Решение № 151 от 10.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Г.О., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120102349 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК .

Производството по делото образувано по исковата молба на Я. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.О., ул. **** , действаща като майка и законен представител на децата Е.И. Т., ЕГН: ********** и Е.И.Т., ЕГН: ********** и чрез адв. Р. А., АК В.Т., със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. **** срещу И. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул. ****.

Ищцата сочи, че с ответника са родители на децата Е.И. Т., ЕГН:

********** и Е.И.Т., ЕГН: **********. Я. С. и И. Т. живели при фактическо съпружеско съжителство в периода 2008г. до 2020г., когато се родили двете деца и детето Д.И. Т..

В исковата молба се излага, че след възникнал през 2020г. пожар в жилището, където живеели майката и децата, с решение по гр.д. № 1373/ 2020г. и решение по гр.д. № 2359/ 2022г. на Районен съд гр. В.Т., двете деца били настанени последователно за срок от по две години в ЦНСТДУ II гр.

В.Т..

След настаняването на децата били подадени молби от майката за реинтеграция на децата обратно в дома на майката, като на 22.06.2023г. било получено положително становище от ЦОП гр. В.Т..

От 01.03.2024г. със заповеди на ДСП В.Т. децата са върнати в семейна среда и се отглеждали от майката Я. П. С..

С Решение № 360/ 16.05.2024г. по гр.д. № 718/ 2024г. на ГОРС настаняването на децата е било прекратено по съдебен ред и същите живеят в семейството на майката.

Сочи се, че от 01.03.2024г. за децата грижи полага само майката Я. П. С., подпомагана от нейния баща П.И.П.. Семейството живеело в жилище под наем в гр. Г.О.. Ищцата била в тежко финансово състояние и трудно отделяла 1 средства за отглеждането на децата. Твърди се, че само за един месец С. е закупила дрехи и учебни пособия за сумата от 300.00лева. От друга страна бащата И. Т. не полагал грижи за децата, не се интересувал от тях и не заплащал издръжка.

В исковата молба се сочи, че детето Е.И. Т. е ученик в четвърти клас на ОУ „Елин Пелин“ с. П., а детето Е.И.Т. е ученичка в шести клас на същото училище. Ищцата твърди, че освен обичайните разходи са нужни и такива за учебни пособия, помагала, спортна екипировка, компютър и мобилни телефони.

Всички нужди на децата са задоволявани от майката, която получавала подкрепа от роднини, но доходите на С. не било достатъчни да задоволят потребностите на децата. С. получавала МРЗ , плащала наем и издържала децата си.

Прави се искане за постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплащана двете си малолетни деца , действащи чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на по 250.00лева за всяко дете, считано от датата на депозирана на исковата молба – 23.10.2024г. , до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката , ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска , считано от датата на просрочието до изплащане на сумата, като дължимата издръжка да се изплаща до 10 – то число на месеца, за който се дължи.

Иска се също, на основание чл. 149 от СК, ответникът И. Д. Т. да бъде осъден да заплати на двете си малолетни деца Е.И. Т., ЕГН: ********** и Е.И.Т., ЕГН: **********, действащи чрез майката и законен представител Я.

П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.О., ул. ****, сума та в размер на 1000.00лева за всяко от тях, представляваща издръжка за минал период – 01.06.2024г. до 01.10.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска – 23.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени искания.

Ответникът И. Д. Т. се представлява от особения представител адв. С.

П. Ш., АК В.Т.. Представен е писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Ответната страна намира иска за основателен, но оспорва размера на претендираната издръжка. Според адв. Ш. няма доказателства за възможността на ответника да заплаща исканата издръжка.

Ответната страна не представя доказателства, прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата Я. П. С. се явява лично и с адв. Р. А., АК В.Т.. Исковата молба се поддържа. В съдебно заседание ищцата е направила искане по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, като иска ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за двете си деца в размер на 300.00лева, а не както е посочила в исковата си молба по 250.00лева.

Ответникът И. Д. Т. не се явява, представлява се от особения представител адв. С. Ш.. Иска се уважаване на иска, но за издръжка близка до минималния определен от закона размер.

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Г.О. представя социален доклад.

2

В хода на съдебното дирене са приобщени следните писмени доказателства: копие на удостоверение за раждане на Е.И.Т.; копие на удостоверение за раждане на Е.И. Т.; копие на Решение № 360/ 16.05.2024г. по гр.д. № 718/ 2024г. на ГОРС; удостоверение от ОУ „Елин Пелин“ с. П., общ.

Г.О. за детето Е.И. Т.; удостоверение от ОУ „Елин Пелин“ с. П., общ. Г.О. за детето Е.И.Т.; копие на фактура; копия на фискални бонове; социален доклад на ДСП Г.О.; справка за трудовите договори на И. Д. Т..

В съдебно заседание са разпитана свидетелите П.И.П.- баща на ищцата и Н. П. И.ова – сестра на ищцата.

Свидетелят П.П. разказва, че първоначално дъщеря му и ответника са живеели в гр. В.Т. , в дома на майката на Т.. През 2020г. майката на ответника починала и наследниците й продали дома. Семейството живяло и в общинско жилище, като след пожар в дома им , децата били настанени в ЦНСТ В.Т..

Преди възникване на инцидента Я. С. и И. Т. се били разделили, като грижи за децата полагала само ищцата. След постановяване на решение, с което децата Е. и Е. били върнати в дома на майката, семейството заживяло в гр. Г.О..

Свидетелят сочи, че Я. С. работи и издържа децата си, но се налагало и П. да им помага. Това ставало като й давал пари , храна и плащал разходите за транспорт на децата. П. не знае и не бил виждал бащата да помага в издръжката на децата си.

