Решение № 78 от 07.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500464 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба вх. № 15405/30.05.2025 от Н. П. Т. ЕГН ********** с пост. адрес: гр.

София ул.„Добруджа“ № **, ет.*, ап.*, чрез адв. Б. Й. от АК–София, против Решение на ВОС № 498/ 07.05.2025 по гр. д.№ 2273/2023г, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу Д. М. Т. ЕГН ********** от с.

Звездица, общ. Варна, ул. „Вега“ № **, за осъждане ответницата да й заплати сумата от 45 508,71лв главница-непредадени парични средства, получени от ответницата в качеството й на процесуален представител на ищцата, въз основа на договор за правна защита и съдействие от 16.10.2020г. по т.д.№ 2687/2019г на СГС, вследствие издаден изп.лист от 17.11.2022г по делото, за което е било образувано изп.д.№ 1714/2022г по описа на ЧСИ Г.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на ИМ в съда – 13.11.2023г до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 4 823,14лв мораторна лихва върху главницата за периода 3.01.2023г – 12.11.2023г, на осн. чл.284 ал.2 ЗЗД вр.чл.51 от ЗАдв и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Счита решението за неправилно.

Последващото изложение съдържа подробно излагане на фактите по делото, вкл. и на неотносими към спора такива; анализ на събрания доказателствен материал с оценъчен елемент.

По-нататък процесуалният представител на ищцата се позовава на 1 допуснато процесуално нарушение по отношение събраните гласни доказателства с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 и т.5 ГПК - не можело да се доказва със свидетели съществуването на устно съгласие между ищцата и ответницата - адв. Д. Т., последната да предава парите на ищцата на трети за спора лица. В този случай гласни доказателства били допустими само при изрично съгласие от ищцата, каквото не била давала.

На сл. място. адв. Й. заявява, че нямало спор за това, че с даденото от ищцата в полза на отв. адв. Д. Т. пълномощно, последната била натоварена да представлява ищцата в качеството й на физическо лице и като управител и представител на търговското й дружество „Аркадия 2012“ ЕООД, единствено по делото й с „Лено“АД /което никой не е отрекъл/, да образува изп. дела, като води делата до окончателното им приключване, но никъде нямало упълномощаване на ответницата за представителство пред трети лица - фирма „Пауър Систем“ ЕООД и „Ново финанс“ ЕООД. Позовава се на допуснато от адв. Д. Т. и управителя на „Пауър Систем“ ЕООД нарушение по чл.3 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ за суми над 10 000лв.

Освен това, липсвали доказателства дали „Пауър систем“ ЕООД е получило тези 23 000лв. или неговият представител и управител Б.П. ги бил взел лично за себе си. Липсвал издаден приходен касов ордер от „Пауър систем“ ЕООД за получените 23 000лв. Последното при извършването на търговската си дейност е задължено да води счетоводство, съгл.чл.53 ТЗ и чл.3 ал.2 ЗСч, да извършва действия по данъчна регистрация или отчетна дейност по ЗДДС.

Въпреки това по делото не било доказано, че дадените на ръка 23 000лв. да са били осчетоводени и получени от „Пауър систем“ ЕООД.

На сл. място се твърди от ищцовата страна, че адв. Д. Т. не била изпълнила задължението си да изпълни поръчката с грижа по-голяма от тази на добрия стопанин, дори от тази на добрия търговец /съгласно практиката на ВКС/. Адв. Д. Т. е защитавала едновременно интересите на ищцата и интересите на „Ново финанс“ ЕООД, които са в противоречие и това не било отречено от ответницата в подадения ПО. Изложено е още, че „Пауър систем“ ЕООД сключило с ищцата договор за посредничество при съдебно представителство и правно обслужване на 15.11.2019г., като се е задължила да намери адвокат или адв. дружество за завеждане на дела. Твърди се, че фирмата не е имала това право на посредничество поради императивната забрана на чл.41 ЗАдв, съгласно която адвокатът не може да привлича клиенти чрез използване на посредници. В тази връзка съдът не бил изяснил дали адв.

