Решение № 13706 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13706 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110165321 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по осъдителни искове по чл.

155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката, предявени от ****** ЕАД, които искове съгласно уточнителни молби на ищеца от 23.01.2024 г. и от 09.05.2025 г. са предявени против Н. Х. Б., с ЕГН **********, Х. С. Б., с ЕГН ********* и И. С. Б., с ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период, а именно: С. З. Б., за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: с адрес: гр. София, 1592, община Искър, ж.к. „Дружба- 1“, бл.41, вх. В, ет.5, ап.41, а именно: сума в общ размер на 1773,05лв., от които 1464,44лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (29.11.2023 г.) до окончателното изплащане на сумите, и 287,37лв. - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 01.11.2023г., сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. м.04.2022г. в размер на 17,02лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (29.11.2023 г.) до окончателното изплащане на сумите и 4,22лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 01.11.2023г., които задължения се претендират разделно – при равни дялове, по 1/3 част за всеки от ответниците.

От страна на ответниците исковете се оспорват с възражения, сред които за погасяване по давност, както и че отговорен за задълженията през процесния период не е бил наследодателят на ответниците, а е била Лиляна Б., която е била дарила имота на наследодателя на ответнците С. З. Б., но е била запазила правото на ползване, като е била жива до края на процесния период.

1

От страна на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, конституиран на страната на ищеца, се представят отчети, както и изравнителни сметки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, се прие, че отговорен за задълженията по топлоснабдяването може да бъде и лице, подало заявление за откриване на партида, а не собственикът. „В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество“.

Представеният по делото нотариален акт с договор за дарение от 1996 г. удостоверява запазено за дарителите право на ползване, в съответствие с твърдението на ответниците. От страна на ответниците обаче не е оспорена истинността на представените от „НЕЛБО” АД документи за отчет, които съдържат положен за наследодателя на ответниците С. З. Б. подпис като „клиент“ по повод доставката на топлинна енергия за имота на посочения адрес, с което и независимо че дарителят е бил запазил правото на ползване да края на живота си, се явява установено, че облигационното отношение по повод топлоснабдяване на имота е съществувало с наследодателя на ответниците С. З. Б..

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана въз основа на показанията на ИРРО на 1 бр. радиатори, а топлата вода – по показания на един водомер.

Съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и 2 методика при определяне на задълженията и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период възлиза на сумата 1685,67 лв.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Основателно е възражението за погасяване по давност – за задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК /29.11.2023 г. /, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на 3 погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на експертното заключение по ССЕ съдът намира, че погасени по давност са прогнозно начислените задължения за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. в размер на 276,83 лв.

След намаляване на стойността на действителното потребление със стойността на погасените по давност задължения, следва, че задълженията за топлинна енергия са в размер на 1408,84 лв. (1685,67 лв.

– 276,83 лв.) Следва, че положително се установява задължение за топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 1408,84 лв., или 720,33 евро, до който размер този иск се явява основателен.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ****** ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към ****** ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 17,02лв., колкото и се претендира – или 8,70 евро.

Няма погасени по давност задължения, като се има предвид, че найстарото задължение за дялово разпределение е от м. 10.2020 г.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи 4 фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 1206,28 лв. или 615,98 евро (от общо сторени в размер 1500 лв.)

На основание л. 78, ал. 3 ГПК претенциите на ответниците за съдебни разноски се явяват основателни за по 26,11 лева, или актуални 13,35 евро от сторени в размер на 400 лв. от всеки от ответниците за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Х. Б. с ЕГН **********, Х. С. Б. с ЕГН ************* и И. С. Б. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период, С. З. Б., да заплатят на ****** ЕАД с ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: с адрес: гр. София, 1592, община Искър, ж.к. „Дружба- 1“, бл.41, вх. В, ет.5, ап.41 и на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката сумите: 720,33 евро (стари 1408,84 лв.) - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период за периода 01.10.2020 г. - 30.04.2022 г. ; ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (29.11.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата; 8,70 евро (17,02лв) - сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (29.11.2023 г.) до окончателното изплащане, както и сумата 615,98 евро (стари 1206,28 лв.) – съдебни разноски, разделно – по 1/3 част всеки от тримата.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ****** ЕАД против Н. Х. Б. с ЕГН **********, Х. С. Б. с ЕГН ************* и И. С. Б. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период, С. З. Б., да заплатят на ****** ЕАД с ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: с адрес: гр. София, 1592, община Искър, ж.к. „Дружба- 1“, бл.41, вх. В, ет.5, ап.41, за: топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 5