СвидетЕ.та Н. П. разказва, че сестра й и ответника били разделени от 2020г. Грижите за децата били поети от ищцата, като П. също и помагала. В момента Я. С. работела с старчески дом в с. Драгижево, но свидетЕ.та не знае каква заплата получава сестра й. Н. П. също помагала на сестра си с дрехи, храна и пари. СвидетЕ.та сочи, че С. живее на квартира в гр. Г.О. и плаща около 300лева наем. Разпитаната не знае И. Т. какво работи, с какво образование е, както и какво е здравословното му състояние.

Видно от социалния доклад по делото, Я. П. И.ова ( С.) и И. Д. Т. се запознали през 2008г. Двамата заживели заедно в гр. В.Т., като по време на съжителството им се родили децата Д.И. Т. – на 30.04.2010г., Е.И.Т. – на 06.05.2012г. и Е.И. Т. – на 13.07.2014г. Поради агресивното поведение на бащата, ищцата решила да прекрати съвместното им съжителство, като през 2020г. двамата се били разделили. Децата останали да живеят при Я. С., като последната била получила и защита по реда на ЗЗДН.

През посочената 2020г. ДСП В.Т. започнала работа с Я. С.. От страна на социалната служба било установено, че майката се затруднявала да задоволи потребностите на децата си, установена била временно невъзможност да се грижи за тях в семейна среда. Повод за това бил възникнал в дома им пожар, като децата били оставени от майката без надзор и грижи. С решение на Районен съд гр. В.Т. от 03.08.2020г. децата били настанени в ЦНСТ гр. В.Т. до 25.08.2022г. С решение на Районен съд гр. В.Т. от 16.11.2022г. децата били настанени в ЦНСТ за срок от още две години. Майката изявила желание да започне процес по реинтерграция на децата в семейството й, като след получено становище на ЦОП В.Т. децата са върнати в семейна среда с решение на Районен съд гр. Г.О. от 16.05.2024г.

Видно от социалния доклад, към настоящия момент майката и децата Е.

Т. и Е. Т.а живеят в гр. Г.О.. Майката полага грижи за задоволи основните им потребности – храна, подслон, топлина, дрехи, лични принадлежности и нужните за училище пособия. И двете деца с ученици в ОУ „Елин Пелин“ с. П.

– Е. е в шести клас, а Е. в четвърти клас. Семейството обитава жилище в гр.

3

Г.О., ул. ****. Сочи се, че в дома са осигурени добра хигиена и битови условия. Майката заплаща наем в размер на 300лева за жилището. Майката работи като санитар в Дом за възрастни хора „Стара планина“ с. Драгижево, като получава трудово възнаграждение в размер на МРЗ. Същата е подпомагана по реда на ЗСПД . Ищцата получава помощ и от близките си – баща си, нейните брат и сестра. От друга страна, децата не поддържат контакти с ответника И. Д. Т.. По време на престоя им в ЦНСТ В.Т. са потърсени само веднъж от бащата. Сочи се, че към момента И. Т. не се интересува от техните нужди, не изпраща средства за тяхната издръжка не контактува с Я. С..

В социалния доклад се сочи, че след раздялата с И. Д. Т. , майката сключила брак с Г.С., чието фамилно име ищцата приела. По време на брака им Г.С. проявявал физическа и вербална агресия към Я. С., поради което ищцата била настанена в Кризисен център за лица в гр. В.Т..

Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че децата Е.И.Т. и Е.И. Т. са родени по време на фактическото съпружеско съжителство на Я. П. И.ова ( С.) и И. Д. Т.а. По делото не се спори, че към настоящия момент децата живеят с майката в гр.

Г.О..

По делото също така не се спорят и по няколко други обстоятелства, които бяха и доказани по съответния ред. Установено е, че децата Е.И.Т. и Е.И. Т. са ученици през учебната 2024/ 2025г. в ОУ „Елин Пелин“ с. П., общ.

Г.О., съответно в шести и четвърти клас. Между страните не се спори, че при провеждане на присъствен учебен процес децата пътуват всеки учебен ден между гр. Г.О., където живеят и с. П., където се намира училището. От представените доказателства се установява, че майката работи по трудов договор, като е получила възнаграждение в размер на минималната работна заплата, както и помощи по реда на ЗСПД. В социалния доклад се сочи, а и от свидетелските показания се установи, че майката плаща наем за жилището в размер на 300.00лева.

По делото се установи, че ответникът И. Д. Т. е бил трудово зает по договор за периода 22.10.2015г. до 14.11.2015г. и от 12.12.2024г. до 06.01.2025г. По делото няма данни Т.а да има имущество, както и да придобива други доходи. Не се спори също, че след раздялата с Я. П. С. ответникът не контактува с децата си, не плаща издръжка и не подпомага майката в грижите и отглеждането на децата им.

По делото няма данни ответникът да страда от заболявания, които да ограничават трудоспособността му, както и да е задължен да два издръжка на други лица, освен на децата си. Няма данни децата да страдат от заболявания, които да налагат редовно закупуване на лекарства, както и полагане на специални грижи, за които да се правят допълнителни разходи.

Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК. Същите са процесуално допустими.

Следва да се съобразят разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.

Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната. Към настоящият момент, съгласно ПМС № 359/23.10.2024г., считано от 01.01.2025г. размерът на минималната работа заплата за страната е 1077лева.

4

Т.е. минималният размер на издръжката е 269.25лева месечно. От друга страна следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определЯ. по този ред е безусловна. Към настоящия момент децата Е. Т.а и Е. Т. са малолетни. И двамата родители следва да подпомагат и издържат децата си, независимо, че Я. П. С. фактически упражнява родителските права над тях. Събраните гласни и писмени доказателства, вкл. и социалният доклад, потвърждава изложеното в исковата молба и установените нужди на децата.