Решение № 16 от 10.01.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Враца, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200411 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. У. И., тайландска гражданка, жив. с.Л. против НП № 9/26.04.2022 г. на Началник група „Миграция“ ОДМВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.34 от ЗЧРБ, й е наложено административно наказание – глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.

В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат подробни твърдения и съображения, обосноваващи искане за отмяна на НП, които от правна страна следва да се квалифицират като такива за незаконосъобразност на НП, поради несъставомерност на вмененото нарушение от обективна и субективна страна.

Ответната страна, редовно призована, не е ангажирала представител за участие в с.з. В придружителното писмо към преписката е изложено становище за неоснователност на жалбата, с молба за потвърждаване на НП.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ 1 на обжалване акт и в предвидения преклузивен срок за обжалване, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна, при следните съображения:

Настоящата жалбоподателка е тайландска гражданка, не владееща български език. На 10.03.22 г., същата влязла в РБ въз основа на издадена й по надлежния ред виза вид „С“, т.е .за краткосрочно пребиваване в страната, съгласно чл.9а, ал.2,т.3 ЗЧРБ, с конкретен период на валидност на визата от 10.03.22 г. до 09.04.22 г. Фактическото основание за издаване на визата било сключване на граждански брак с българския гражданин В. И., но обективирано във визата с официално посочена цел „частно посещение“.

Поради редица проблеми и неудачи при административното им обслужване от различни компетентни органи, в различни населени места, в крайна сметка жалбоподателката и българският гражданин В.И. успели да сключат граждански брак на 04.04.22 г. в общ.Х.. Веднага след това двамата предприели действия за продължаване и узаконяване на престоя на жалбоподателката в Д“Миграция“ към ОДМВР-Враца /вероятно по реда на чл.27, ал.1 ЗЧРБ/, на основание сключения граждански брак и новонастъпил факт-вероятна бременност на чуждата гражданка. От там им било обяснено и отказано с мотив, че липсват законови основания за продължаване на престоя.В така създалата се ситуация и с цел узаконяване на възможността си за пребиваване в РБ, жалбоподателката била принудена да предприеме другата законова възможност- издаване на виза за дългосрочно пребиваване в РБ -тип „D“, съгл.чл.9а, ал.2,т.4 ЗЧРБ, от съответното посолство/консулство, в случая ситуирани извън РБ. За целта й се наложило и на 08.04.22 г. същата предприела пътуване до Букурещ-РРумъния, където в посолството подала заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Заявлението е било входирано и прието за редовно и допустимо на същата дата /по делото няма данни за противното/, при което в паспорта на жалбоподателката е бил положен печат по образец върху изтичащия визов стикер за краткосрочно пребиваване, съгласно изискванията на чл.23, ал.4, вр.чл.24, ал.2 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визов режим, изд. на основание чл.9е, ал.1 ЗЧРБ. След подаването на тези документи, на същата дата-08.04.22 г., след 17.00 ч., жалбоподателката се върнала от РРумъния в РБългария. Веднага след това пътуване, в условията на световна пандемия и действаща по същото време в страната извънредна епидемична обстановка по 2 повод Ковид-19, жалбоподателката проявила симптоми на вируса, при което добросъвестно предприела тестване за диагностициране, както и електронна кореспонденция със съответните коммпетентни здравни органи за указания относно официално признатите тестове за диагностициране, регистрацията им и съответното официално поставяне под карантина. Като краен резултат от така предприетите действия на жалбоподателката, същата е била поставена официално под карантина на основание чл.61, ал.6 ЗЗдр. с предписание на РЗИ, считано от 11.04.22 г.

На 21.04.22 г. и след изтичане на карантината, в служебните помещения на Д“Миграция“-ОДМВР-Враца, при лично явяване на жалбоподателката, служители към същата служба-св.М.В. и Н.Н. й съставили АУАН№9/21.04.22 г. за нарушение по чл.34 ЗЧРБ за това, че „не е напуснала страната след разрешения срок за пребиваване, който е до 09.04.22 г., което е видно от печат за влизане в РБ и положена виза на националния паспот с №...“.

