Решение № 146 от 06.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502668 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №262041 от 21.06.2022г., постановено по гр.дело №10460/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-ти състав, е осъден Х. А. П. да заплати на К. Г. Б., на основание чл. 79 ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр чл.

284 ал. 2 З от ЗД сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва от 01.10.2020г. ( датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК разноски в размер на 11 450 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Х. А. П., с която се обжалва съдебно решение № 262041 от 21.06.2022г., постановено по гр.дело № 10460/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-ти състав изцяло.

Изложени са съображения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения и неправилна преценка на събраните доказателства по делото. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и в нарушение на процесуалните правила е постановил обжалваното решение, като не е съобразил и обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, вкл. и доказателствената тежест на направено от въззиваемата извънсъдебно признание на неизгодни за нея 1 факти.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните има сключен договор за поръчка, поради което неправилно и незаконосъобразно е приел, че за ответника възниква задължение за заплащане на ищцата на процесната сума. Твърди се, че отрицателният факт, че между страните не е сключен договор за поръчка, се доказва и от представените писмени доказателства: два броя платежни нареждания, с които е преведа процесната сума и в които не е отбелязано, че процесната сума от 100000 лева е преведа по договор за поръчка.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземането не е погасено по давност.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение №262041 от 21.06.2022г., постановено по гр.дело №10460/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-ти състав, изцяло и да отхвърли предявения главен иск и предявените при условие на евентуалност искове за връщане на процесната сума, дадена по договор за неправилен влог или по договор за заем. Претендира разноски, съобразно представен списък.

Въззиваемата страна, К. Г. Б. чрез процесуалния си представител адв.Т. депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба. Излага подробно становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. Представеният с въззивната жалба сигнал до СРП, няма качеството на писмено доказателство, относимо към съществото на спора, поради което и настоящият съдебен състав не обсъжда същия.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от представеното писмено доказателство- платежно нареждане с дата 18.904.2013г., от което е видно, че К. П. е превела по сметка на Х. А. П. сумата от 100 000 лева. Като основание за превода е записано захранване на сметка.

2

Спорен е въпросът между страните на какво основание е преведена посочената сума: ищцата твърди, че сумата е преведа по договор за поръчка, евентуално по договор за неправилен влог, евентуално по договор за заем, сключен между нея и жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство.

Ответникът не оспорва факта, че е получил сумата, но оспорва факта че е получил същата на основание договор за поръчка, евентуално договор за неправилен влог или договор за заем. Твърди, че получената сума е част от общи семейни средства ( не се спори, че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен на 12.07.2017г.), придобити по време на брака от дейността на дружеството „СИБИЛА 99“ ЕООД, в което ответникът е имал качеството на „скрит съдружник“, които средства са били поделени доброволно между бившите съпрузи.

В първоинстанционното производство са били събрани множество доказателства, писмени и гласни, и от двете страни. Била е допусната и приета ССчЕ. Настоящият съдебен състав кредитира всички, събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства,като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Х. А. П. е неоснователна.

В първоинстанционното производство е бил предявен иск с правно осн.

3 чл.280 ал.1 от ЗЗД и правилно този иск е бил така квалифициран и разгледан от първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правопораждащият облигационните отношения между страните ЮФ е договор за поръчка.

Договорът за поръчка е уреден от разп. на чл.280 и сл. от ЗЗД. С договора за поръчка довереникът (наречен още мандатар) се задължава да извърши определени правни действия от свое име за сметка на доверителя (наречен още мандант). Когато към договора за поръчка или в изпълнение на този договор манданта упълномощи изрично мандатаря с дадените по договора права, то мандатарят придобива и качеството на пълномощник и действа от чуждо име и за чужда сметка. В случая такова писмено упълномощаване няма.

Предмет на договора за поръчка е извършването на определени правни действия. Правните действия могат да бъдат общо или единично посочени, което определя мандата като общ или частен. В случая се твърди от ищцата,че договорът за поръчка е за извършване на конкретно правно действие, еднократно – сключване на договор за влог на парични средства, предоставени му от доверителя, от довереника с конкретна банка.

Договорът за поръчка е консенсуален и неформален, т.е. за сключването на действителен договор за поръчка не се изисква задължителна писмена форма. Писмената форма е задължителна единствено, когато предмет на договора за поръчка са вещни права и то при условието на чл.37 от ЗЗД. В случая предмет на договора за поръчка, както се твърди от ищцата, е управление на парични средства, т.е. за действителност на договора не се изисква писмена форма, нито за договора, нито за евентуално упълномощаване на довереника от доверителя.

