Решение № 261739 от 15.03.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 15.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 13 с-в, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСЕН Д. при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 3297 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал. от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД от Д.К.С. с ЕГН ********** против „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ******* и И.Д.К. с ЕГН ********** за осъждането на ответниците да заплатят при условията на пасивна солидарност, на основание сключено между страните споразумение от 14.02.2020г. дължима главница в размер на 149 008.82 лв. представляваща левовата равностойност на 76 187 евро,както и мораторна неустойка за периода 03.03.2020г. - 01.04.2020г. в размер на 2 933.75 лв., представляваща левовата равностойност на 1500 евро.

Ищецът твърди, че на 25.09.2015г. между него и „А.Б.“

ЕООД е сключен предварителен договор, съгласно който дружеството се е задължило да му продаде, а той да закупи апартамент, който следвало да бъде построен върху дворно място от 550 кв.м., съставляващо УПИ-15-930, а именно – апартамент №8, със застроена площ от 63,401 кв.м., находящ се на третия етаж от сградата, която следвало да бъде построена. Продажната цена на имота била уговорена на стойност 44 130 евро или левовата равностойност по курса към деня на плащане.

В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът-купувач превел на ответника-продавач сумата от 39 717 евро, като останалата част от продажната цена по договора, възлизаща на 4 413 евро, следвало да бъде преведена след въвеждане на сградата в експлоатация.

Твърди, че поради извършена разпоредителна сделка с апартамента, предмет на предварителния договор между страните, от ответника-продавач с трето лице изпълнението на задължението на продавача е невъзможно, което обуславяло и неизпълнението на поетото от него задължение.

Вследствие на невъзможността на ответника-продавач за изпълнение на задължението си по предварителния договор между него, ищеца и И.Д.К. на 14.02.2020г. било постигнато споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията оформено с нотариална заверка на подписите.

Твърди, че съгласно постигнатото споразумение И.Д.К. е встъпил в дълга на „А.Б.“ ЕООД в качеството на солидарен длъжник, като страните са се споразумели на ищеца в производството да бъде изплатена в срок до 02.03.2020г. общо сумата от 76 187 евро, която включва сумата 39 717 евро – заплатената от ищеца цена по предварителния договор, и 36 740 евро – договорена от страните неустойка. Уговорено било, че при забава ще се дължи неустойка в размер на 50 евро за всеки ден закъснение.

Ищецът твърди, че към момента на завеждане на исковата молба договорените суми не са заплатени, поради което претендира заплащане на цялото задължение в размер на 76 187 евро ведно със законната лихва от момента на исковата молба до окончателното изплащане и договорената неустойка за забава в размер на 1500 евро за периода 03.03.2020г.-01.04.2020г..

Претендира направените по делото разноски.

Ответниците „А.Б.“ ЕООД ЕИК ******* и И.Д.К. с ЕГН ********** оспорват исковете като неоснователни, правят възражение за нищожност на клаузите на споразумението от 14.02.2020 г. касаещи дължими неустойки/включени като част от главното заявено вземане/, евентуално възразяват срещу техния размер като прекомерен. Според ответниците единствената цел на ищеца е не да бъдат компенсирани вреди от несключването на окончателен договор,а неоснователно обогатяване за тяхна сметка.

Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и претендират разноски.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като взе предвид становището на страните по делото, събраните в производството доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори относно сключването на предварителния договор от 25.09.2015 г. между Д.С. и „А.Б.“ ЕООД, за последващата продажба на този имот от страна на дружеството на трето лице, както и факта на сключването на Споразумение от 14.02.2020 г. за встъпване в дълг по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 25.09.2015 г. между ищеца и двамата ответници .

От представените Платежни нареждания за кредитен превод – л.11-13 по делото, се установява, че на датите 25.09.2015г., 24.02.2016г., 12.09.2016г. ищецът, в изпълнение на поетото по силата на предварителния договор между страните задължение за заплащане на продажната цена, е извършил 3 на брой плащания, всяко от които на стойност 25 893 лв., в полза на ответника – „А.Б.“ ЕООД. Общо заплатената сума възлиза на 77 679 лв.

От представеното споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните във връзка с предварителния договор от 25.09.2015 г. се установява, че то е сключено на

14.02.2020 г. между „А.Б.“ ЕООД, в качеството на продавач по предварителния договор, Д.К.С., в качеството на купувач по този договор, както и И.Д.К., в качеството на встъпващо в дълга на „А.Б.“ ЕООД, трето лице и солидарен длъжник.

Видно от чл.3 И.К. е изразил съгласието си да встъпи в дълга на „А.Б.“ ЕООД към Д.С., произтичащ от сключения между тях предварителен договор. Наред с това той се е задължил да отговаря солидарно с дружеството за задълженията по това споразумение.

От чл.2, ал.1 се установява, че страните констатират неизпълнението на „А.Б.“ ЕООД по сключения предварителен договор. От същия текст става видно и, че е постигнато съгласие всички изплатени от ищеца по силата на предварителния договор суми, възлизащи на обща стойност 39 717 евро, както и сумата от 36 470 евро, представляваща „дължима и достатъчна неустойка за неизпълнението на продавача“, да бъдат изплатени на ищеца в настоящото производство. Общия размер на уговореното задължение е в размер на 76 187 евро – чл.2, ал.2.

Задължението трябва да бъде заплатено в срок до

02.03.2020г. – чл.2, ал.3.

Уговорена е неустойка за забавено изпълнение в размер на 50 евро дневно за всеки следващ ден след деня на падежа.

