Решение № 75 от 28.02.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Плевен, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500949 по описа за 2024 година Производство по чл. 258 ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1590 от 21.11.2024г., постановено по гр.д.№5759/2023г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от А. И. Н., ЕГН **********,с.***, ул.*** против Р. Г.

Й., ЕГН **********, с.***, ул.*** иск с правно основание чл.124 ГПК да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на УПИ III- 169, в кв. 27, с площ 700 кв.м., ведно с жилищна сграда и две селскостопански сгради, по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 /1985 г. на с. ***, заснет като част от поземлен имот с идентификатор ***, с. ***, ул. ***, вид собственост - частна, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с площ 1456 кв.м.

Със същото решение на ПРС е признато за установено на основание чл.124 ГПК по искът предявен от А. И. Н., ЕГН **********, с.***, ул.*** против Р. Г.

Й., ЕГН **********, с.***, ул.***, че ищцата е собственик на основание наследяване на УПИ IV- 169, в кв. 27, с площ 750 кв.м.. по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 / 1985 г. на с. ***, заснет като част от поземлен имот с идентификатор ***, с. ***, ул. ***, вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване– ниско застрояване до 10 м, с площ 1456 кв.м.

С решението на ПРС е признато за установено по иска с правно основание 1 чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от А. И. Н., ЕГН **********, с.***, ул.*** против Р. Г. Й., ЕГН **********, с.***, ул.***, че УПИ IV- 169, в кв 27, с площ 750 кв.м. по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041/1985 г. на с. *** е отразен грешно в кадастралната карта на с.***, заедно с УПИ III- 169, в кв.27, с площ 700 кв.м., ведно с жилищна сграда и две селскостопански сгради, по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 /1985 г. на с. ***, като един поземлен имот с идентификатор ***, с. ***, ул. ***, вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м, с площ 1456 кв.м. ,вместо като два самостоятелни имота ,съобразно последния приложен регулационен план на с.***, приет със заповед № 2041/1985 г.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Г. Й., ЕГН **********, с.***, ул.*** е осъден да заплати на А. И. Н., ЕГН **********, с.***, ул.*** сумата от 1613,73 лв. деловодни разноски.

На основание чл.78,ал.3 ГПК,А. И. Н., ЕГН **********, с.***, ул.*** е осъдена да заплати на Р. Г. Й., ЕГН **********, с.***, ул.*** сумата от 500 лв. деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение на ПРС в неговата отхвърлителна част е постъпила въззивна жалба от А. И. Н.,чрез пълномощника й адвокат Д.

Н. от ПАК,с която същото се обжалва в частта,в която предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от А. Н. срещу Р. Г. е отхвърлен като неоснователен относно претенцията ищцата да бъде призната на основание давностно владение на процесния имот УПИ III-169, в кв.27, с площ 700 кв.м., ведно с жилищна сграда и две селскостопански сгради, по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 /1985 г. ,който имот е заснет като част от ПИ с идентификатор *** с адрес на имота с.***, ул.***.В обжалваната част са изложени доводи,че решението на ПРС е неправилно,незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.Във въззивната жалба са изложени подробни доводи и съображения в тази насока.В заключение въззвницата моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част.

В съдебното заседание на 05.02.2025г.въззивницата А. Н. чрез своя пълномощник адвокат Д. Н. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи като отмени решението на ПРС в обжалваната му отхвърлителна част.Претендират се и направените разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подрбони доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат Н. писмена защита.

Въззиваемият Р. Г. Й. ,чрез своя пълномощник адвокат В. К. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че подадената въззивната жалба е неоснователна,необоснована и в противорчие със събраните от съда доказателства в първоинстанционното производство.В отговора са изложени подрбни доводи в тази насока.В заключение въззиваемият счита,че правилно първоинстанционният съд е 2 приел,че имота не е е придобит на основание давностно владение от страна на ищцата,поради което моли съда да постанови решение,с което да отхвърли подадената въззивна жалба и решението на ПРС да бъде оставено в сила.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 05.02.2025г.въззиваемият Р. Й. чрез своя пълномощник адвокат В. К. от ПАК поддържа съображенията,изложени в писмения отговор и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС като законосъобразно. Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като съобрази изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени три обективно съединени иска.

-Иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК ,с който ищцата претендира,че е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в с. ***,с адрес на имота ул. ***, с площ 1456 кв.м. ,стар номер 169 , кв. 27 парцел III и парцел IV,ведно с построените в имота сграда с идентификатор

*** от 48 кв.м., сграда с идентификатор *** от 24 кв.м. и сграда *** от 23 кв.м., като по регулационния план, имота представлява УПИ III- 169, в кв 27, с площ 700 кв.м.,ведно с жилищна сграда и две селскостопански сгради, по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 /1985 г. на с. ***.

-Иск правно основание чл.124 ал.1 ГПК, с който ищцата претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по наследство на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *** , с. *** ул. *** , с площ 1456 кв.м., стар номер 169 , кв. 27 парцел III и парцел IV, като по регулационния план имота представлява УПИ IV- 169 в кв 27. с площ 750 кв.м.. по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 / 1985 г. на с. ***.

-Иск с правно основание чл54 ал.2 от ЗКИР ,с който се претендира да бъде прието за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор *** , с площ 1456 кв.м. в с. ***, ул. ***,ведно с трите гореописани сгради , като в КК и кадастралните регистри е допусната грешка изразяваща се в това,че двете УПИ III-169 и IV-169 в стр.квартал 27 по уличната регулация по плана от 1985 на с.*** не са заснети самостоятелно с отделни идентификатори и не са записани като собственост на ищцата по 3 действащата КККР на с.***.

