Определение № 169 от 23.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. К., 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № 20265100200304 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 4 – ал.6 от НПК.

С Постановление от 28.08.2026 год. на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - К. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 30/2024 год. по описа на ОСлО в ОП - К., водено за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Против постановлението за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от адв.Е. П. от гр.К. – повереник на А. Х. Х., Х. Е. А. и Б. Е. А., и трите наследници на пострадалия Е. Х. Х., всички от с.П., общ.Д., обл.К., като в жалбата се твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно – незаконосъобразно. В жалбата си жалбодателят сочи, че неправилно е определена приложимата нормативна уредба, като твърди, че съществен порок н а атакуваното постановление е нормативната основа, върху която е изграден анализа на поведение то на участниците в дърводобива на процесната дата. Това оплакване жалбодателят мотивира с обстоятелството, че в мотивите на постановлението многократно били обсъждани разпоредби на Правилника по безопасност на труда в горите о т 1999 год., включително чл.44, чл.128, чл.129, чл.198 и чл.199, като именно въз основа на т я х били направени правни изводи кои лица са изпълнили или нарушили задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Твърди, че към датата на произшествието - 07.10.2024 год., този правилник вече не бил действащ нормативен акт, тъй като от 10.05.2019 год. били в сила Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските 1 територии, утвърдени със Заповед № РД-09-354/08.04.2019 год. на Министъра на земеделието, храните и горите, като със същата заповед била отменена Заповед № РД-09-1153/16.09.1999 год. и утвърденият с нея Правилник по безопасност на труда в горите. Счита, че това обстоятелство е от принципно значение за производството по делото, тъй като при бланкетния характер на състава на престъплението по чл.123 от НК, следвало да бъдат установени конкретните действащи към момента на деянието правила, конкретният техен адресат, дължимото от него поведение и причинната връзка между неизпълнението на това поведение и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо било поведението на всички лица да бъде преценено спрямо действащите към 07.10.2024 год. Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, ЗЗБУТ, Кодекса на труда, Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., вътрешните правила и инструкции н а работодателя и останалата приложима нормативна уредба.

Твърди се в жалбата още, че не било установено кое лице е носило фактическата и нормативната отговорност за безопасно протичане на работния процес, с оглед безспорно установеното обстоятелство по делото, че на обекта не е имало определен технически ръководител или ръководител на работната група, който непосредствено да организира и контролира извършването на дейността; а в същото време се приемало, че липсата на такова лице няма причинно отношение към произшествието, тъй като работниците сами извършили оглед на терена преди започване на работа, като този извод бил произволен. Счита, че следвало по делото да бъде установено кой е бил длъжен да организира конкретната операция по извозването на дървесината; кой е бил длъжен непосредствено преди започване на работата да установи съществуващите опасности; кой е следвало да ръководи работната група; кой е следвало да следи за безопасното местоположение и движение па работниците при изтеглянето на дървесината; кой е бил длъжен да контролира използването на личните предпазни средства на обекта и кое конкретно лице фактически е изпълнявало тези функции, като неизясняването на горепосочените въпроси не позволявало да бъде направен категоричен извод за липса на престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Жалбодателят развива подробни съображения в жалбата си и относно поведението на пострадалия, като счита, че същото не изключва само по себе си отговорността на други лица. Твърди, че прокурорът бил приел, че няма 2 извършено престъпление п о чл.123 ал.1 от НК, тъй като непосредствена причина за инцидента било поведението на самия пострадал, който след започване на изтеглянето на дървото се придвижил към трактора, променил е местоположението с и и така сам се е поставил в положение, при което не е могъл да бъде наблюдаван товара и опасностите по пътя му, както и че пострадалият по време на инцидента е бил без каска.

Сочи се в жалбата също, че въпреки, че от доказателствата по делото б и л и установени множество нарушения от страна на работодателя /отговорните лица/ при организиране на дърводобивната дейност - липса на определен технически ръководител или бригадир на обекта; липса на първоначален инструктаж и инструктаж на работното място, както и липса на ежедневен инструктаж в деня на инцидента, необосновано прокурорът е приел, че всички горепосочени нарушения, свързани със законови предвидени минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя, са несъществени и не са в пряка причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат - смъртта н а пострадалия.

Жалбодателят счита, че изводът на прокурора в атакуваното постановление за липса на причинна връзка между множеството нарушения от страна на работодателя /отговорните л и ц а / при организиране на дърводобивната дейност, не следвал автоматично о т това, че пострадалият също е нарушил правила за безопасност н а труда, тъй като при данни за извършено престъпление п о чл.123 от Н К трябвало отделно да се изследва дали изпълнението на конкретните задължения за организация, инструктаж, контрол и ръководство на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - дърводобивна дейност, би предотвратило или съществено н а м а л и л о р и с к а от настъпване на резултата, като съпричиняването от страна на пострадалия на вредоносния резултат само по себе си не изключвало непредпазливата наказателна отговорност на друго лице. Поведението на пострадалия не прекъсвало непременно причинната връзка. Сочи, че дори и да се приеме изцяло фактическата теза на прокурора ч е пострадалият се е придвижил към трактора, минал е от другата страна, изгубил е визуален контакт с товара и не е носел каска, то от това не следвало автоматично, че няма причинно релевантно нарушение на друго лице , като трябвало да бъде изследвано дали правилната организация, контрол, инструктаж и предварително обезопасяване биха предотвратили самото 3 поставяне на пострадалия в тази опасна ситуация.

