Акт № 1307 от 29.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Пазарджик, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20265220102160 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от П. И. А., ЕГН **********, с адрес по лична карта: Република България, **** и с настоящ адрес: Федерална Република Германия, ****, чрез адвокат М. А. Ц.-А. от САК, със съдебен адрес: ****, против Д. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: Република България, ****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7910,71 евро, от която 6700 евро - главница по невърнат заем и 1210,71- лихва за забава, от която 26,65 евро, дължима за периода от 01.01.2025 г. до 26.02.2025 г.; 30,93 евро, дължима за периода от 01.01.2025 г. до 26.03.2025 г.; 42,80 евро, дължима за периода от 01.01.2025 г. до 29.04.2025 г. и 1110,33 евро, дължима за периода от 01.01.2025 г. до 21.05.2026 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на исковите суми. Предявява и евентуални искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.02.2024 г. между ищеца като заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД, с който заемодателят- ищец е предал в собственост на заемателя-ответник пари - сумата от 10000 евро, а заемателят-ответник се е задължил да върне заетата сума в срок до 31.12.2024 година. Заемната сума била преведена от ищеца П. А., от сметката му в Шпарда- Банк Мюнхен еГ (DE47700905000004503198) в полза на ответника, с основание „заем“, по негова сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN BG77STSA93000025969581.

Твърди, че въпреки това за документиране на сключения договор и предвид факта, че заемодателят живее и работи във Федерална Република Германия, а заемополучателят живее 1 и работи в Република България, на 28.02.2024 г. е подписана и разписка от Д. М. Ш., с която същият удостоверява, че е получил от П. И. А. сумата от 10 000 евро, като дори е записано за какво ще се използва заемът - за инвестиционни разходи, както и заемополучателят Д. Ш. се е задължил да върне сумата в срок до 31.12.2024 г..

Посочва, че в уговорения срок заемната сума не била върната. След изтичането му, ответникът върнал на 26.02.2025 г. сумата в размер на 1300 евро, с основание „върната сума“, на 27.03.2025 г., сумата в размер на 1000 евро, с основание „върната сума“ и на 29.04.2025 г., сумата в размер на 1000 евро, с основание „върната сума“ или общо сумата от 3300 евро.

Излага твърдения за формиране размера на мораторната лихва, поради неизпълнение в срок за задължението по договора за заем.

Посочва, че ако ответникът оспори датата на падежа или наличието на такава се иска от съда да зачете исковата молба като покана за заплащане на сумата от 6700 евро.

В условията на евентуалност претендира сумата в размер на 10000 лева, като получени от ответника при начална липсва на основание, като иска от съда да зачете исковата молба като покана, както и при условията на неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ищцовата страна се явява М. Ц.-А. от САК, като моли съда да уважи исковата молба в цялост.

В срока по реда на чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат Ф. Ф. от АК Пазарджик, с който признава наличието на облигационно правоотношение между страните по процесния договор за заем, както и че към момента на образуване на делото, задължението му е било в размер на 6700 лева. Заявява, че в хода на процеса е заплатил сумата в размер на 4000 евро, което следва да се съобрази от съда.

Заявява, че признава исковата претенция за останалата част от 2700 евро, както и претенцията за претендираната лихва.

Счита, че не следва да се присъждат разноски за платената част от сумата в размер на 4000 евро.

В проведеното съдебно заседание за ответната страна се представлява от адвокат Ф.