Последвало е издаването на обжалваното НП№9, издадено на 26.04.22 г., с което при идентично спрямо АУАН фактическо и цифрово описание на нарушението, на жалбоподателката е наложена глоба от 500.00 лв. на основание чл.48, ал.1,т.3 ЗЧРБ.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщените по делото доказателствени източници, а именно св.показания на актосъставителя М.В. и на свидетеля по АУАН- Н.Н., както и останалите материали от приложената преписка, включващи процесните АУАН и НП и най-вече приложените справки „Граничен контрол“ и „Визи“, в съчетание с приложените от жалбоподателката допълнителни писмени материалицитираното предписание за карантина на РЗИ и електронна кореспонденция с различни институции по повод пребиваването й в РБ за инкриминирания период и след това.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна на първо място, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като служебно констатира допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения, а именно:

Във връзка с обстоятелствата, че жалбоподателката-„нарушител“ е лице с чуждо гражданство /при това се касае до гражданство на държава извън 3 територията на ЕС/ и лице, не владеещо български език, то и съгласно приложимите по силата на чл.84 ЗАНН правила по чл.21, ал.2, вр. чл.55, ал.4 НПК, на жалбоподателката още при съставяне на АУАН е следвало да бъде осигурен преводач, с чието участие да й бъдат разяснени всички права, в т.ч. възможностите за евентуален отказ от устен и най-вече на писмен превод на актовете, обосноваващи процедурата и наказателната й отговорност. В случая това не е направено, при което жалбоподателката освен от самостоятелното право на превод, е била лишена пряко и от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН да направи възражения по акта, непосредствено при съставянето му, а и след това- в 7-дневен срок след съставянето му. Едновременно с това, в конкретния случай АНО е издал обжалваното НП преди изтичане на 7дневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН за подаване на възражения против акта, доколкото АУАН е съставен и връчен на жалбоподателката на 21.04.22 г., а НП е издадено на 26.04.22 г.

Всяко от така констатираните до тук процесуални нарушения попада в категорията на „абсолютните“ процесуални нарушения, нарушаващи пряко правото на защита на обвиняемото лице. В рамките на правомощията на съда по чл.63 ЗАНН, въпросните нарушения в случая са и неотстраними по друг способ, освен чрез отмяна на НП само на това формално основание.

Вън от горното, но за пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и следното:

В случая по делото се установи, че в рамките на разрешеното й първоначално, краткосрочно пребиваване в страната с виза от 10.03.22 г. до 09.04.22 г., жалбоподателката е имала изцяло добросъвестно поведение, като не само е изпълнила „неформалното“ условие за пребиваване в страната чрез сключване на граждански брак с посочения български гражданин, но и е положила добросъвестно всички усилия да продължи легалното си пребиваване в страната, още преди изтичане на крайния срок на краткосрочната виза, в т.ч. чрез контакти с Д“Миграция“-ОДМВР-Враца и в крайна сметка-чрез процедура за издаване на нова виза, тип“Д“ в посолство извън РБ на 08.04.22 г., която дата все още остава в рамките на срока на валидност на първоначалната виза / до 09.04.22 г./.Едновременно с горното се установи и че непосредствено преди изтичане на крайния срок на визата /на 09.04.22 г./, за жалбоподателката са възникнали други обективни пречки за 4 легално напускане на страната, свързани с проява на заболяване от Ковид-19 и отново добросъвестно проявено от нейна страна поведение за тестване, контакти с компетентни здравни органи за инструкции и указания във връзка с тестването, в крайна сметка довело и до официалното й карантиниране с надлежен, писмен административен акт, но от 11.04.22 г.

Всички тези обстоятелства налагат на категоричен извод, че в конкретния казус поведението на жалбоподателката е изначално лишено от обществена опасност, като първоначален обективен и съставомерен признак на понятието „административно нарушение“, съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН. Дори и да не се се сподели този извод, то тогава деянието на жалбоподателката се явява отново лишено от обществена опасност, тъй като е извършено в условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8, вр.чл.11 ЗАНН, вр.чл.13, ал.1 НК, т.е. извършено е, за да се защитят от непосредствена здравна опасност, в условията на пандемия, едновременно лични, държавни и обществени интереси, при което няма причинени от нарушението /ненапускане на страната в законовия срок след разрешението за престой/ вреди, още по-малко тези вреди са по-малко значителни от предотвратените.

При тези съображения обжалваното НП в случая се явява незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материално-правните предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.Това на свой ред е допълнително и самостоятелно основание за отмяната му.

По делото няма направени искания от страните във връзка с разноските, съответно и присъждане на такива не се дължи.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП№9/26.04.2022 г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР-Враца, с което на П. У., тайландска гражданка с паспорт №********, за извършено нарушение по чл.34 от ЗЧРБ и на основание чл.48, ал.1,т.3 от 5

ЗЧРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6