. В, договора от 2001г. бил с изтекъл срок, не бил в договорни правоотношения с ищеца, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска, не бил получавал покана за плащане, нито съобщение за дялово разпределение, счетоводство на ищеца не било водено редовно. В нито един протокол от ОС на ЕС не се сочело негово име, не било проведено ОС на ЕС за вх. Б, на което да са присъствали повече от 2/3 от собствениците и да са избрали топлинен счетоводител. Общият топломер бил проверен след срока. Задълженията били погасени по давност.

Уточнението на исковете било недопустимо тяхно изменение.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК **** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 74225/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3093490/19.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата 3753,79 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 7 в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г .; сумата от 76,47 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 19.12.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г., сумата от 437,74лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 06.12.2019г., сумата от 13,55лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 06.12.2019г., съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.05.2020г., на 23.06.2020г. е подал възражение без да сочи конкретни основания за недължимост на сумите, на 03.07.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 30.07.2020г.

4

Прието е писмо от СО от 13.07.2012г., съгласно което в архива на общината е открит договор от 17.01.1994г. по реда на НДИ е прехвърлен на Д.

Х. Т. апартамент № ****, ж.к. Слатина”, гр. София.

Прието е удостоверение от СО, съгласно което ж.к. Христо Смирненски” е с популярно след населението наименование ж.к. Слатина”.

Приет е договор от 30.12.1992г. представен от СО в изпълнение на вменено му от съда задължение по чл. 192 от ГП и заверен от СО, носещ подписи на страните по него , съгласно който по реда на Наредбата за държавните имоти на Д. Х. Т. е продаден апартамент № **** в ж.к. Христо Смирненски”, гр. София.

По делото са приети договор № 432/19.11.2001г., протокол от ОС на ЕС от15.10.2001г.., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „ **** са избрали и възложили на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия срещу възнаграждение за срок от 5 години с предвидено продължаване на срока автоматично при липса на възражение от някоя от страните 1 месец преди изтичане на срока и уговорено възнаграждение за дялово разпределение от по 4,20лв. на уред годишно, платима в деня на отчитането им.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 11.07.2016г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които месечните сметки следва да се заплащат в срок от 45 дни след изтичане на периода, за която се дължат.

Приети са извлечения от сметки съгласно които за имота се дължат процесните суми, дялово разпределение е с цена в диапазона от 2,65лв. до 2,48лв. месечно.

По делото са приети отчет за уреди в имота, изравнителни сметки, съгласно които реален отчет на уреди в имота е направен на 22.06.2017г., на 20.04.2018г. и на 30.04.2019г., като за ответника е положен подпис като потребител, установено е потребление на топлинна енрегия за отопление с три радиатора с уред, както и за горещо битово водоснабдяване, отчитан по водомер

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и при третото лице помагач е посочило, че в уреди в имота са отчитани реално 5 през процесния период, топлинна енергия е потребявана за отопление с отоплителни тела с уреди, потребявана е енергия за горещо битово водоснабдяване отчитана по водомери, обем на имота е 224 куб.м. с общите части, , общият топломер е преминал през метрологични проверки на 12.01.2015г, на 17.01.2017г. и на 18.01.2019г. с резултат „съответства”.

Посочило е, че стойността на реално потребената в имота енергия за периода е 3757,81лв.

С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че нямало данни по записвания на ищеца процесни задължения да са платени, за дялово разпределение били начислени 76,47лв., лихва за забава върху главница за топлинна енергия била 436,52лв., а за цена на дялово разпределение 13,55лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени. Неоснователни са доводите на въззивника, че възприето от СРС уточнение на исковете било недопустимо увеличение на на същите. В случая с исковата молба е посочено че се иска установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, като са посочени сумите по заповедта, но в петитума на исковата молба са посочени други суми. Правилно е прието от СРС че това несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума й представлява нередовност на исковата молба и е дал възможност на ищеца да отстрани същите, това е направено от ищеца в предоставения му срок , като доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.