Определение № 1771 от 09.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 09.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002900664 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Т. К. чрез процесуалния му пълномощник – адв. П. К., срещу въззивното решение № 346 от 09.10.2024 г., постановено по в.т.д. № 292/2024г. на АС – Пловдив, в частта му, с която е отменено решение № 8 от 04.01.2024г. постановено по т.д.№ 445/2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която е осъден ответникът ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД да заплати на касатора обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 31.05.2022 г., над сумата от 35 000 лв. до присъдения размер от 49 000 лв., и е отхвърлен иска за този размер, като е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 49 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., предявен като частичен иск от 90 000 лв., както и относно иска за имуществени вреди за разликата над сумата от 6236,74 лв., намалена поради съпричиняване 30% до пълния предявен размер от сумата от 8909,63 лв.

Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и че е очевидно неправилно.

1

Твърди, че въззивният акт се състои в цитиране на аргументи от страните, но липсвал собствен фактически и правен анализ на доказателствата от съда.

Поддържа, че съдът не е посочил каквото и да е нарушение от страна на пострадалия, в което да се изразява съпричиняването. Според касатора справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди не е определен от съда съгласно чл. 52 ЗЗД, тъй като решението съдържа само един субективен извод, без никакви фактически и правни аргументи, които да го мотивират. Счита, че не става ясно защо въззивният съд намалява размера на обезщетението от 70 000 лв. на 50 000 лв., като твърди, че не е отчел възрастта и здравословното състояние на ищеца преди ПТП, както и че в резултат на многофрагментното счупване, което е получил, са му поставени 6 броя метални плаки и 18 броя винтове. Поддържа, че не е отчетено, че повече от година след инцидента, не е възстановен напълно, има оток, болки, ограничени движения и скъсяване на крайника. Следвало да се вземе предвид, че предстоят и хирургически операции за отстраняване на металните остеосинтези, които ще доведат до нов период от възстановяване и рехабилитация. Излага подробни аргументи във връзка с мотивите по първоинстанционното решение, като сочи, че липсва съпричиняване, тъй като не са налице нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, отмЯ.та му и уважаване на иска в пълния предявен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като поставя следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?;

2. „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?“;

3. „Несъответствието на фактическите изводи на съда, както на правните 2 изводи, така и на установените по делото доказателства и факти, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?“;

4. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС 4/1968г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и да обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“?;

5. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно параграф 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития, години преди това и след това?“;

6. „Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението, и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни – доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?;

7. „Процесуалният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания в чл. 269, изр.2 ГПК размер?“;

8. „Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя и другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви, или е необходимо да се обосноват и изложат и 3 съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?“;

9. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?“;

10. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразното определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?“

По първите два процесуални въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 2 на ТР №1/2013г. на ОСТГК на ВКС, т. 19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. №5488/2013г. на ВКС, 4 г.о. и др., по третия – в противоречие с т.12 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, по четвърти въпрос – противно на ППВС 4/1968г. на ВС, решение №151/12.11.2013г. по т.д.

№486/2012г., 2 т.о., ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д. №2998/2013г., на ВКС, 1 т.о., решение №28/09.04.2014г. по т.д. №1948/2013г. на ВКС, 2 т.о. и др.; по петия въпрос – отново в противоречие с ППВС 4/1968г. на ВС, както и решение на ВКС № 1/26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, 2 т.о., решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, 2 т.о., решение № 23/25.03.2014г. по т.д. №1154/2013г. на ВКС, 2 т.о., решение № 157/28.10.2014г. по т.д. №3040/2014г. на ВКС, 2 т.о. и др.; по шести, седми и осми въпрос – противно на решение № 163/04.10.2016г. по т.д. №3456/2015г., 1 т.о. на ВКС и т. 19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, а по последните два въпроса – в противоречие с решение № 147/05.12.2017г. по т.д. №60341/2016г., 1 г.о., решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, 2 т.о., решение № 16/04.02.2014г. по т.д. №1858/2013г. на ВКС, 1 т.о. и други.

Ответникът по касационната жалба - ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 07.01.2025г., подаден чрез процесуалните му пълномощници – адвокат Л. М. и адвокат Мирослав Моллов. Счита, че жалбата в частта относно иска за 4 имуществени вреди е недопустима на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е под прага за търговски дела, а в останалата част – неоснователна.

Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на касационната жалба в частта по иска за имуществени вреди, тъй като същият е предявен за сумата от 8 909,63 лв., която е над предвидения в чл.280, ал.1, т.3 ГПК праг за касационно обжалване, при отчитане на факта, че ищецът е физическо лице, явява се потребител, не е налице спор между търговци и делото е гражданско по характер.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31.05.2022г., в гр. Казанлък, на бул.„Христо Ботев“, на кръстовището с ул.

„Патриарх Евтимий", водачът на лекия автомобил марка „Форд", модел „Фокус" - Димчо Митев Димитров, е реализирал ПТП с движещото се МПС мотоциклет, марка „Сузуки", управлявано от ищеца - Т. Т. К.. Приел е, че наказателното производство е приключило със сключено споразумение по НОХД № 727/23 по описа на РС - Казанлък, с което Димчо Митев Димитров е признат за виновен за описаното деяние, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Т. К., изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник /на десен крак/, за срок от около 7 - 8 месеца - престъпление по чл.

343, ал.1, б. „б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Приел е, че не се спори относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за виновния водач на автомобила и че пострадалият е предявил претенцията си по описаната преписка пред застрахователя.

По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за 5 неимуществени вреди, съдът е приел, че ищецът е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване с разместване на костите на дясната подбедрица в крайната част, което е довело до трайно затруднение на движението на десния крайник и е било проведено оперативно лечение, както и медикаментозно лечение с антибиотици, антикоагуланти и симптоматични средства. Възприел е, че към момента на изследване от експертизата счупените костни структури на пострадалия крак на ищеца са зараснали, но поставените метални импланти не са отстранени, като отстраняването им е по преценка на лекуващ лекар, но би наложило втора операция. Приел е, че основната функция на крайника – ходене е възстановена, но е затруднена по причина на ограничена флексия, както и на екстензия в крайната фаза, т.е. налице е полуподвижност в дясната глезенна става, което се дължи на наличието на метални импланти, а след тяхното изваждане би трябвало да се проведе рехабилитация за довъзстановяване на пълния обем движения в глезена. От обсъдените показания на свидетелите съдът е възприел, че ищецът работи, но не пълноценно, а до обяд, тъй като кракът му отичал, променен е начина на живот на семейството му след процесното ПТП, както и че ищецът има постоянни болки в крака, оток на пострадалия крак, трудно се качвал и слизал по стълби. При преценка на вида и характера на полученото от ищеца телесно увреждане, възстановителния период, на интензитета и продължителността на претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания, данните за актуалния му физически статус досежно полученото увреждане на крайника, възрастта към момента на настъпване на произшествието /48 години/, а също и при съобразяване на самия момент на настъпване на произшествието и на социално икономическата конюнктура в страната към този момент, въззивният съд е приел, че справедливият по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществените вреди възлиза на 50 000 лв.