Доказването на сключването на договор за поръчка може да бъде извършено с всички доказателствени средства и също не се изисква задължителна писмена форма, т.е. ищцата следва по пътя на пълното и главно доказване, с писмени и гласни доказателства да докаже съществуването на отношения между нея и ответника по договор за поръчка досежно процесната сума. Доказателствената тежест е изцяло за ищцовата страна. За доказване на твърдените от нея обстоятелства ищцата се позовава на показанията на свид.

Л. Г., без родство Е. Б., майка на ищцата и М. М., без родство. Представя и 4 писмени доказателства.

Възражението на ответника, че между страните не съществуват облигационни отношения, породени от сключен договор за поръчка, с се основават на твърдения от ответника отрицателен факт, че такъв договор не е сключен, но само това твърдение няма надлежна доказателствена сила да обори твърденията на ищцата. В случая ответникът твърди още, че сумата от 100 000лв. е получена от него, като дял от общи семейни средства, получени от дейността на дружеството „СИБИЛА 99“ ЕООД. За доказване на това обстоятелство, ответникът се позовава на показанията на свид. В. Н., без родство, и на извънсъдебни признания на ищцата на неизгодни за нея факти.

Съдът, след като съобрази всички доказателства, ангажирани от страните, в т.ч. и всички свидетелски показания, вкл. показанията на свид. Е.

Б., съобразени и с разп. на чл.172 от ГПК, като съобрази и посочената от жалбоподателя задължителна съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав напълно споделя, намира че ищцата при условията на пълно и главно доказване е доказала, че между нея и жалбоподателя са съществували облигационни отношения по договор за поръчка досежно управление на сумата от 100 000 лв.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на всички свидетели; те не си противоречат. Свидетелите Л. Г., дългогодишен счетоводител на дружеството „СИБИЛА 99“ ЕООД категорично заявява в показанията си, че сумата от 100 000лв. е предоставена от К. Б. на Х. П. за сключване на договор за влог с конкретно посочена банка от името и за сметка на К. Б.. Същият факт се установява и от свид. Е. Б.. Свидетелите М. М. и В.

Н. заявяват, че не могат да установят този факт, но и не установяват други факти, които да противоречат на изложените факти в показанията на свид. Г. и Б..

Фактът, че между страните по делото е бил сключен договор за поръчка за управление на сумата от 100 000 лв. се доказва по косвен начин и от представените писмени доказателства: Протокол от 02.04.2013г. и Договор за предоставяне на временно свободни финансови средства, сключен на 01.04.2013г. и платежно нареждане от 18.04.2013г., с което е наредена сумата от 100 000лв. от ищцата по сметка на ответника, както и от представения за констатация от ответната страна Договор за банков влог от 18.04.2013г., 5 сключен между ответника Х. П. и

100 000лв..

„ПРОКРЕДИТБАНК“ АД за сумата от

Писмените доказателства разгледани сами по себе си имат иницииращ характер, но съобразени в съвкупност със свидетелските показания доказват по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, че между ищцата К. П. и ответника Х. П. са съществували облигационни отношения по договор за поръчка с предмет управление на сумата от 100 000лв.

Съдът не приема за доказано възражението на жалбоподателя, че сумата от 100 000лв. е получена от него като дял от общи семейни парични средства, с произход от дейността на дружеството „СИБИЛА 99 „ ЕООД, т.к. този факт не се доказа нито от показанията на свид. В. Н., нито от обстоятелството, че в платежното нареждане, с което е преведена процесната сума на жалбоподателя, е записано захранване на сметка, а не превод по договор за поръчка. Съдът приема за доказан факта, че жалбоподателтя е работил в посоченото ЕООД и е възможно с дейността си да е допринесъл значително за реализиране на печалба на дружеството, но видно от заключението на ССчЕ, сумата от 100 000лв. не е осчетоводена нито като дивидент, нито като друг вид парични средства на дружеството.

Видно е, че сумата от 100 000 лв. е преведа на Х. П. от К. Б. в лично качество, като ФЛ, а не от дружеството или от К. Б. в качеството й на представляващ и/или управляващ дружеството.

Или, предвид изложеното, съдът приема че между страните по делото е бил сключен договор за частен мандат досежно за управлението на сумата от 100 000лв., преведена от К. Б. на Х. П. на 18.04.2013г. Договорът е бил безсрочен и е бил прекратен едностранно с надлежно отправена покана от доверителя К. Б. към довереника Х. П.. Получаването на поканата не се оспорва от Х. П.. След получаване на поканата на 20.07.2020г. сумата не е върната от довереника на доверителя и предявеният иск с правно осн. чр.280 ал.2 от ЗЗД е основателен и доказан.