Няма спор,че решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в сила в частта,в която е уважен предявения от ищцата иск по чл.124 ал.1 ГПК и същата е призната за собственик на основание наследяване на УПИ IV- 169, в кв. 27, с площ 750 кв.м. по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041/1985г.на с.***, който имот е заснет като част от поземлен имот с идентификатор ***,с адрес с. ***, ул. ***, с площ 1456 кв.м.

Безспорно е ,че решението на ПРС като необжалвано е влязло в сила и в частта,в която е уважен иска по чл.54 ал.2 ЗКИР,с който е прието, че УПИ IV- 169, в кв 27, с площ 750 кв.м. по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041/1985 г. на с. *** , заедно с УПИ III- 169, в кв.27, с площ 700 кв.м., ведно с жилищна сграда и две селскостопански сгради, по уличната регулация, утвърдена със заповед № 2041 /1985 г. на с. ***, погрешно са отразени в кадастралната карта на с.*** като един поземлен имот с идентификатор ***,с адрес на имота с. ***, ул. ***, с площ 1456 кв.м. ,вместо като два самостоятелни имота ,съобразно последния приложен регулационен план на с.***, приет със заповед № 2041/1985г.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на ПРС в частта,в която предявения иск по чл.124.ал.1 ГПК ,с който се претендира,че ищцата е собственик на основание давностно владение на УПИ III-169,кв.27,с площ от 700 кв.м.,ведно с изградените в него жилищна сграда и две селскостопански сгради по ул.регулация от 1985г.,който имот е заснет като част от ПИ с идентификатор ***, с площ 1456 кв.м.е отхвърлен като неоснователен.

За да отхвърли така предявения иск,ПРС при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства е приел,че с оглед линията на наследяване на А П. Г., ищцата е придобила по наследство правото на собственост върху 10/24 идеални части от процесния имот -УПИ III-169,кв.27,с площ от 700 кв.м.,ведно с изградените в него жилищна сграда и две селскостопански сгради по ул.регулация от 1985г.,който имот е заснет като част от ПИ с идентификатор ***, с площ 1456 кв.м.Съдът е счел,че след като е придобила правото на собственост на основание наследяване, няма как това същото право на собственост върху 10/24 идеални части от имота да бъде придобито отново от ищцата А. Н. на основание давностно владение,доколкото по давностно владение може да бъде придобита само чужда вещ, тъй като върху собствена вещ, собственикът упражнява правомощието да владее вещта като собственик, а не упражнява владение като фактическо състояние върху чужда вещ. По отношение на останалите 14/24 ид.ч.от гореописания имот ,съдът е приел,че след смъртта на П. Г. чрез наследяване те са придобити от останалите негови наследници,съответно от ответника Р. Й. -5/24 ид.ч.от правото собственост,от В. Й. – 5/24 ид.ч., общо 2/24 ид.ч. за наследниците на И. А. А.- С. Д. С., М. С. Д., И. С. Е. и Т. И. И. и общо 2/24 ид.ч. за наследниците на А. И. С.- Б. Х. С..Съдът е приел,че когато 4 един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот /както е в настоящия случай по отношение на ищцата лично и на нейните наследодатели/, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.При преценка на събраните по делото гласни доказателства,ПРС е приел,че не е доказано, твърдението някой от наследодателите да е манифестирал намерението си пред останалите съсобственици и те да са възприели това, че живеещите в имота съсобственици са променили намерението си да държат техните идеални части,а са започнали да ги своят. Посочено е,че такъв извод не може да се обоснове от общото ограждане на двата имота в един двор и ползването на жилищните сгради, както и двора само от А. П. и неговите наследници,че е без значение кой е декларирал и заплащал данък за имота, както и потребените консумативи. Тези правни доводи и съображения на Плевенски РС са правилни,законосъобразни,кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Безспорно от приложеното частно гражданско дело № 622/1947г. по описа на Плевенски Областен съд се установява, че с определение на съда №1348/19.12.1947г.по цитираното дело е допуснато осиновяване на А. И. И. от общия наследодател П. И. Г..Видно от делото за осиновяване осиновеният А. И. И. е син от първия брак на В. П. И.,съпруга на П. Г..Съгласно представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена ,имената А П. Г. и А. П. И. /осиновен/са имена на едно и също лице.

Няма спор с оглед приложеното гражданско дело № 658/1963г.на Плевенски народен съд ,че процесният имот първоначално е бил дворно място от 1400 кв.м.,представляващо парцел VI-24 в кв.27 по плана на с.***.С решенията по посоченото дело имотът е допуснат до делба, като във втората фаза е разделен на два самостоятелни имота –дворно място от 740 кв.м., находящо се в с.***, представляващо парцел VI-24 в стр.кв.27 по плана на селото, заедно с подобренията в него , при съседи: от две страни улици, А. С. и парцел Х-24 и дворно място от 750 кв.м., находящо се в с.***, представляващо парцел Х-24 в стр.кв.27 по плана на селото, при съседи: улица, П. И. Г., А. С. и Т. Н.. С решение на Плевенски народен съд №109/22.03.1964г.по цитараното делбено дело №658/1963г.е обявен за окончателен проекто-разделителен протокол,по силата на който в дял на П. И. Г./общият наследодател/ е поставено дворно място от 740 кв.м., находящо се в с.***, представляващо парцел VI-24 в стр.кв.27 по плана на селото, заедно с подобренията в него, при описани съседи,а вторият имот – неподеляемо празно дворно място от 750 кв.м.,представляващо парцел Х-24 в стр.кв.27 по плана на селото,при описани съседи е изнесен на публична продан. От делбеното производство е установено,че съделителят П. И. Г. е построил подобренията в имота,който му е поставен в дял ,а именно къща и стопански постройки.