Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 06.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 599/2021
Вид
Решение № 94
Подписан
06.06.2022
Състав
Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора А.А. като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600599 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260065/15.09.2021 г. Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимите Х.Д.Д.., В.Г.П. и К.А.Х. – и тримата със снета по делото самоличност, за ВИНОВНИ в това, че на 02.05.2018 г., в съучастие като съизвършители помежду си и с Р.Б.Б., чрез използване на технически средства – лопати, кирки и кофа, без съответно разрешение са извършвали теренни археологически разкопки и не по законоустановения ред са извършвали изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, поради което и на основание чл. 277а ал. 3 пр. 1 вр. ал. 2 пр. 1 и 2 вр. чл. 20 ал.

2 вр. ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК ги е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ така определеното наказание на подс. К.А.Х., с изпитателен срок от 3 /три/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 59 ал.1 т. 1 и ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от определеното на подс. К.А.Х. наказание времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 02.05.2018 г. за срок от 24 часа, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

1

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Х.Д.Д.., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН В това, че на 02.05.2018 г. в гр. Х., обл. П., е държал служебен знак – сигнална синя лампа, в нарушение на чл. 151 ал. 6 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 274а ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на 3 /три/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо найтежко наказание на подс. Х.Д.Д.. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание на подс. Д. с изпитателен срок от 3 /три/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК, при изпълнение на така наложеното на подсъдимия Х.Д.Д.. наказание 6 /шест/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 02.05.2018 г. за срок от 24 часа, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

С присъдата си Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. В.Г.П., със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2018 г. в гр. Х., обл.

П., противозаконно е държал оръдия – металдетектор „Р.“, състоящо се от ръкохватка, пулт и сонда, за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, което не е регистрирано по реда на чл. 152 ал. 2 , чл.

147 ал. 6 и § 16 от Закона за културното наследство, поради което и на основание чл. 277а ал. 7 вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на 3 /три/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНЕН за това по същото време на същото място да е държал множество метални пръчки, които да са част от инкриминирания металдетектор, както и оръдието да е послужило за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за това.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК окръжният съд е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание на подс. В.Г.П. в размер на 6 /шест/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК така определеното спрямо подсъдимия В.Г.П. общо най-тежко наказание лишаване от свобода е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от 3 /три/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК, при изпълнение на така наложеното на подс. В.Г.П. наказание 6 /шест/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 02.05.2018 г. за срок от 24 часа, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода.

Недоволни от така постановената присъда са останали тримата подсъдими, които са я обжалвали, чрез своя защитник, с искане да бъде отменена изцяло, като подсъдимите бъдат оправдани по всички повдигнати обвинения, а при установени съществени процесуални нарушения апелативният съд да върне делото на първоинстанционния съд, при условията 2 на чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал. 3 НПК.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Х.Д., подс.

В.П. и подс. К.Х., както и починалият Р.Б., наказателното производство по отношение на когото е прекратено, се познавали. Знаели, че в землището на с.

П., П. област, се намира могила. Решили да извършат разкопки в тази могила.

Същевременно полицейски служители от РУ на МВР гр. Х. били уведомени, че се извършват разкопки в местност в близост до язовир в землището на с. П.. Свидетелите Ч., И. и Т. обходили района на 27.04.2018 г. и установили, че в местността „М.“ са направени два изкопа, а около единия имало следи от скоро извършвана дейност – прясно изкопана пръст.

На 01.05.2018 г., е сформиран екип от полицейски служители - св. А., И., Т., Ч., А. и А., които отишли на място. Разделили се на две групи и останали в близост. Около 11 часа забелязали, че там спрял син автомобил – джип „С.“, от който слезли три лица. Двама от мъжете били разпознати като подс. Х.Д. и подс. В.П., но другият не е установен. Тримата, разговаряйки помежду си, се приближили до могилата. Чувал се шум от стъпки и леко пискане от използван уред - металдетектор. С него работел непознатият мъж, който по-късно прибрал уреда. Полицейските служители не предприели действия спрямо трите лица, които, необезпокоявани, си тръгнали.

Служителите на реда изчакали няколко часа, но никой не се върнал. На следващия ден – 02.05.2018 г. – решили в 5 часа да отидат отново на място и да разположат секретни постове, което е и направено.

Докато било още тъмно, сутринта на 02.05.2018 г., полицейските служители А., Ч., А., В. и И. се разставили до могилата в местността „М.“ в землището на с. П.. Разделили се на две групи - едната се състояла от св. Ч. и А., а в другата били останалите. Поддържали връзка помежду си, като прикривали присъствието си.

3

След известно време се чуло пукане на съчки – възприето като знак, че приближават хора, и тихи разговори. Впоследствие се чул шум, който от свидетелите е определен като от копаене с кирки, вземане на изкопаното с лопата и изхвърляне на пръст. Възприето е, че подсъдимите сменяли позициите си – разменяли се кой да копае, кой да изхвърля пръста, разговаряли помежду си, а един стоял долу, до началото на могилата.

