Решение № 55 от 10.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Шумен, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова в присъствието на прокурора В. М. Р. като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500533 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №101 от 12.11.2021г. по гр.д.№540 по описа за 2021г. на ВПРС ,съдът е оставил без уважение молбата на С. М. А. с ЕГН ********** от гр.В. за допускане промяна на бащиното му име от „М. „ на „С.“ и фамилното му име от „А.“ на „Т.“, като неоснователна.

Решението е обжалвано от молителя С. М. А.,действащ ,чрез пълномощника си адв.Г.И. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това да бъде уважена молбата му за промяна на бащиното и на фамилното му име.

Въззиваемите страни Община Велики Преслав и Община Върбица не са депозирали отговори на въззивната жалба и не вземат становище по нея .

Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са 1 допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ВПРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Молителят иска да се допусне на основание чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на бащиното му име от „М. „ на „С.“ и фамилното му име от „А.“ на „Т.“.

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане молителят е роден на 15.06.1999г. и при раждането си е бил записана с имената С. М. А. .

Въззиввият съд счита , че по делото не са налице основанията по чл.19 ал.1 от ЗГР налагащи промяна на бащиното и фамилното име на молителя.

В акта си за раждане молителят е записана с имена , които не са осмиващи ,опозоряващи или обществено неприемливи и същите са съставени в съответствие с законовите изисквания на ЗГР. Основанията сочени от молителя за исканата промяна не могат да обосноват такава. Не са „важни обстоятелства „ по смисъла на закона желанието на молителя да носи друго бащино и фамилно име в случая имената на неговият дядо ,който е полагал грижи за него и с когото молителят е близък и защото липсват отношения между молителя и неговият баща, който не се интересувал от него. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Субективното желание на ищеца да носи като бащино и фамилно имената на дядо си , поради това, че последният се е грижел за него и с когото молителят е близък , не представляват важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка на ищеца, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.Разпоредбите на ЗГР касателно имената на българските граждани са от императивен характер и законодателят е предвидил възможност за тяхната промяна само в ограничен кръг от случаи изчерпателно посомени , при наличието на значими причини водещи до необходимост от смяната им. За да се променят бащиното и фамилното име на 2 молителя следва да са налице освен субективните ,така и обективните основания за това.

Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР относно формирането на бащиното и фамилното име на лицето са императивни и налагат молителят да носи като бащино и фамилно име съответно личното и бащиното име на неговият баща- М. А. А., като не са налице основания по делото за исканата промяна на тези имена.

Предвид гореизложеното ,съдът счита молбата на молителя за промяна на бащиното му име от „М. „ на „С.“ и фамилното му име от „А.“ на „Т.“ за неоснователна и недоказана ,поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №101 от 12.11.2021г. по гр.д.№540 по описа за 2021г. на ВПРС.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3