Ф. от АК Пазарджик, която моли съда да постанови справедливо решение, както и че не оспорва, че 2700 лева от главницата и лихвите са дължими.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.240 ЗЗД и в условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.59 ЗЗД.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се 2 установява, че между ищеца и ответника е сключен договор за заем на 27.02.2024 г., по силата на който на Д. Ш. е предоставен паричен заем в размер на 10000 евро, с краен срок на връщане на заемната сума 31.12.2024 г., че ответникът е върнал на 26.02.2025 г. сумата в размер на 1300 евро, с основание „върната сума“, на 27.03.2025 г., сумата в размер на 1000 евро, с основание „върната сума“ и на 29.04.2025 г., сумата в размер на 1000 евро, с основание „върната сума“ или общо сумата от 3300 евро. Не е спорно и че в хода на производството ответникът е върнал и сумата в размер на 4000 евро. Горното се установява и от приложените по писмени доказателства – разписка от 28.02.2024 г., бележка за банков превод от 27.02.2024 г.; извлечение от разплащателна сметка от Шпарда-Банк Мюнхен еГ от дата 14.03.2024 г.; разписка от 28.02.2024 г., разпечатки от банкови трансакции, преводни нареждания от 10.06.2026 г. и 26.06.2026 г. за сумата в размер на по 2000 евро, заплатени от ответника в полза на ищеца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл.240 ЗЗД. Договорът за заем е реален, двустранен договор, който се счита за сключен с предаването на вещта или сумата от заемодателя на заемополучателя. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.

В настоящия случай се установява от събраните по делото доказателства, а и последното не се оспорва от ответника, дори се признава, че на 27.02.2024 г. между П. А. и Д. Ш. е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за заем, по който заемодателят А. е предоставил на заемателя Ш. сумата от 10000 евро. Не е спорно и че заемната сума е следвало да бъде върната до 31.12.2024 г. /разписка от 28.02.2024 г./. Не на последно място следва да се съобрази и направените плащания от ответника в полза на ищеца по процесния договор за заем за сумата в размер на 7300 евро.

По този начин ответникът признава задължението и настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право.

3

При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция приема, че предявения главен иск е основателен, но предвид признанието на ищеца, че част от претендираната сума за главница в размер на 4000 евро е изплатена от ответника на 10.06.2026 г. и 26.06.2026 г., то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявеният иск за главница не е оттеглен от ищеца за горепосочената сума, поради което същият следва да бъде уважен за сумата от 2700 евро и отхвърлен до първоначално претендираната сума от 6700 евро, т.е. за разликата от 4000 евро като погасен чрез плащане в хода на процеса.

С оглед момента на плащане на дължимата главница от ответника – 10.06.2026 г. и 26.06.2026 г., следва да се уважи претенцията за законна лихва върху сумата от 2700 евро от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2026 г. до окончателното изплащане сумата и по отношение на платената сума в размер на 2000 евро на 10.06.2026 г. - от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2026 г. до 10.06.2026 г. и за платената сума от 2000 евро на 26.06.2026 г. - от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2026 г. до 16.06.2026 г..

Съдът намира за основателна и претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установи плащането на заемната сума до 31.12.2024 г., респективно до датата на депозирането на исковата молба в съда.

Дължимостта на лихвите не се и оспорва от ответника.

С оглед уважаване на главните претенции, съдът не дължи произнасяне по заявените евентуални претенции.

По разноските:

При настоящата хипотеза част от сумата, предмет на исковата претенция за главница, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си в цялост преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното частично плащане е след получаване на препис от исковата молба, както и сумата не е достатъчна да погаси в цялост претенцията за главница и за обезщетение за забава, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д.

№ 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/, съразмерно на уважената част от исковата претнция.

Съгласно горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в размер на 1431,18 евро.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: Република България, ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. А., ЕГН **********, с адрес по лична карта: Република България, **** и с настоящ адрес: Федерална Република Германия, ****, чрез адвокат М. А. Ц.-А. от САК, със съдебен адрес: ****, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2700 евро, дължима по договор за кредит, сключен на 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.05.2026 г., до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва дължима върху главницата от 2000 евро, платената на 10.06.2026 г., за периода от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2026 г. до 10.06.2026 г. и законната лихва дължима върху главницата от 2000 евро, платена на 26.06.2026 г., за периода от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2026 г. до 26.06.2026 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на главницата за сумата над 2700 евро до първоначално претендирания размер от 6700 евро, т.е. за сумата в размер на 4000 евро, поради плащането й в хода на процеса.