Решение № 53 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Калин Ас. Стоилов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600573 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. И. Б. С. срещу присъда от 27.11.2024 г. по НОХД № 124/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, VII първоинстанционен наказателен състав, с която подс. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален строг режим за изтърпяване.

С присъдата подс. И. Б. С. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Д. А. сумата от 120 000 лв. – обезщетение за претърпените от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 6.05.2023 г. до окончателното заплащане на сумата. С присъдата подс. И. С. е осъден и да заплати направените разноски от частния обвинител и граждански ищец К. А. в размер на 3 500 лв., както и да заплати по сметка на органите на наказателното производство направените разноски по делото до досъдебната фаза и в първоинстанционното производство, както и да заплати държавната такса върху уважения граждански иск.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като са били налице основания за отвод на неговия председател, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защитата на подсъдимия да иска събиране на относими доказателства. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, или да бъде изменена присъдата на окръжния съд, като бъде 1 намален срокът на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебното заседание на Апелативния съд подалият въззивната жалба защитник на подс. И. С., а. Ю., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че от материалите по делото е установено наличие на такива отношения между него и председателя на първоинстанционния съдебен състав, които сочат основателност на изложените в жалбата съображения за съществували основания за неин отвод, както това, че тя не е отговаряла на изискванията към съдийската длъжност. Поддържа и изложените в жалбата доводи за необходимост от постановяване на оправдателна присъда, в каквато алтернативна насока да се произнесе въззивният съд.

Другият упълномощен защитник на подс. И. С., адв. В. П., поддържа доводите на адв.

Ю., изложени във въззивната жалба, както и в пренията във въззивното производство.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, която счита за правилна.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. А. намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за допуснати при постановяването на присъдата на първата инстанция съществени процесуални нарушения и за неправилност.

Счита, че същата е обоснована и съответстваща на доказателствата по делото и пледира да бъде потвърдена.

Частният обвинител и граждански ищец К. А. поддържа заявеното от неговия повереник.

Подсъдимият И. С. поддържа изложените съображение от защитниците му.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и изложените от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност, намери следното:

Съдът намира, че на първо място следва да разгледа поддържаните във въззивната жалба и в хода на въззивното производство от защитниците на подс. И. С. доводи за незаконност на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда, доколкото уважаването или не на същите предпоставя обема на упражняване на дължимата въззивна проверка по отношение на същата присъда. Тези доводи се основават на аргументите, според които председателят и член на съдебния състав не са се отвели от разглеждане на делото, въпреки наличието на основания за това.

Според поддържаното от защитниците на подс. И. С., неоснователно първоинстанционният съдебен състав е оставил без уважение направените в хода на съдебното производство пред окръжния съд неколкократно направени искания за отвод на председателя на състава, както и на член на същия състав. За да провери основателността на 2 тези оплаквания, въззивният съдебен състав намира, че следва да разгледа поотделно всяко едно от така оспорените от защитата на подсъдимия произнасяния на първоинстанционния съд по исканията за отвод, както и служебно да провери дали са били налице основания за такъв отвод.

Първото искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав е направено от представителя на прокуратурата, взел участие в разпоредителното заседание по делото, проведено на 8.05.2024 г. Основните доводи на така направеното искане от представителят на държавното обвинение са били основани на постановен съдебен акт по друго производство и в който спрямо него били използвани обидни квалификации. Така направеното искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав е било отхвърлено от състава с мотиви, съобразно които в коментирания съдебен акт, постановен по реда на чл. 243 от НПК, съответният съдия се е произнесъл в рамките на своите правомощия, без да засяга съставилия постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурор. Надлежен отговор е даден на другото основание на искания отвод – за това, че председателят на съдебния състав е обявил на присъстващите в залата при предходно заседание какви възможности има за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните процедури. С оглед на това и въззивният съдебен състав намира, че по установения процесуален ред и при липсата на основания за отвеждане на председателя на състава по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК съответното искане на прокурора е било оставено без уважение.

Следващото по ред искане за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав е направено от защитниците на подс. И. С. – адвокатите И. Ю. и В. П., в хода на проведеното на 12.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото. От протокола от това заседание е видно, че преди да бъдат отправени съответните искания, се е достигнало до ескалиране на обстановката на провеждане на заседанието, след първоначалната забележка от страна на председателя на съдебния състав към адв. Ю. да задава към вещите лица, изготвили заключение на приложената на л. 120 и сл., т. І от досъдебното производство съдебномедицинска експертиза въпроси, свързани с предмета на същата експертиза. Преди да бъде отправена тази забележка е видно, че е имало размяна на реплики между а. Ю. и едното от разпитваните вещи лица – д-р Р. Х., след като на въпрос на адв. Ю., в. л. Х. е отговорил, че въпреки тежестта на изследваното нараняване на посоченото от обвинението като пострадало лице и индикацията за необходимост от оперативно лечение по спешност, не са били налице данни за увреждания на опорно-двигателния апарат или на централната нервна система, поради което същото лице е могло да стои и да ходи, на което защитникът е задал въпрос: „А може ли да тича?“, на което вещото лице е поискало да се уточни „Как, в спринт или леко?“, а адв. Ю. е казал: „В тръст, с препятствия?“. След предупреждението към него от председателя на съдебния състав да задава въпроси по предмета на експертизата, а.