По делото не са ангажирани доказателства установяващи погасяването на дълга от някой от солидарните длъжници.

Предвид така установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По отношение на предявения по чл. 79, ал.1 от ЗЗД иск:

В тежест на ищеца в производството е да докаже наличието на валидно правоотношение, размера и настъпила изискуемост на вземането, договорното неизпълнение довело до възникване на задължение на ответника заплащане на дължимото.

Установено е, че между страните съществува валидно правоотношение по силата, на което ответниците „А.Б.“ ЕООД и И.К. са поели солидарно задължение да изплатят на ищеца Д.С., в срок до 02.03.2020 г., сумата от 76 187 евро, включваща 39 717 евро – платена цена по предварителен договор от Д.С. и 36 740 евро неустойка за претърпените от ищеца вреди вследствие на неизпълнения предварителен договор сключен между него и „А.Б.“ ЕООД.

Ответниците не са ангажирали доказателства, от които съдът да установи погасяването на задълженията.

По отношение на направените от ответниците възражения за нищожност на уговорената неустойка, на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, настоящия съдебен състав намира същите за неоснователно поради следното:

Въпреки че в процесното споразумение, дължимата сума от 36 740 евро е определена от страните като „неустойка“, реално договореното не касае такава. Страните са договорили размер на обезщетение за вече претърпените от Д.С. вреди, произтичащи от неизпълнението на предварителния договор от „А.Б.“ ЕООД. За клаузата за неустойка е характерно, че страните отнапред уговарят размера на обезщетението за вредите, които кредиторът по едно главно задължение би претърпял в случай на неизпълнение на това задължение от длъжника. Ищецът и ответниците в сключеното помежду им споразумение не са договорили размер на обезщетение(сума), което ще бъде изискуемо в случай на неизпълнение, каквато би била договорката за неустойка, а е уговорен размера на вече претърпени от ищеца вреди. Този извод се подкрепя от формулировка дадена от страните в чл.2, ал.1 от Споразумението, а именно „дължимата и достатъчна неустойки за неизпълнението на ПРОДАВАЧА“(неизпълнението на предварителния договор). В предоставения като доказателство по делото предварителен договор липсва клауза за неустойка в подобен размер, а и още повече, че подобно вземане основаващо се на клауза във въпросния договор не е претендирано в настоящото производство.

Аргументи в полза на твърдението, че неустойка може да се уговоря само за бъдещо неизпълнение се откриват в даденото от чл. 92, ал.1 на ЗЗД определение, което гласи, че „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.“ От даденото в закона определение се извеждат правните характеристики на неустойка, която трябва да се разбира, като отнапред установено договорно задължение, настъпващо и ставащо изискуемо при реализирането на посочен от страните юридически факт, свързан с неизпълнение на друго(главно) договорно задължение, което служи за обезщетение на кредитора за вредите причинени му от неизпълнението на главното задължение, без да е нужно те да се доказват, и имащо обезпечителна функция. Друг аргумент в подкрепа на твърдението, че в процесния случай не се касае за клауза уговаряща неустойка е присъщата обезпечителна функция на същата. За да може неустойката да прояви в пълен обем своята обезпечителна функция, тя трябва да е уговорена от страните преди настъпването на неизпълнението на договорното задължение, за което тя е уговорена.

Вследствие на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай между страните уговорената под наименование „неустойка“ сума от 36 740 евро не следва да се тълкува като договорна клауза за неустойка, а следва да се разбира в смисъла на договорено между страните обезщетение за претърпените от ищеца вреди вследствие на неизпълнения от ответника „А.Б.“ ЕООД предварителен договор.

Съдът счита, че договореното от страните обезщетение не накърнява добрите нрави, тъй като е израз на прогласения в чл. 9 на ЗЗД принцип за свобода на договарянето. Според посочения законов текст „Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.“

В процесния случай се касае за договорка между равнопоставени субекти и преценката дали е налице накърняване на добрите нрави не следва да обхваща договорените от страните суми. Дали две насрещни престации са еквиваленти следва да зависи единствено и пряко от волята на страните, и не следва да подлежи на външна преценка. Определената цена сама по себе си не трябва да се приема като накърняване на добрите нрави, което да влече нищожност. Към нея трябва да съществува някакъв допълнителен факт, който в съвкупност със завишения и размер би обусловил нарушаването на добрите нрави.

Такъв би бил случаят, ако някоя от страните по едно договорно правоотношение притежава надмощно положение спрямо отсрещната страна, поради което по-слабата страна се е съгласила при крайно неизгодни за нея условия. В този случай, в зависимост от степента на нееквивалентност на престациите, би бил нарушен принцът на свобода на договаряне поради накърняване на добрите нрави.

Ако единствено завишения размер на едно парично вземане бъде приет като достатъчно основание за нищожност, това би позволило длъжниците по договорни правоотношения умишлено да уговарят своите задължения в завишен размер, като по този начин на един бъдещ етап биха могли да се позоват на нищожността и по този начин да увредят своя кредитор.

Страните по делото сами и по собствена воля са определили размера на обезщетението, което тогава очевидно са смятали за справедливо. Те, също така, изрично са посочили и са се съгласили в чл.2, ал.1 от споразумението, че считат въпросното обезщетение за „дължима и достатъчна неустойка за неизпълнението на продавача“, като това е още един аргумент в подкрепа на застъпената от съда теза за свобода на договарянето.

Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63fc1f7d-7cb6-42af-bca7-8f7b225259d0