Решение № 735 от 12.12.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 198/2024
- Вид
- Решение № 735
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 3, ал. 4 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 9 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 735 гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жива Декова
Членове:
Александър Цонев
Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002100198 по описа за 2024 година
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Е. и Е. З. И., чрез общите им пълномощници адвокати И. и Ц., против решение № 88 от 12.05.2023 г. по гр. д. № 386/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново).
Ответниците по жалба Б. Б. Е. и С. Л. Е., чрез общия им пълномощник адв. Ч., считат, че няма основания за допускане на касационен контрол. По същество намират жалбата за неоснователна. Претендират разноски.
С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е потвърдено решение № 144 от 02.05.2022 г. по гр. д. № 244/2021 г. на Окръжен съд – Русе (ОС – Русе) в частта, с която по иск на Б. Б. Е. и С. Л. Е. е прогласена нищожността на договор за аренда от 24.06.2015 г., сключен между ответниците А. С. Е. и Е. З. И., вписан в Служба по вписванията – [населено място] с вх. рег. № 7959/25.06.2015 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, по отношение на следните земеделски имоти, собственост на ищците: 1/ поземлен имот (ПИ) с идентификатор ..., с площ от 6002 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Т. г.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 2/ ПИ с идентификатор ..., с площ от 5252 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ч.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 3/ ПИ с идентификатор ... - с площ от 10 004 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ч.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот...; 4/ ПИ имот с 1 идентификатор ..., с площ от 7252 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ю.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ..; 5/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5501 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „П. п.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 6/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5001 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „К.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 7/ ПИ с идентификатор ..., с площ 6002 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Д. ш.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ... 8/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3550 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Д. ш.“, с трайно предназначение нива, образуван от имот ...; 9/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3550 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Д. ш.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 10/ ПИ с идентификатор ..., с площ от 4501 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Г.“, с трайно предназначение нива, образуван от имот ...; 11/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3360 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Ч.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 12/ ПИ с идентификатор ..., с площ 4707 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Г.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 13/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3501 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м.
„"М. д.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 14/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5001 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „М. д.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 15/ ПИ с идентификатор ..., с площ 5124 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Е. п.“, с трайно предназначение нива, образуван от имот ...; 16/ ПИ с идентификатор ..., с площ от 3101 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „И.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 17/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3501 кв. м, находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот ...; 18/ ПИ с идентификатор ..., с площ 3527 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „К.“, с трайно предназначение - нива, образуван от имот .../ ПИ с идентификатор ..., с площ 20012 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „О. б.“, с трайно предназначение нива, образуван от имот ...; 20/ ПИ имот с идентификатор ..., с площ 8336 кв. м., нива в м.
„Ч.“ по КВС на [населено място] поле, образуван от имот... и ../ ПИ с идентификатор ..., с площ 3001 кв. м., находящ се в землището на [населено място] поле, м. „Т. г.“, образуван от имот ...,; Е. З. И. е осъден да върне на Б. Б. Е. и С. Л. Е. собствените им земеделски имоти, предмет на договора за аренда, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и са присъдени разноски на ищците.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищците Б. Б. Е. и С.
Л. Е. и ответницата А. С. Е. и нейния съпруг Е. Ф. Е. са развивали съвместна търговска дейност – купували са земеделски земи в съсобственост и са ги обработвали; през 2013 г. в отношенията им настъпил разрив, а през 2014 г. започнали преговори между страните за доброволно уреждане на отношенията; на 24.06.2015 г. е сключен договор за аренда, по силата на който арендодателят А. С. Е. предоставила на арендатора Е. З. И. (неин зет – съпруг на дъщеря й) за временно ползване земеделски земи, находящи се в землището на 2
[населено място] поле, в землището на [населено място] и в землището на [населено място], за срок от 30 години; постигнато е съгласие – чл. 2 от договора, арендното плащане да е в размер на 30 лв./дка. Констатирал е, че в производство по съдебна делба по гр. д. № 4415/2016 г. на Районен съд – Русе от имотите, предмет на договора за аренда, са образувани нови имоти и в дял на ищците Б. Б. Е. и С. Л. Е. са възложени изрично посочени в решението имоти, находящи се в землището на [населено място] поле, [населено място] и [населено място] (съгласно одобрена спогодба по гр. д. № 609/2019 г. на ОС – Русе). Съдът е възприел заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, според което средното арендно плащане към 2015 г. (годината на сключване на процесния договор) за землището на [населено място] поле възлиза на 58 лв./дка - по данни на НСИ, а по данни от общинската служба по земеделие – [населено място] поле наемите за земите в землищата на [населено място] и [населено място] поле са от 50 - 60 лв./дка като за [населено място] те са 45 – 50 лв./дка. Установено е също по делото, че за срок от една стопанска година (2019/2020 г.) имотите, предмет на процесния договор за аренда, са били преотдадени за ползване от арендатора по съглашението и ответник по делото – Е. З. И. на „А. а.“ ЕООД с договор за пренаемане от 25.12.2019 г. Управител на това дружество пък е А. С. Е., а едноличен собственик на капитала му е нейният съпруг Е. Е.. Уговорената по договора наемна цена е 30 лв./дка. Посочено е, че с договор за наем от 13.07.2015 г. ищецът Е. е предоставил на „Х.“ ЕООД ползването на недвижими имоти в землището на [населено място] поле – стопански двор, за срок от 10 стопански години срещу наемна цена от 500 лв. годишно. Едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е Л. Л. – син на ищците. Съобразени са и данните, изнесени в показанията на разпитаните свидетели, сочещи, че отношенията между двете семейства – на ищците Е. и ответницата Е., по повод съвместната обработка на земеделска земя се влошили през 2013 г. и те започнали разговори за доброволна подялба на имущество и стопански инвентар. Особено спорен бил въпросът с изградения с общи пари в стопанския двор на [населено място] поле склад, тъй като строителството му се извършило въз основа на учредено право на строеж в полза на ищеца Е., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Шанс“. Установено е също, че ищецът Е. узнал за сключването на процесния договор за аренда през 2015 г. и много се изненадал и ядосал, като заявил, че не трябва да се обработват наетите с него земи.