Д. Т. е била наета като адвокат на „Пауър систем“ ЕООД, съгласно договора за посредничество, а това било от важно значение за делото.

Позовава се на показанията на свид. Ил. Т., че адв. Д. Т. не била знаела за сключения на 15.11.2019г. договор за посредничество при съдебно представителство и правно обслужване с „Пауър систем“ ЕООД , от което възниква въпросът защо „Пауър систем“ ЕООД, след като не е изпълнило задължението си да намери адвокат или адв. дружество, е поискало 23 000лв и защо адв. Д. Т. много бързо и в нарушение на закона предала на ръка парите на същото, вместо да защити интереса на своята клиентка. По мнението на адв.

Й. в този случай и двете лица били действали недобросъвестно, след като са упражнявали правата си превратно, като „Пауър систем“ ЕООД било действало с цел да навреди на ищцата.

2

В обобщение оплакванията се свеждат основно до неправилния анализ на събрания доказателствения материал и направените изводи от ВОС.

Въззивният съд като такъв по същество, следва да формира самостоятелни фактически и правни изводи въз основа на вече събрания в първата инстанция доказателствен материал.

Моли за отмяната решението на ВОС и вместо него да бъде постановено друго за уважаването на предявения иск

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемата Д. М. Т., чрез адв. Е. Т. П. от АК-Варна със становище за неоснователността на жалбата и затова моли за потвърждаване постановеното от ВОС решение.

Не се налага преповтаряне на подробното изложение, касаещо обсъждането на събрания доказателствен материал и изведените от тях изводи на ВОС, доколкото въззивният съд може да формира самостоятелно фактически и правни изводи въз основа анализа на събрания доказателствен материал, както бе посочено и по-горе.

Претендира се и присъждане на сторените от въззиваемата страна разноски по делото.

По повод съдържащото се в жалбата оплакване за неправилно определен размер на възнаграждението за процесуално представителство в размер на 5 073лв. по чл.38 ал.1 т.3 ЗА, е образувано производство по реда на чл.248 ГПК, по което ВОС се е произнесъл с Определение № 4929/29.10.2025г. и Решението № 498/7.05.2025г, е изменено, като го е отменил в частта, с която Н. П. Т. ЕГН ********** с пост. адрес гр.София ул.„Добруджа“ № ** ет.* ап.* е осъдена да заплати на адв. Е. Т. П. рег.№ 1100123990 при АК – Варна, сумата от 5073лв-определено от съда възнаграждение за процесуално представителство на отв. Д. М. Т. ЕГН ********** от с. Звездица, общ. Варна ул.„Вега“ № **, на осн.чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх.№ 32889/13.11.2025г. от Д. М. Т. чрез адв. Ел. П. от АК-Варна, с която счита същото за незаконосъобразно. Неправилно ВОС е приел, че по делото липсвали данни предоставената от нея правна помощ на ответницата да била договорена като безплатна. Позовава се на практиката на ВКС, че и при липсата на ДПП следва да се присъди адв. възнаграждение на осн.чл.38 ЗАдв, ако такова се следва съгл.чл.78 ГПК. Достатъчно било по делото да е осъществена правната помощ без данни за договорен размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 ЗАдв, както и да е налице заявление, че предоставената ПП е договорена като безвъзмездна, а също и да липсват данни, които да опровергават това заявление. Посочено е, че още в ПО е било заявено такова искане, каквото се съдържа и в списъка по чл.80 ГПК, представен в последното с.з., направено и в присъствието на насрещната страна, представлявана и от адвокат, което предполага да е наясно какво означава това искане, като същият не е възразил.

Моли за отмяната на определението и вместо това да бъде първоначално постановеното присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК няма постъпил писмен отговор от ответната 3 страна по ч. жалба Н. П. Т..

В исковата молба Н. П. Т. излага, че на 16.10.2020г упълномощила ответницата – адв. Д. Т. от АК-Врана да осъществява процесуалната й защита по търг.д.№ 2687/ 2019г по описа на СГС, образувано по искове на кредитора „Лено“ АД против длъжниците – „Аркадия 2012“ЕООД, представлявано от настоящата ищца и самата нея в лично качество. За тази цел бил сключен договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/, като същевременно бил сключен и еднотипен ДПЗС за процесуално представителство и търг. дружество„Аркадия 2012“ ЕООД, представлявано от ищцата. Било договорено и заплатено възнаграждение за процес. представителство общо в размер от 7000 лв, т.е. по 3500лв за всяко едно дело.

