Разпореждане № 20869 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20869 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110103787 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 129 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 45185 от 12.02.2026 г., депозирана от П. О. Х. и Е. О. Х. чрез адв. Х. срещу В. А. Х. за следните претенции:

1. да се намали извършеното от Август Василев Х. в полза на ответницата В. А. Х. дарение, обективирано в нотариален акт № 109, том 10, рег. № 06663, дело № 484, на нотариус Мариела Калоянова, с район на действие СРС, като се възстанови запазената част на ищците до размера на разполагаемата част, а именно по 1/9 идеална част от процесния недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 28 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост -3“, блок № 367, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 28;

2. да се осъди ответницата да предаде владението на възстановените идеални части;

3. да се осъди ответницата да заплати на всеки от ищците обезщетение за лишаване от ползване на 1/18 идеална част за петгодишен период до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното плащане;

4. да се осъди ответницата да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение за лишаване от ползване на 1/18 идеална част от имота, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до преустановяване на изключителното ползване, ведно със законна лихва до окончателното плащане;

5. да се осъди ответницата да заплати на всеки от ищците обезщетение за лишаване от ползване на 1/9 идеална част, считано от датата на признаване на собствеността до преустановяване на изключителното ползване, ведно със законната лихва до окончателното плащане, чрез налагане на възбрана върху 2/9 идеална част от гореописания недвижим имот, предмет на дарението, тъй като ако ответницата прехвърли имота на трето лице, за ищците ще бъде невъзможно да получат правата си.

1

На първо място – ищцовата страна твърди, че за всеки от двамата ищци е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от по 1/9 идеална част от имота за всеки от двамата. На следващо място обаче ищците претендират ответницата да бъде осъдена да им предаде владението върху така запазените идеални части, което на практика означава релевиране на втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС /ревандикация/, едновременното съчетаване на двата иска е недопустимо.

С оглед уважаването на иска по чл. 30 ЗН и възстановяване на накърнената запазена част на ищците по реда на чл. 34 и чл. 36 ЗН не е налице съсобственост между страните по отношение на имотите, които са въведени като предмет на спора. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І г. о. на ВКС, когато в резултат на уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите са две – или намалението да се извърши в дробна част, само по правилата на чл. 32-34 ЗН, при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника или при прилагане на правилата на чл. 36 ЗН, които целят избягване на съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта. Едновременно намаление в дробна част и връщане на същата вещ в наследството е недопустимо, тъй като това би довело до противоречие в диспозитива (в този смисъл вж. Определение № 1675 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2022 г., II г. о., ГК).

Некоректно са заявени и претенциите за обезщетяване на ищците с оглед невъзможността им да се ползват от собствените им идеални части от имота. Ищците завеждат три отделни осъдителни претенции, като на практика всяка от тях е недопустимо формулирана, при следните доводи. Претендира се от съда „да се осъди ответницата да заплати на всеки от ищците обезщетение за лишаване от ползване на 1/18 идеална част за петгодишен период до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното плащане“ – още на първо четене става ясно, че ищците не са посочили конкретна сума, която всеки от двамата претендира, неясно е и за какъв екзактно период претендират неясната сума /с начален и краен ден на периода/. Следващата претенция, сезирала съда е „да се осъди ответницата да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение за лишаване от ползване на 1/18 идеална част от имота, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до преустановяване на изключителното ползване, ведно със законна лихва до окончателното плащане“ – същата не само е неразбираемо формулирана, но и индикира на дублиране с предходната претенция. Тук също отсъства ясно посочен период /с начална и крайна дата/, по отношение на която се релевира осъдителната претенция, както и нарочна сума. Най-сетне, от съда се иска „да се осъди ответницата да заплати на всеки от ищците обезщетение за лишаване от ползване на 1/9 идеална част, считано от датата на признаване на собствеността до преустановяване на изключителното ползване, ведно със законната лихва до окончателното плащане“ – искането е недопустимо 2 по причини, идентични с коментираното от съда по отношение на останалите две претенции за обезщетяване.

Първо - идеята на чл. 31, ал. 2 ЗС произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Понятието "ползи на общата вещ" по чл. 30, ал. 3 ЗС е с пошироко съдържание от понятието "използване на общата вещ" по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. За разлика от чл.

30, ал. 3 ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид само личното ползване на съсобствената вещ. Касае се за такова служене със съсобствена вещ, при което последната не се използва като средство за производство или стока, нито съсобственикът, който я ползва събира някакви доходи от нея, а извлича полза само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта. "Лишени от ползата съсобственици" по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС са съсобствениците, които изцяло или отчасти не упражняват ползване, респ. не си служат с общата вещ поради това, че намиращите се в имота съсобственици го използват в обем, който надхвърля техните квоти или дялове. Вземането за обезщетение на съсобственика, който не си служи с вещта срещу съсобственика, който я използва по свои нужди, представлява граждански плод от правото на собственост на съсобственикакредитор върху общия имот. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността (вж.

Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 803/2008 г., II г. о., ГК).

Второ - при делба на съсобствена вещ между съделителите могат да възникнат спорове, произтичащи от лишаването на някои от тях от ползването на вещта. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда възможност в тези случаи да се иска присъждане на парично обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според притежаваните права. Материална предпоставка за уважаване на това искане е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Поканата може да бъде отправена преди завеждане на делото за делба, както и с исковата молба или в хода на висящото производство, най-късно в първото заседание от втората фаза на делбата. От деня на писменото поискване текат и законни лихви върху дължимата сума. При предявяване на вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС с исковата молба или в хода на висящото дело за делба погасителната давност се прекъсва, съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, а след това давност не тече, съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производство по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението по втората фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата.

Във втория случай съдът присъжда обезщетение за предходен период, считано от отправянето на писмената покана до съдебното предявяване на претенцията. Когато ВКС се произнася по жалба срещу въззивно определение, което е имало за предмет съдебния акт на 3 първата инстанция по чл. 344, ал. 2 ГПК, по необходимост той взема отношение по въпросите кога е отправена писмената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, кога е заявено в процеса искането за присъждане на обезщетението, за кой период се дължи обезщетение като привременна мярка и за кой период съдът следва да се произнесе с решението по втората фаза на делбата. Това произнасяне е задължително за първоинстанционния съд в случаите, когато той трябва да се произнесе допълнително във втората фаза на делбата за част от претенцията, която не може да бъде разгледана в производството по чл. 344, ал. 2 ГПК поради неговия ограничен времеви обхват. Недопустимо е по тези въпроси да има противоречие между съдебните актове, постановени в различните производства (така прието и в Решение № 48 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2017 г., I г. о., ГК).

Трето – претендира се вписване на настоящата искова молба. Искането е неоснователно, доколкото исковата молба по чл. 30 ЗН не подлежи на вписване. Иcĸът зa нaмaлявaнe нa дapeниe, нa ocнoвaниe чл. 30, aл. 1 ЗH, нe e иcĸ зa зaщитa нa вeщнo пpaвo, пopaди ĸoeтo и пpи липcaтa нa изиcĸвaнe в зaĸoнa, иcĸoвaтa мoлбa пo чл. 30, aл. 1 ЗH нe пoдлeжи нa впиcвaнe (така и Опpeдeлeниe № 35/28.01.2014 г. o ч.гp.д. № 15/2014 г. нa BKC, 2 г.o.).

С оглед констатираните от съда нередовности, в приложение на вмененото му в чл.

101, ал. 2 ГПК задължение, а имено да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и да указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката, настоящият съдебен състав ще укаже на ищците какво следва да направят, за да бъде настоящият съдебен процес допустим.

Същевременно ищците следва да бъдат предупредени за неблагоприятните последици, които ще понесат при липса на срочно, цялостно и точно изпълнение на дадените от съда указания – връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищците П. О. Х. и Е. О. Х., чрез адв. Х., в 1-седмичен срок от съобщението да отстранят констатираните от съда нередовности на исковата молба, като:

- обосноват правния си интерес от едновременно въведеното искане, наред с исковете по чл.

30 ЗН, да се осъди ответницата да предаде владението на възстановените идеални части, с оглед недопустимостта на едновременното разглеждане на иск по чл. 30 ЗН и чл. 108 ЗС в настоящото производство;

- да формулират надлежно осъдителните искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, като посочат сума, която всеки от двамата ищци претендира от ответницата, период с екзактно посочена начална и крайна дата на същия, както и фактическите твърдения, оправдаващи това искане, като 4 съобразят, че е недопустимо да претендират общо осъждане за притежаваните съвместно от двамата ищци 1/18 идеални части и отделно осъждане за притежаване на собствените на всеки от тях 1/9 идеална част, тъй като на практика е налице припокриване на двете осъдителни претенции, насочени срещу едно и също лице – ответницата, както и като съобразят, че срокът на тази претенция не може да бъде бъдеща такава и неопределена (напр. както се сочи в исковата молба „датата на признаване на собствеността“), доколкото в случая не може да се касае за претенция по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, която единствено може да се разглежда в едно делбено производство, каквото настоящото не е, поне с оглед твърденията, изложени в сезиращата съда искова молба;