За да приеме предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за основателен и доказан, съставът на втората съдебна инстанция е съобразил разясненията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС, както и съдебната практика, съгласно която не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Отчел е и обстоятелството, че преценката дали една сделка е недействителна, поради нарушение на добрите нрави не се ограничава единствено до сравняването на насрещните престации, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните. Установено е, че уговореното с договора от 24.06.2015 г. арендно плащане е в размер по - нисък от този на 3 средните арендни плащания за земеделски земи в същия район, изплащани през посочената 2015 г. (30 лв./дка – 60 лв./дка). При липса на ограничение или лимитиране на размера му в специалния Закон за аренда в земеделието (ЗАЗ) и предвид свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД е направено съждение, че неговата стойност не обосновава сама по себе си явна нееквивалентност на насрещните престации, при което едната от тях (арендното плащане) се приравнява на липса на престация и обуславя нищожност на сделката. В случая обаче въззивният съд е установил други обстоятелства, които съвкупно с по – ниския размер на арендното плащане са обосновали преценката му за съществен порок при сключване на договора за аренда, който следва да бъде характеризиран като нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. На първо място, това е продължителността на уговорения от ответниците като страни по този договор негов срок – от 30 години. Изразено е разбиране, че така определен срокът на съглашението в значителна степен накърнява интересите на ищците като съсобственици на отдадените под аренда имоти. Макар в специалния закон ЗАЗ да е предвиден само минимален срок на арендните договори, не и максимален такъв, инстанцията по същество е приела, че в случая договорът за аренда е сключен от ответницата като съсобственик на имотите, а ищците са обвързани от условията му, без да могат да ги променят, при това в продължение на 30 г. На второ място, основание за извод за противоречието на договора с морала е намерено в невъзможността на ищците за изменение както на размера на арендното плащане при настъпване на обстоятелствата по чл.
16, ал. 1 ЗАЗ – по съображения, че не са страна по договора, така и неговият срок съгласно чл. 13, ал. 2 от същия и чл. 16, ал. 1, изр. второ ЗАЗ. Прието е също така, че извън хипотезите на чл. 16 от съглашението, същото не може да бъде и прекратено. Изразено е разбиране, че единствената възможност за неговото изменение и прекратяване е предоставена на волята на страните по тази правна връзка, които, освен че са роднини по сватовство, са във влошени отношения с ищците. В тази връзка е обобщено, че чрез действията на ответниците по сключване на договора интересите на ищците са били накърнени, което е в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост. На следващо място, аргумент в подкрепа на извода за основателност на предявения иск е послужило и обстоятелството, че договорът за аренда е сключен от ответниците именно в период, в който отношенията между страните по делото във връзка с осъществяваната от тях обща дейност, са били влошени и те са водили разговори за делба на придобитите в съсобственост земеделски земи, както и за доброволно уреждане на възникналите спорове.
Договорът е сключен през м. юни 2015 г., когато според решаващия състав самите ответници са били наясно, че споразумение с ищците за разделяне на имотите няма да бъде постигнато, а ще се пристъпи към съдебна делба, и въпреки това са сключили договор за аренда на част от съсобствените имоти, за дълъг срок и на цена, която удовлетворява собствения им интерес – на семейството. След съвкупна преценка на обстоятелствата при сключване на процесния договор : уговорените дълъг срок на неговото действие и нисък размер на арендните плащания, както и периода, в който съглашението е сключено – при влошени отношения между страните по делото и невъзможност за доброволно прекратяване на съсобствеността върху притежаваните от тях земеделски земи, въззивният съд е формирал извод, че 4 договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.