Решение № 99 от 03.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500078 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 492/26.10.2020 г. по гр.д. № 986/2019 г., поправено с решение от 26.01.2021 г. по делото, Великотърновският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. К. Ч. сумата от 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от предявено му обвинение за престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК: в качеството си на вещо лице по изпълнително дело № 10011 по описа на съдебния изпълнител при Плевенски районен съд за 2007 г. съзнателно дал невярно заключение относно оценката на недвижими имоти в гр. Плевен, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 23.03.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Със същото решение окръжният съд отхвърлил иска за обезщетение за вреди за забава, търсени в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 90 000 лв. за периода от 10.08.2007 г. до 23.03.2013 г., като погасен по давност. Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д.С. П., адвокат от гр.

Плевен, сумата от 3 230 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Въззивна жалба против горното решение, в осъдителната му част, е подадена от ответника по делото Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К. Л., с 1 оплакване за неправилност на същото относно преценката, че искът е основателен и доказан в този размер. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приел, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството му и оттам неправилно е определен такъв висок размер на обезщетението. Твърди се, че кредитирайки показанията на свидетелите, съдът е достигнал до неправилен правен извод.

Посочва се, че по делото не са събрани доказателства за претърпени вреди от незаконното обвинение, които да са пряк и непосредствен резултат от него. Не са представени доказателства ищецът да е третиран като „престъпник“ от професионалната общност, както и не са представени доказателства, че съдът е отказвал и е мнителен и към момента за назначаването на ищеца като вещо лице по дела. Липсвали доказателства, че отказът на ищеца да излиза от дома си, да контактува с хора и да не е в добро настроение от 2007 г. насам (в каквато насока са свидетелските показания) има нещо общо с образуваното досъдебно производство през 2009 г. и повдигнатото от прокуратурата обвинение през 2010 г., тъй като коментираното състояние на ищеца предшества обвинението. Излага се, че присъденото обезщетение е високо и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България, както и на съдебната практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ). Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства, с които да се установят неимуществени вреди над обичайните такива. Излага се, че обезщетението е неправилно определено и предвид обстоятелството, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, а най-леката предвидена в НПК – „подписка“, която не е свързана с ограничаване свободата на ищеца и не е възпрепятствала по никакъв начин присъствието му като личност на обществени места.

Твърди се, че съдът неправилно не е съобразил възражението на Прокуратурата, че досъдебната фаза е приключила в кратък и разумен срок, като неправилно е определена и датата, от която е възникнало правото на иск за обезщетение от незаконно обвинение, както и правото на иск за законната лихва. Излага се, че правото на иск за обезщетение от незаконното обвинение за ищеца е възникнало от датата на решение № 112/16.06.2014 г. по н.д. № 44/2014 г. по описа на ВКС, с което Ч. е оправдан по обвинението, предмет на разглеждане по НОХД № 132/2011 г. на Окръжен съд – Враца, като в този смисъл е и искането, отразено в писмената защита, която пълномощникът на ищеца е представил по делото. Освен това, жалбоподателят изтъква, че предвид изтеклия период от време между датата на постановяване на оправдателното решение на ВКС и подаването на исковата молба пред СГС, е изтекла тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и е налице частично погасяване на акцесорната претенция за законни лихви. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение или евентуално да се намали присъденото обезщетение, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от насрещната страна М. К. Ч..

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Пред СГС е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. К. Ч. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. С определение от 12.03.2019 г. производството по гр.д. № 4040/2018 г. на СГС е прекратено и изпратено по компетентност на Плевенския окръжен съд. Всички съдии от Плевенския окръжен съд са се отстранили от разглеждане на делото, като с определение № 355/31.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 408/2019 г. на Великотърновския апелативен съд на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Велико Търново. Образувано е гр.д. № 986/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, по което е постановено обжалваното решение.

От фактическа страна се установява следното:

По жалба на Ф. П. К. е образувана прокурорска преписка № 6729/2006 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен. С постановление от 23.10.2006 г. прокурор при Районна прокуратура – Плевен е възложил на ОДП – Плевен, сектор „Икономическа полиция“ извършването на необходимата проверка по жалбата.

Въз основа на горната преписка е образувано дознание № 874/2007 г. по описа на ОДП – Плевен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309 от НК. С постановление от 15.09.2007 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 199 и ал. 244, ал. 1 от НПК, поради обстоятелството, че въпреки проведените издирвателни мероприятия, извършителят на престъплението не е установен. С постановление от 10.10.2007 г. на прокурор в РП – Плевен и въз основа на искане от разследващия орган, наказателното производство е възобновено.

По делото е представен заверен препис от постановление от 01.10.2008 г. на заместника на окръжния прокурор при ОП – Плевен, от което се установява, че по жалба на Ф. П. К. срещу С. А. Ц. за извършени престъпления от общ характер е образувана прокурорска преписка № 729/2008 г. по описа на ОП – Плевен. В жалбата К. е посочила, че в РП – Плевен има образувано дознание № 874/2007 г., което се води срещу същото лице за съставяне на документи с невярно съдържание. Наблюдаващият прокурор от ОП – Плевен е изпратил преписката на РП – Плевен, с оглед данните за извършено документно престъпление. Постъпила е и втора жалба с идентично съдържание от Ф. К.., която също е изпратена на РП – Плевен, поради наличието на висящо досъдебно производство. С постановление на РП – Плевен наблюдаващият прокурор е отказал образуването на досъдебно производство, поради това, че спрямо същото лице (С. Ц.) за същото престъпление има образувано ДП № 874/2007 г., което е прекратено с постановление на РП – Плевен от 13.12.2007 г., и образувана преписка № 978/2008 г., която е прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.05.2008 г. С посоченото по-горе постановление на ОП – Плевен от 01.10.2008 г. е отменено постановление на РП – Плевен от 29.05.2008 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3

1973/2008 г., като преписката е приета за наблюдение в ОП – Плевен с оглед данните за извършени престъпления по чл. 219 и чл. 282 от НК.

