Решение № 986 от 26.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Русе, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520105816 по описа за 2022 година

Ищецът Ищецът П. А. С. твърди, че е работила при ответника „Проммонт“ ЕООД, ЕИК:117613998 по силата на трудов договор №2022001/01.02.2022г., на длъжност „инженер електрообзавеждане“, с основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2600.00лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 0.6% и срок на заплащане -31-во число на следващия месец, при пълно работно време от 8 часа. Заявява, че през м.май 2022г. работодателя не му заплатил в срок дължимото за м.април трудово възнаграждение . част от него, в размер на 500лв., било преведено по банковата му сметка на 03.06.2022г.

Впоследствие не му били заплатени и трудовите възнаграждения за периода от м.май 2022г. до м.октомври 2022г. вкл.

Въпреки това изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, но през м.октомври 2022г. отношенията му с управителя се обтегнали и се възползвал от възможността да прекрати трудовия си договор по реда на чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Управителят отказал да получи заявлението му, като бил подготвил и му предложил да подпише заповед за прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В трудовата му книжка, която също била в работодателя било посочено като основание за прекратяване на ТПО чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът отказал да подпише заповедта за прекратяване по взаимно съгласие и поискал в трудовата му книжка да бъде отразено действителното основание за напускане.

Поради отказа на управителя да получи заявлението му за прекратяване на трудовия договор, същото му било връчено чрез ЧСИ В. Николов с рег.№914 на 1

31.10.2022г. Чрез справка в НАП установил, че работодателят му е подал уведомление за прекратяване на ТПО, считано от 17.10.2022г. и на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ.

Трудовата си книжка не бил получил и към настоящия момент.

Работодателят не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от м. април 2022г. до м.октомври 2022г. включително в общ размер на 17 700лева. С оглед уговорения срок на плащане на възнаграждението, счита че му се дължи и сумата от 373.89 лева, представляваща сбор на обезщетенията за забава в размер на законната лихва, изчислени за всяко едно от възнагражденията за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи до 15.11.2022г

Твърди още, че не е използвал в пълен обем полагащия му се платен годишен отпуск, като следва да му бъде заплатено обезщетение по чл.224 КТ за неизползваните общо 4 дни платен годишен отпуск или дължимо обезщетение в размер на 347.00лв. вземайки предвид основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение и на основание чл.221, ал.1 КТ претендира обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, определено в договора на 30 дни, а именно сумата от 2600 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Проммонт“ ЕООД, ЕИК:117613998, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Сърнена гора“, №24 , вх.2, ет.7, представлявано от управителя М. Х. Т. да му заплати сумите: 17700.00 лева – дължимо трудово възнаграждение за периода от м. април 2022г. до м.октомври 2022г. включително, 373.89 лева, представляваща сбор на обезщетенията за забава в размер на законната лихва, изчислени за всяко едно от възнагражденията за периода от 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи до 15.11.2022г., 2600.00 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение;

339.13 лева – обезщетение по чл.224 КТ за 3 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.11.2022г. до окончателното им изплащане. Моли и постановяване на решение за допускане на поправка на основанието за уволнение,на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, посочено в трудовата му книжка, в уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за прекратяване на трудовия му договор, подадено в НАП на 20.10.2022г., както и във всички други документи, издадени във връзка с прекратяване на ТПО. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Проммонт“ ЕООД, ЕИК:117613998, гр.Русе, е депозирал отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Изразява становище, че задължението за заплащане на трудово възнаграждение на работника или служителя от страна на работодателя е обусловено от стриктното и точно изпълняване на трудовите функции на първия. В конкретният случай се твърди, че ищеца за посочения в исковата молба период не е изпълнявал трудовите си задължения съобразно уговореното в 2 трудовия договор и длъжностната му характеристика, не е престирал работната си сила, не е полагал труд, съобразно длъжността си в предприятието на ответното дружество. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ претенция за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, чл.224, ал.1 от КТ и обезщетения за забава, както и иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на трудов договор №2022001/01.02.2022г., ищецът е изпълнявал длъжността „инженер електрообзавеждане“, с основно брутно трудово възнаграждение в размер на 2600.00лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 0.6% и срок на заплащане -31-во число на следващия месец, при пълно работно време от 8 часа.

