Решение № 3126 от 13.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 150/2023
- Вид
- Решение № 3126
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 17.07.2024
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Мъгърдичян, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 244, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3126 гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100500150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.09.2022 г. по гр.д. № 27153/2021 г., СРС, ГО, 177 състав е осъдил Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** и адрес гр. София, бул. ****, да заплати на С. Г. И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.
„****“ № ****, офис 8 сумата от 1000 лева - допълнително възнаграждение, за работата му на първа линия с пациенти с доказан Коронавирус за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил така предявения иск за сумата от 6000 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. като недоказан. Осъдил е УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на адвокат Г. Н., адвокат от САК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 114,29 лева-адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска. Осъдил е С. Г. И., ЕГН ********** да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 145,71 лева-юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска. Осъдил е УМБАЛСМ 1
„Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Софийски районен съд сумата от 50 лева - държавна такса.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 220866/18.10.2022г. от ищеца С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО, ж.к.“****, чрез пълномощника по делото адвокат Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****“ № ****, офис 8 в частта, в която съдът е отхвърлил така предявения иск за сумата от 6000 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г., с мотиви изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е задължил ответната страна да представи в оригинал оспорените от ищеца документи, а именно графиците за м.април, май, юни, юли септември, октомври и ноември 2020 г., справка за екипи работили с пациенти с Ковид 19 за месеците април, май, юни, юли септември, октомври и ноември 2020 г.
Поради това се иска събирането им на основание чл.266, ал.3 ГПК, като ответната страна да бъде задължена да представи в исканите документи в оригинал или официално заверен препис от същите. Сочи се още, че постановеният съдебен акт е необоснован. Представените по делото графици не съдържат подпис, имена и данни на изготвил, като същите представляват частни свидетелстващи документи и като такива те притежават единствено формална доказателствена сила/ по см. на чл.180 във вр. с чл.178, ал.1 от ГПК/ и не притежават материална такава-те не доказват констатираните в тях права и задължения за ищеца, а единствено факта на писменото изявление и неговото авторство. По делото не са представени платежни документи, доказващи на кой служител съгласно графиците е заплатено полагащото се възнаграждение от 1000 лв. за месеца. Предвид липсата на представени по делото документи, от които да произтича, че на ищеца не се дължат претенидраните от него суми за работа на първа линия, не може да се приеме, че те не се дължат. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, като бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни инстанции.
Моли се да бъде допуснат един свидетел при довеждане, който с показанията си да установи на каква позиция е работил ищецът през процесния период и какви са били задълженията му, както и дали е посрещал и съпровождал 2 пациенти с Ковид-19.
Въззиваемият „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул.“****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.В. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство във вид на юрисконсултско възнаграждение.
С въззивна жалба вх. № 245816/11.11.2022 г. от ответника „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул.“****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.В. в осъдителната част на съдебното решение , а именно в частта, в която ответникът е осъден да заплати на С. Г. И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул. „****“ № ****, офис 8 сумата от 1000 лева - допълнително възнаграждение, за работата му на първа линия с пациенти с доказан Коронавирус за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта на присъдените разноски с твърдението, че съдебното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът неоснователно не е счел за доказателства представените от работодателя графици за работа от м. април 2020 г. до м. ноември 2020 г., поради това, че същите „не носят подпис на съставилото ги лице“. Представените графици за работа на санитари в Мултипрофилно спешно отделение/МСО/ са изготвени от ст. медицинска сестра А., подписани са от нея, съгласувани са с ръководител Мултипрофилно спешно отделение др Д.Д. (подписани от последната) и утвърдени с печат на изпълнителния директор, върху който печат фигурира името му (проф.д-р А.Б., д.м.) Тези графици, съставени от старшата сестра на МСО, представляват частни документи. Те не са оспорени по предвидения в закона ред и съдът неоснователно не ги е взел предвид и обсъдил като доказателства по делото.