След приключване на производството по делото и с оглед изхода от него, в полза на ищцата били издадени 2бр ИЛ, които били получени от адв.Д.Т. в качеството й на процесуален представител и били образувани 2 бр изп.дела № 1713/2022г и № 1714/2022г при ЧСИ Г. К..

По така образуваните две изп.дела на 3.01.2023г по доверителна сметка на ответницата била преведена сумата от общо 46984,46лв, която последната не била предала на ищцата.

С УМ от 12.01.2024г се поддържа, че предмет на настоящото производство е единствено сумата от 45 508,71лв, получена от отв. адв. Д. Т. въз основа на ИЛ от 17.11.2022г, за който е било образувано изп.д.№ 1714/2022г на ЧСИ Г.К. и непредадена на ищеца.

Излага още, че между ищцата и ТД"Ново Финанс" ЕООД било възникнало заемно правоотношение, въз основа на което ищцата получила паричен заем за погасяването на задълженията си към „Лено“АД.

Отв. адв.Д.Т. осъществявала правна защита и съдействие и на дружеството-заемодател "Ново Финанс"ЕООД, чийто представляващ Б.П. бил представител и ТД„Пауър систем“

За вземането на „Ново Финанс“ ООД срещу отв. Д. Т. било образувано изп.д.№ 1688/2022г на ЧСИ Г.К.

След получаване на сумата от 46 984,46лв., отв. Д.Т. превела 23 000лв. на ТД„Пауър систем“ ЕООД без знание и съгласие от ищцата, а остатъка задържала за себе си.

Поради това счита, че отв. Д.Т. като адвокат нанесла на ищцата имуществени вреди, което ангажира договорната й отговорност, произтичаща от сключения между тях ДПЗС и затова претендира осъждането й да й заплати сумата от 45 508,71лв.–главница, представляващи непредадени парични средства, получени от ответницата в качеството й на процесуален представител на ищцата въз основа на ДПЗС от 16.10.2020г. по т.д.№ 2687/2019г на СГС в резултат на издаден ИЛ от 17.11.2022г. по делото, за което е било образувано изп.д.№ 1714/2022г. по описа на ЧСИ Г.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на ИМ – 13.11.2023г до окончателно изплащане на задължението.

Претендира и мораторна лихва в размер на 4 823,14лв., следваща се върху процесната главница от 45 508,71лв. за периода от 3.01.2023г. /когато сумата е била получена от ответницата, от който момент възниква 4 задължението за връщането й/ до 12.11.2023г /датата на подаване на ИМ/ С подадения в срока писмен отговор ответницата адв.Д.Т. възразява срещу основателността на предявените искове.

Не оспорва, че по силата на договор от 15.11.2019г има качество на представляващ ТД„Ново Финанс“ ООД, както и че на 16.10.2020г между нея и ищцата били сключени два еднотипни ДПЗС по повод воденето на търг.д.№ 2687/2019г на СГС, като единият касаел процесуалното представителство на ищцата в лично качество, а по другия - на представляваното от нея ТД„Аркадия 2012“ЕООД; и по двата й било заплатено възнаграждение общо в размер 7000лв, по 3500лв за всяко дело.

Не е спорно и това, че по т.д.№ 2687/2019г. на СГС били издадени 2бр ИЛ, получени от адв.Д.Т. и са били образувани две изп.дела при ЧСИ Г.К. под №№ 1713/2022г и 1714/2022г, както и че сума от 46 984,46лв била постъпила по сметката на ответницата на 4.01.2022г във връзка с двете изп. дело. Твърди се, че от тях е превела 23000лв по сметката на ТД„Пауър систем“.

В ПО излага още, че между „Ново Финанс“ в качеството му на кредитор и ищцата възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, по което ищцата спряла да плаща месечните си погасителни вноски.