Със заявление от 20.10.2022г., получено на 31.10.2022г. от управителя на ответното дружество, ищецът прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ –поради забавено изплащане на дължимите му трудови възнаграждения.

Трудовото правоотношение, видно от представената по делото справка от НАП е прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ – по инициатива на работника и поради забавено изплащане на дължимите му трудови възнаграждения.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от м.април 2022г. до м.октомври 2022г. на ищеца са дължими брутни трудови възнаграждения в общ размер на 17700.00 лева. Вещото лице е посочило, че дължимото на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ възлиза на 2600,00лв. в брутен размер, а обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 3 работни дни е в брутен размер -339.13 лева.

Размерът на лихвата за забава върху всеки от дължимите чисти суми за получаване, представляващи възнаграждения за месеците от април 2022г. до октомври 2022г., считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на тяхното начисление до 15.11.2022г. е в размер на 374.17 лева.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ.

3

По делото се установи, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено съобразно хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а именно забавяне изплащането на трудово възнаграждение.

Със заявление от 20.10.2022 г., ищеца е уведомил работодателя си, че на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ прекратява едностранно трудовия си договор, поради неплащане на полагащото му се трудово възнаграждение. Заявлението е получено от ответното дружество на 31.10.2022г., а трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ на 17.10.2022г.

В конкретния случай въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено законосъобразно от ищеца по реда на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, с изпращане на едностранното заявление до работодателя, получено от него на 21.10.2022 г. Това изявление отправено до работодателя е основано на законово регламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника, то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено – аргумент от чл. 335, ал.1, т.3 от КТ. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало, т. е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица, но не и в настоящото производство. Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание. В този смисъл са и постановените решения по в.гр.д.№ 313/2012т и в.гр.д.№ 46/2011 г. по описа на РОС, както постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 144 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 3101/2008 г.

В случая следва да се има предвид и императивното изискване на чл. 325, ал. 1, т.

1, КТ, задължаващо адресата на предложението за прекратяване да отговори на адресанта в 7-дневен срок от получаването, както и последицата при неспазването му – неприемане на предложението. В разглеждания казус процесната заповед на работодателя е издадена на 17.10.2022 г., т. е. в тежест на ответника е доказване на факта, че е имало писмено предложение на служителя по чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ преди тази дата, което е достигнало до адресата. Данни в тази насока не са представени, 4 поради което фактическият състав на цитираната норма не е осъществен (вж. Решение № 244/03.10.2016 г. по гр. д. № 2123/2016 г. на IV ГО на ВКС).

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и основно задължение на работодателят е да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа според чл. 128, т.2 от КТ.

Ответникът в настоящото производство е оспорил основанието на предявения иск с аргумента, че ищеца за процесния период не е изпълнил насрещното си задължение да полага труд според уговореното и е имал поведение несъвместимо с трудовата му функция и интересите на работодателя.

Действително задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение на своите работници и служители не е обусловено единствено от наличието на трудово правоотношение между тях, а и от изпълнението на задължението на работниците или служителите да престират трудовата си сила. Последните имат задължение преди всичко за спазване на определено поведение, а не на резултат. В случай, че работодателят прецени, че негов работник или служител не изпълнява трудовите си задължения, то той следва да предприеме определени действия, за да се освободи от задължението си за заплащане на трудово възнаграждение, а именно – отбелязване в съответните присъствени форми неявяването, реализиране на дисциплинарна отговорност, съответно и прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай ответникът не само, че в процесния период не е предприел действия за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца, а и е начислявал ежемесечно пълното му трудово възнаграждение и внасял дължимите осигурителни вноски. Тези му действия представляват по естеството си извънсъдебно признаване на исковата претенция. Поради това недопустимо е едва в настоящото съдебно производство работодателят да навежда възражения срещу задължението си за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения, основани на неизпълнение на трудовите задължения и извършването на дисциплинарни нарушения от ищеца.