Видно от представения доклад на разследващия полицай от 07.05.2010 г., на 27.04.2009 г. е образувано ДП № Д-93/2009 г. по описа на ОП – Плевен за престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК срещу С. А. Ц., като в хода на разследването са събрани достатъчно данни за виновността на С. Ц., а също така и на М. К. Ч. за извършване на престъпление по чл. 291 ал. 1 от НК.

С постановление от 17.05.2010 г. М.Ч. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № Д-93/2009 г. по описа на ОП – Плевен за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. По отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С протокол от 23.08.2010 г. материалите по разследването са предявени на М.Ч. и на неговият защитник.

На 20.09.2010 г. досъдебното производство е внесено в Окръжен съд – Плевен с обвинителни актове против С. А. Ц. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и против М. К. Ч. за извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК. По обвинителните актове е образувано НОХД № 1078/2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, като всички съдии от този съд са се отстранили от разглеждането на делото. С разпореждане № 211/09.02.2011 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд - Плевен е прекратено производството по НОХД № 1078/2010 г. по описа на съда, като делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждането му. Делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Враща, където е образувано като НОХД № 132/2011 г. по описа на съда. По него са проведени 14 открити съдебни заседания, на следните дати: 29.04.2011 г.; 31.05.2011 г.; 06.07.2011 г.; 30.09.2011 г.;

31.10.2011 г.; 25.11.2011 г.; 16.12.2011 г.; 31.01.2012 г.; 27.02.2012 г.; 30.03.2012 г.;

26.06.2012 г.; 18.09.2012 г.; 22.10.2012 г.; 16.11.2012 г. Представени са само първите страници от протокалите за проведените съдебни заседания в Окръжен съд-Враца, поради което не може да се установи дали във всичките съдебни заседания са провеждани процесуални действия по съдебното следствие, или заседанията са отлагани по някакви причини. Производството пред Окръжен съд-Враца е продължило една година и седем месеца.

С присъда № 28/16.11.2012 г. по НОХД № 132/2011 г. Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия С. А. Ц. за виновен в извършването на престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. К. Ч. е признат за виновен в това, че на 10.08.2007 г. в гр. Плевен, като вещо лице, назначено по изп.д. № 10011/2007 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен, пред съд-Държавен съдебен изпълнител при РС-Плевен по същото изпълнително дело, съзнателно писмено е дал невярно заключение - оценка на недвижими имоти, находящи се в гр. Плевен, изготвена на 08.08.2007 г. на обща стойност 207 716 лв., при пазарна стойност на имотите в размер на 4

4 860 030 лв., поради което и на основание чл. 291, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на една година „лишаване от свобода“ и е лишен от правото да упражнява дейност като вещо лице за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

С решение № 358/24.10.2013 г. по ВНОХД № 204/2013 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло горната присъда от 16.11.2012 г. на Окръжен съд – Враца, постановен а по НОХД № 132/2011 г.

С решение № 112/16.06.2014 г. по н.д. № 44/2014 г. на ВКС е отменено изцяло решение № 358/24.10.2013 г. по ВНОХД № 204/2013 г. на Софийския апелативен съд.

Подсъдимите С. Ц. и М.Ч. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите им обвинения.

От показанията на свидетеля Д. С. Д. се установява, че познава ищеца от 2001 г. като вещо лице към РС – Плевен. В годините назад с а се виждали почти всяка седмица в коридорите на съда. От самия ищец свидетелят научил през 2007 г., че има образувано наказателно производство. По думите на свидетеля, делото продължило дълго време в съдебната си фаза, като през 2013 – 2014 г. той разбрал, че делото е приключило на трета инстанция и ч е М.Ч. е оправдан. Преди това ищецът непрекъснато се шегувал с адвокати или със служители на съда, но след 2007 г. поведението му се променило – станал затворен и притеснителен. Променило се и отношението на хората към него, включително това на съдебните служители. Свидетелят излага също, че е имал случаи, в които искал да ползва ищеца за изготвянето на частни експертизи, но са отказвали по съображения, че срещу него се води дело. Свидетелят Димитров посочва, че е имало случаи, след като се разчуло в съда, че има наказателно дело срещу ищеца, да отива към залата и да вижда ищеца все едно изолиран, всички го заобикалят, а преди около него все имало скупчени хора. Според свидетеля Димитров коренно се променило отношението на хора и колеги към ищеца, които казвали на свидетеля остави го този престъпник, виждаш какво е направил. Освен поведението на М.Ч., се променил и видът му. Свидетелят научил, че той започнал да се оплаква и от здравословни проблеми, като посочва, че лично го е виждал да приема лекарства. След 2007 г. ищецът закупил ново жилище с помощта на кредит, като години покъсно се оплакал на свидетеля, че работата му намаляла, спрели да го търсят като вещо лице, поради което не можел да изплаща вноските по кредите и банката му взела жилището.