Полицейските служители не били в състояние да възприемат самата изкопна дейност, тъй като дупката била дълбока и не можели да виждат кой е на дъното и какви са действията му.

Около 8 часа на 02.05.2018 г. се пристъпило към задържане на лицата.

На място установили подс. Х.Д., подс. В.П. и подс. К.Х., както и Р.Б.. Близо до тях имало раници, кофа, въже, лопати и кирки. Никой не направил опит да бяга. Уведомено е ръководството на Р.Х.., както и директора на Р.П., тъй като в пресния изкоп е забелязан бял съд.

Извършен е оглед на място в присъствието на поемни лица – св. С. и И., на служители на Р-П.. – св. М. и М.. За кратко там бил и директорът на А. в Х. – св. М.М.. В изхвърлената пръст и в дупката са намерени предмети, изследвани от археологически експертизи. В една от раниците е установен и сгънат металдетектор, за който подс. В.П. е заявил, че е негов. Споделил, че и останалите инструменти – кирки, лопати, кофа са негови.

Впоследствие са извършени претърсвания в домовете на подсъдимите.

В жилището, обитавано от подс. Х.Д., е намерена и иззета сигнална синя лампа.

Според заключението на съдебно техническата експертиза, сигналната синя лампа, държана от подс. Х.Д., е сходна с тези, използвани в МВР и други структури, определени със закон.

Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, метал детекторът е бил тестван и е показал нормална работоспособност като метал детектор, комплектован със сонда. Основното му предназначение, определено от производителя на устройството, е, да се ползва за теренни археологически проучвания. С негова помощ могат да бъдат открити монети и украшения от различни видове метали, изброени от вещото лице. Предоставеното устройство предвид неговата доказана работоспособност и предвид наличните следи от употреба /кал/ по сондата може да е било използвано за 4 търсене на металсъдържащи предмети.

Според писмо от М. изх. № 04-02-99/17.05.2018 г. /т.1 л.124 ДП/, подс.

В.П. не е подавал заявление за регистрация на специално техническо средство по смисъла на чл.152, ал.2 от ЗКН и съответно такава регистрация не е извършвана.

Не може да се приеме за основателен доводът на защитата, според който деянието е несъставомерно, тъй като не е установено в конкретния случай да са извършени теренни проучвания по предвидения от закона ред, а от там да се направи и извод, че се касае на първо място за археологически обект и на второ място, за извършване на изкопни работи на територията на недвижима културна ценност. В допълнението към жалбата /л.9 ВНОХД/ се развива тезата, че идентифицирането и изучаването на обектите, като недвижимо културно наследство се извършва по реда на чл. 55 и сл. ЗКН, чрез издирване, изучаване и изготвяне на предварителна оценка. След това се декларират, изготвя се заключителна оценка и т.н. Поради това и защитата счита, че не са осъществени от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 277 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 2 пр.

1 и 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство първоначално е била депозирана съдебно археологическа експертиза на вещото лице Е.Б. /т. 2 л. 21 ДП/, която е отговорила на два въпроса.

В първия от тях е посочила, че м. „М.“, в землището на с. П., не представлява национална културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и в същата местност до този момент няма регистриран археологически обект, който да е национална културна ценност. По отношение на този извод първоинстанционният съд не е приел заключението в тази част, а то не е и поддържано от експерта в хода на съдебното следствие.

Вещото лице е отговорило на втори въпрос, че в местността не са извършвани археологически разкопки от представител на Р.. Това заключение обаче е изготвено единствено след справка в АКБ, без да се посети мястото на което са извършени разкопките.

След това е депозирано второ заключение от същото вещо лице Е.Б. /т.

3 л. 43 ДП/, в което експертът е отразил, че при извършен оглед на място на 5

22. 06. 2020 г. е установила, че във въпросната местност с посочените географски координати се разполага надгробна могила. Обектът представлява недвижима културна ценност, съгласно МП № 1711/22. 10. 1962 г., където всички могили и землени валове са определени със статут на паметници на културата с национално значение. Напълно коректно експертът е посочил, че след посещението й на обекта той е регистриран в автоматизираната система „Археологическа карта на България“ като надгробна могила – карта № 107424, която карта е приложена и по делото /т. 3 л. 44 ДП/.

Вещото лице Е.Б. е депозирала и още едно заключение /т. 3 л. 74 ДП/, в което е направила извод, че след запознаване с откритите на въпросното място бронзов печат, антични и средновековни монети и други артефакти, е напълно възможно те да произхождат от м. „М.“. В тази местност се разполага недвижимата културна ценност надгробна могила, традицията да се издигат надгробни могили в българските земи съществува от 3 хил. пр. Хр. до III в. Многобройни са обаче документираните случаи, когато в съществуващи надгробни могили са вкопани съоръжения през по-късните периоди от античността и средновековието. В гробовете са поставяни монети като дарове и гробен инвентар, сред които са накити, части от облеклото, съдове и други.