Ю. е отговорил, че вещото лице е изключително негативно настроено и че той задава нормален въпрос, след което е отправило въпрос дали пострадалото лице може да носи тежки вещи. Така зададеният въпрос не е бил допуснат от председателя на съдебния състав, 3 който е отправил забележка към защитниците на подсъдимия да „смекчат тона“ към вещите лица и да задават относими въпроси. Последвала е размяна на реплики между председателя на съдебния състав и а. Ю., която е завършила с отправяне на предупреждение към последния, че при проява на неуважително отношение към съда, ще бъде санкциониран.

Разпитът на вещите лица е продължил, като е осигурена възможност на защитниците на подсъдимите да задават въпроси, включително и след като адв. Ю. е заявил, че има допълнителни такива. След приключване на разпита на двете вещи лица е била осигурена възможност на страните да заявят становище по приемане на експертизата, като а. Ю. е заявил, че оспорва заключението и че същото не следва да бъде приемано, тъй като вещите лица не са се запознали с цялата събрана по досъдебното производство документация и не са изяснили механизма на причиняване на увреждането. Съдът е обсъдил направеното от адв.

Ю. възражение и е изложил мотиви за приемане изготвеното от разпитаните вещи лица заключение. След обявяването на определението за приемане на заключението, а. Ю. е заявил, че има искане, след което съдът му е указал, че ще изслуша исканията в края на съдебното заседание. а. Ю. е настоял да направи своето искане, тъй като то било свързано с определението за приемане на експертизата и след като прокурорът е посочил, че същите вещи лица са изготвили и друга експертиза, съдът е дал възможност страните да изразят становище за изслушване на вещите лица, тъй като въпросната експертиза не е била посочена в обвинителния акт. В рамките на така дадената възможност адв. Ю. е отправил искане към председателя на съдебния състав да се отведе от разглеждане на делото, поради очевидна предубеденост и действия във вреда на подсъдимия. Съдът е приканил а. Ю. да изрази становище по приемането на втората експертиза, изготвена от същите две вещи лица, но защитникът, със завишен тон, съобразно посоченото в протокола от съдебното заседание, поискал да му бъде дадена възможност да се изкаже, на което отново съдът е посочил, че е дал думата по отношение на конкретен въпрос – за изслушване на експертиза. а. Ю. е продължил да настоява, включително и крещейки в зала, съгласно протокола, че искането за отвод има приоритет преди всички други изказвания, което е довело до отправяне на предупреждение към него, основано на чл. 266, ал. 1 от НПК, да не нарушава реда и да не оспорва решенията на председателя на съдебния състав. Съгласно протокола от съдебното заседание, адв. Ю. е прекъснал обявяването на това предупреждение, крещейки думите:

„Вие сте предубеден съдия. Вие по предходната експертиза, заявихте, че няма задача, а втора задача е с какъв предмет и по какъв начин е причинено увреждането. Вие или НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ ДЕЛОТО или сте КОРУМПИРАНА, не знам какъв ви е случая тука. Аз съм изцяло убеден, че Вие имате някакво лично отношение, за да се държите така. При Вас не съм имал съдебни заседания, не знам защо се държите и ме предупреждавате десет пъти, че съм нарушил реда в залата, когато Вие допускате правописни грешки, викате в залата и се държите непристойно за магистрат…“. Това е довело до посочване от председателя на съдебния състав на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от НПК, но обявяването на съответното разпореждане е било прекъснато от а. Ю. с думите, казани, според протокола, също чрез крещене: „Ще сезирам ИВСС“. След това председателят на съдебния състав е обявил, че налага глоба на адв. Ю. в размер на 500 лв., като това разпореждане също е било прекъснато 4 от санкционирания защитник с думите: „На вас трябва да Ви наложат глоба, намаление на заплатата поне 25 % за това поведение.“ След това в протокола от съдебното заседание е отразено заявление на а. Ю., с което той е отправил искане за отвод на председателя на съдебния състав, поради недопускане на въпроси на защитата, непознаване на делото, наличие на предубеденост и заинтересованост, поради материалния интерес от 120 000 лв. – размерът на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Другият защитник на подсъдимия – адв. В. П. е подкрепил искането за отвод, като е изложил доводи за наличие на предубедено и неуважително отношение на председателя на съдебния състав към защитата, изразяващо се в недаване на възможност за задаване докрай на въпроси и прекъсване на защитниците.