Въпросните графици доказват, че С. И. е работил в Мултипрофилно спешно отделение, а не в CoVID отделение. От друга страна, в определение на съда от 13.09.2021 г., въпросните графици са приети като доказателства по делото, поради което съдът, на основание чл. 164, ал. 1,т.5 от ГПК не е допуснал исканите от ответника гласни доказателства. В тази връзка възниква въпросът дали представените графици са доказателства по делото или не са и ако не са, на какво основание не са допуснати исканите от ответника гласни 3 доказателства за един свидетел при довеждане за изясняване на обстоятелствата къде точно е работил ищецът и дали същият е бил в CoVIDотделения за периода от май до ноември включително. Съгласно чл.9 от ГПК, съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Първоинстанционният съд е допуснал свидетел на другата страна, който не е бил на работа през процесния период, а не е допуснал искания от ответника свидетел. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, довело в крайна сметка до неправилност на постановеното решение, моли_ в производството пред въззивната инстанция пропускът на първоинстанционният съд да бъде поправен като бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел, който да установи фактите къде точно е работил ищецът и дали същият е бил в CoVID -отделения за периода от май до ноември включително.
По делото са представени от ответника списъци на екипи, работили в CoVID -отделения, за които съдът е направил необоснован извод, че от подписа не става ясно дали същите са подписани от длъжностно лице или служител към ответника. От доказателствата по делото става ясно, че списъците носят подписа на изпълнителния директор проф.д-р А.Б., д.м.
Идентичността на подписите е видна както от представената от ищеца заповед № 2/04.01.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение, така и от представената от ответника длъжностна характеристика на ищеца. И двата документа са подписани от проф. д-р А.Б. и са идентични с този на утвърдените от същия изпълнителен директор списъци.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че същият е извършвал пряко „дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус.” /чл.1,ал.3 от договора сключен между Министерство на здравеопазването и „ УМБАЛСМ Н.И.П.” ЕАД за финансиране по проект BG05M90P001-1.009-0001 “Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COV1D-19” за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P0011.099 защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични кризи,./ Според показанията на свидетеля М., ищецът е имал съприкосновение с болни от COVID-19, но не се установява от същите тези показания, че ищецът е извършвал дейностите по наблюдение, диагностика и 4 лечение на пациенти с доказан Коронавирус. Това са извършвали санитарите в COVID- отделенията. Ясно е, че санитарите не могат да извършват дейностите по диагностика и лечение на пациенти, поради липса на квалификация, а дейността по „наблюдение“ предполага продължителен процес с болни от COVID-19, а не еднократно действие. От показанията на свидетеля се установява, че стриктно е спазвана хигиената „след всеки болен, комплектът специални дрехи се е свалял, слагал се в чувал и се хвърлял в специални контейнери“. Следователно, противоепидемични мерки са били взети на най-високо ниво, а за всички в болницата е задължително носенето на маски. Счита за неоснователно да се кредитират показанията на свидетеля, с които се твърди, че след като е бил направен тест за COVID, задължение на санитарите е да го карат до всички кабинети. Първо, не става ясно до кои кабинети трябва да се кара пациентът, тъй като на пациентите се правят изследвания в така наречения Триаж за ковид и не се разхождат по кабинетите, и второ карат се само пациенти, които не могат да се придвижват самостоятелно, като повечето пациенти, които са много зле, се карат в противошокова зала, а за ищецът въобще няма данни по делото да е бил там.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия/ищец С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО, ж.к.“****, чрез пълномощника по делото адвокат Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ ****“ № ****, офис 8, в който оспорва същата. Претендира разноски Съдът намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
5
От фактическа страна:
Предявени са искове от С. Г. И. срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр чл.13, ал.1, т.4 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата/Наредбата/ за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 7 000 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за работата на ищеца като „санитар на първа линия срещу Ковид 19 за периода от 7 месеца - от м.май 2020г. до м.ноември 2020г., вкл., по 1000 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, а и от представената и неоспорена от страните длъжностна характеристика се установява, че ищецът е бил служител при ответника на длъжност „санитар“ за периода от 12.10.1998г. до 04.01.2021 г., че на 13.03.2020 г. на територията на Република България бе обявена извънредна епидемиологична обстановка, че на ищеца от ответника са изплатени 1000 лева, с посочено основание „Допълнително възнаграждение COVID 19 M3“, видно от представен препис-извлечение от банкова сметка на ищеца. Представен е препис от Договор за финансиране по проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID- 19 (л. 40 до л. 44 от делото). Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора финансирането включва и разходи за допълнителни трудови възнаграждения, съгласно Кодекса на труда, на лицата, пряко ангажирани е изпълнението на преките дейности по проекта. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора условие за получаването на тези средства е персоналът, който може да отчита лечебното заведение, ато в зависимост от броя на приетите пациенти, е определзадължително да е извършвал пряко дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус, ки и максималният брой служители - медицински и немедицински персонал.
Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63f849e0-0f4d-4c30-a935-bde68d429216