Жалбодателят излага в жалбата си доводи, че приносът на пострадалия и причинната връзка между нарушението на правилата за безопасност от страна на друго лице и настъпилият вредоносен резултат с а различни правни въпроси, като за да бъде поведението на пострадалия възприето като основание за изключване на причинната връзка с всички останали установени н а р у ш е н и я , с л е д в а л о да бъде о б о с н о в а н о з а щ о то представлява самостоятелен, достатъчен и изключващ останалите фактори причинен механизъм, какъвто анализ в постановлението на прокурора липсвал. По делото не било изследвано д а л и именно липсата на непосредствен ръководител и контрол е позволила на пострадалия да се придвижи в опасната зона след започване на операцията по закачване и издърпване н а дървото с трактора; не било изследвано д а л и п р и надлежно установяване и предварително обезопасяване на опасното дърво, неговото местоположение въобще би имало значение; не било изследвано дали при надлежно проведено обучение и инструктаж пострадалият би предприел същото движение, подробно описано в постановлението, поради което жалбодателят счита, че поведението на пострадалия е било разгледано изолирано от организацията на трудовия процес, вместо к а т о един от възможните фактори от общия причинен механизъм.

Сочи се в жалбата още, че не било изяснено защо обективно опасното дърво не е било установено и обезопасено преди започване на работата, като съществувало съществено противоречие в атакуваното постановление относно т.нар. опасно /сухо дърво/, което е паднало върху пострадалия и е причинило смъртта му - от една страна се приемало, че дървото не било маркирано като опасно и степента на гниене е била непредвидима, а в назначената лесотехническа експертиза било прието, че е налице „обективна опасност за работещите в неговия обсег“, защото степента на гниене и посоката на падането били непредсказуеми, като именно реализирането на тази опасност е довела до вредоносния резултат, тъй като при изтеглянето на отсеченото дърво, опасното дърво се прекършило и нанесло тежките травматични увреждания на пострадалия. Жалбодателят счита, че това несъмнено имало значение за установяване на важни факти и обстоятелства по делото, както и необходимост да се отговори на въпроса: кое длъжностно лице 4 е било длъжно да организира предварителния оглед, оценката на риска и обезопасяването на сечището, като ако е имало надлежно организиран и компетентно ръководен процес, трябвало ли е тази обективна опасност да бъде установена и неутрализирана преди започването на извозването на дървесината? Счита, че не е достатъчно възприетото от прокурора в атакуваното постановление, ч е дървото не е било предварително маркирано като опасно, а точно обратното - ако опасностите се установявали само по предварителна маркировка, губели смисъл задълженията н а работодателя за оглед и контрол непосредствено преди започване на работа.

Жалбодателят намира за необосновано приетото от прокурора - че нямало значение, че на обекта не е имало определен технически ръководител или бригадир, защото работниците предварително били обходили сечището в дена на инцидента, тъй като фактически замествало нормативно предвидения организационен контрол с преценката на самите работници. Счита, че в случая били налице нарушения на разпоредби, свързани с безопасната организация н а труда в дърводобива. Безспорно било установено п о делото, че работодателят не бил определил ръководител или бригадир на дървосекачите, като това не можело да бъде отминато само с констатацията, че фирмата сама решавала дали да назначи технически ръководител, като по делото трябвало да се установи кой конкретно е носил нормативното задължение да ръководи и контролира дърводобива на конкретния обект, тъй като за определяне на субекта на престъплението п о чл.123 от НК значение имало не просто наименованието на длъжността, а фактически изпълняваните функции, права и задължения.

Жалбодателят сочи в жалбата си още, че в хода на разследването били установени нарушения във връзка с обучението и инструктажа, проведени на пострадалия. Установено било обстоятелството, че подписът, положен срещу името на Е. Х. в книгата за инструктаж за 07.10.2024 год. не е бил изпълнен от него, съгласно заключението на назначената почеркова експертиза, като жалбодателят намира, че това обстоятелство н е можело да бъде третирано като несъществено, тъй като поражда въпроси не само относно фактическото провеждане на инструктажа, но и относно достоверността на документацията за безопасност на труда и реалния начин, по който работодателят е изпълнявал задълженията си по организация и контрол на безопасността на труда.

Същевременно прокурорът приемал поведението на самия пострадал като 5 основна причина за произшествието, тъй като той не бил спазил определени правила за безопасно поведение. Счита, че в този смисъл било налице очевидно противоречие в изводите на прокурора - от една страна се приемало, ч е работникът е причинил произшествието, чрез неспазване на правилата за безопасност на труда, а от друга страна не било изследвано в необходимата пълнота дали същият този работник е бил надлежно обучен и инструктиран за тези конкретни правила и дали работодателят е упражнявал реален контрол върху спазването им. Посочил е, че за да прекрати досъдебното производство прокурорът бил приел, че нарушенията н а работодателя при първоначалния инструктаж от 03.01.2024 г о д . н я м а л и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото били извършени „6 месеца и 4 д н и “ преди инцидента, но според жалбодателя самата времева отдалеченост не е юридически аргумент за липса на причинност, а въпросът бил какво е трябвало да бъде обучен работника да прави именно при тази операция, при която е възникнал инцидента, и дали липсата на надлежно обучение е било свързано с поведението му на 07.10.2024 г од. От съществено значение били какви знания и практически правила за безопасност на труда е следвало да придобие пострадалия и би ли предприел поведението, което прокурора му вменява като причина за инцидента, ако тези задължения по обучение, инструктаж и непосредствен контрол са били надлежно изпълнени.