Решение № 1397 от 09.07.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1397

Добрич, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 364 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. А. У. с [ЕГН] от гр. Шабла, [улица], представлявана от процесуалния представител адвокат Н. Б. с адрес за призоваване гр. Варна, [улица], ет.2, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №08/06/3/0/02373/04/01 от 10.05.2023 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна. В жалбата са изложени подробни твърдения за нейната незаконосъобразност - на първо място поради издаването на заповедта от некомпетентен орган. На следващо място се претендират допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Посочва се, че административният орган е следвало при издаването на акта да съобрази разпоредбите на специалния Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, като с оглед на констатираните нарушения да бъде издаден акт за финансова корекция, а не акт за установяване на публично държавно вземане. Заявява се, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден за период, следващ определения за мониторинг период; при условията на евентуалност твърди, че дори и да има неизпълнение на договорни задължения, това касае единствено последната стопанска година, а именно 2021 г. – 2022 г. Посочва се, че размерът на сумата за възстановяване не е определен съгласно правилата на чл.27 ал.9 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Настоява се за отмяната на процесния акт.

В законоустановения срок е постъпил отговор от административния орган, в който се заявява, че настоящият казус не касае лимитативно посочените правни основания в чл.70 от ЗУСЕФСУ; административният орган е постъпил законосъобразно, издавайки акта. Проверките са извършени в законоустановения период и се отнасят за констатации през същия период. При издаването на оспорения акт са спазени всички изисквания на АПК относно материалната законосъобразност и компетентност на органа; стриктно са следвани процесуалните правила. Актът е издаден от директора на ОД „Земеделие“ – Варна, действал при спазването на материалните предели на правомощията в рамките в предоставената му от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ със заповед от 21.07.2021 г. представителна власт, която е в съответствие с чл.20а) от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.11 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“. Настоява се за отхвърлянето на жалбата и присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В последното съдебно заседание и писмената си защита жалбоподателят посочва, че оспореният АУПДВ от 10.05.2023 г. е неправилен и незаконосъобразен; допуснати са нарушения на материалния закон - установено е от приетото заключение по съдебно – техническата експертиза, че на практика административният орган не е успял да докаже замерените площи на място съгласно GPS - координатите, които би следвало да се съдържат при него; данни за замерванията вещото лице черпи от екранни снимки и от протокола, изготвен от служител на ДФ „Земеделие“, който при разпита му като свидетел по делото заявява, че сведенията са му давани от М. А. У.; в този смисъл административният орган не е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин нарушенията; оспореният акт е издаден след периода, определен за мониторинг - до 26.10.2022 г.; административното производство е образувано на 02.03.2023 г. с издаването на уведомително писмо, към който момент петгодишният мониторингов период е бил изтекъл и прилагането на досегашния ред за установяването на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по чл.44 т.6 от Наредба №10/10.06.2016 г. е недопустимо; не са доказани разминавания в заявените площи и извършената проверка на място, послужили като основание за издаването на оспорения акт, при липсата на GPS – координати; дори и да има неизпълнение на договорно задължение, то касае единствено последната стопанска 2021/2022 г.; нищожна е клаузата на чл.17 ал.2 от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3, тъй като са нарушени добрите нрави, доколкото връщането на всички дадени суми е предоставено единствено на субективната преценка на една от страните по него; връщането на всички получени по договора суми за констатирано неизпълнение единствено в последната година противоречи на принципа за еквивалентност на престациите; административният орган е допуснал процесуално нарушение при издаването на АУПДВ – той е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция по Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, тъй като съгласно чл.27 ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушения от страна на бенефициента на мерките и подмерките на Програмата за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.1-9 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, се установява с акт за финансова корекция по реда на чл.73 от последния закон; административният орган неоснователно приема приложимостта на нормата на чл.27 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради допуснати от бенефициента нарушения, представляващи критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение, се установява с акт за установяване на публично държавно вземане; хипотезите за издаване на тези два различни акта са регламентирани при условията на евентуалност и едва когато не са налице условията за финансова корекция, административният орган следва да пристъпи към издаването на АУПДВ; в случая е констатирано, че М. А. У. не поддържа първоначалния икономически размер на стопанството, т.е. не са изпълнени заложените финансови показатели в бизнес плана; непостигането на заложените финансови показатели на бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, т.е. хипотезата на чл.70 ал.1 т.7 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление и е налице основание за извършването на финансова корекция, каквато не е извършена от административния орган; затова АУПДВ от 10.05.2023 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения, неспазване на материалния закон и липсата на посочени фактически основания, в който смисъл е практиката на ВАС; претендира присъждането на сторените разноски.

В последното съдебно заседание и писмената си защита директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна чрез своя процесуален представител заявява, че жалбата е неоснователна; оспореният акт е издаден в рамките на предоставената му власт от изпълнителния директор със Заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на основание на чл.20а) от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.11 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“; в него са посочени правните и фактическите основания за издаването му; процедурата е стартирала с писмо от 02.03.2023 г. на основание на чл.24 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от АПК; направените от жалбоподателя нарушения са неподдържане на икономическия размер на стопанството, за който е получено второ плащане по договора, както и некоректно и неточно изпълнение на бизнес плана в част IV „Производствена програма на земеделското стопанство“, като ползвателят не е уведомил ДФ „Земеделие“ за извършените промени в площите и културите, които не съответстват на одобрения бизнес план; според приетата експертиза измерената площ е 11.832 декара, което е с 8.238 декара по-малко от заявената; от приложение №2 ясно се вижда, че в южната част на имота, който М. А. У. е имала правно основание да обработва, е засята с друг вид култура; за случая и за другите заварени аналогични хипотези в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн. в ДВ – бр.2 от 2018 г.) с §12 ал.1 изрично е уредено, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.9б) т.2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичането на периода на мониторинг, т.е. до изтичането на срока, в който съответният бенефициент е задължен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и в този срок е издаден обжалваният АУПДВ; затова са неоснователни доводите на жалбоподателя, че е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция, а не АУПДВ; настоява за оставянето без уважение на подадената жалба и за присъждането на сторените по делото разноски; прави евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

От представената по делото административна преписка се установява, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане №08/06/3/0/02373/04/01 от 10.05.2023 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна е връчен на 15.05.2023 г. Според известието за доставяне жалбата е подадена по пощата на 29.05.2023 г., т.е. в посочения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорването му. Затова тя е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Акт за установяване на публично държавно вземане №08/06/3/0/02373/04/01 от 10.05.2023 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна е издаден от компетентен орган, тъй като директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна е можел да издава такива административни актове. Ответникът е представил Заповед №03-РД/1759/21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София (на лист 21 – 30 от делото), с която последният е делегирал на директорите на ОД на ДФ „Земеделие“ многобройни правомощия на основание на чл.20, чл.20а) ал.1, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6, чл.12 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и чл.11 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.44 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, между които и това по т.III.9 от заповедта – в съответствие с т.IV.2 от същата заповед директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна за бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции Варна, Добрич и Шумен, да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ при установени неспазвания на нормативни и договорни задължения по сключените договори за финансова помощ, като в зависимост от момента на установяване на неспазването да постановява отказ от изплащане на договорена и/или заявена за плащане финансова помощ и/или да прекратява договорите за предоставяне на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Процесният акт за установяване на публично държавно вземане е подписан именно от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна в изпълнение на делегираните с горната заповед правомощия на основание на чл.20а) ал.6 във връзка с чл.20а) ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Затова той е издаден от компетентен орган и не е нищожен.